/Поглед.инфо/ Намаляването на износа на руски газ за ЕС е изпълнено със сериозни последици за целия континент - Норвегия и други страни няма да могат да отговорят на нуждите на ЕС. Това е предизвикателство за политиката на сигурност на Европейския съюз.

Спорът се завъртя около газопровода "Северен поток 2", който е прокаран по дъното на Балтийско море и ще свързва директно Русия и Германия. Повечето смущения в доставките на руски газ за Европа след края на Студената война имат политически измерения. Преди откриването на „Северен поток 1“ през 2012 г. по-голямата част от газа идваше в Европа през Украйна. Когато държавната руска компания „Газпром“ намали доставките за Украйна през 2009 г., това удари и по ЕС.

Алтернативните маршрути за износ ще дадат на Москва повече пространство за маневриране, особено по отношение на страните от Централна Европа.

В Източна Европа Полша и балтийските държави възприемат Газпром като инструмент на руската външна политика. Те се опасяват, че новият газопровод ще превърне газа в инструмент за политически натиск. От друга страна, Владимир Путин силно подкрепя Виктор Орбан и неговата нелиберална Унгария.

Западна Европа отдавна възприема руския газ предимно като стока. Обаче руската инвазия през 2014 г. в Крим изведе в центъра на вниманието хибридната война и геополитическото използване на търговската мощ.

Ето защо популярността на „Северен поток“ 2 спада. След атентата срещу лидера на руската опозиция Алексей Навални и в Германия нараства скептицизмът по отношение на новия тръбопровод.

Как да се борим с пристрастяването към „червения“ газ?

ЕС беше създаден като проект за мир и демокрация, чиято основна стратегия беше либерален вътрешен пазар. Поради това Брюксел се опита да отговори на предизвикателството на Русия, като се обърне директно към доминиращия играч на пазара – монополиста - износител Газпром. Благодарение на регулирането на енергийния пазар и законодателството в областта на конкуренцията, ЕС прие правила за поведение на износителите на газ на вътрешния пазар и ограничи злоупотребата с власт от руския газов гигант, независимо дали за геополитически или финансови цели.

Въпреки това ЕС все по-често прилага общите си пазарни правила като специално ги насочва срещу Русия. Всичко започна с „третия енергиен пакет“ от 2009 г., който забрани на „Газпром“ да изкупува газопроводни мрежи в ЕС.

Миналата година ЕС прие нови правила, които биха позволили да бъде спрян „Северен поток 2“, но в същото време възложи отговорността върху германските надзорни власти.

Засега ЕС действа в рамките на правилата, но мнозина настояват за по-агресивно използване на своите регулаторни правомощия.

Възможно е да се постигнат ограничени цели в краткосрочен план чрез регулирането, но това подкопава доверието в регулаторния режим в целия ЕС. Ако ЕС престане да използва регулаторната си власт за създаване на успешни пазари и премине към регулации, обусловени от, и преследващи геополитически цели, това заплашва да подкопае легитимността, върху която е изградена цялата му система на взаимоотношения. Например вече наблюдаваме, че вътрешните правила на ЕС се нарушават все повече и повече от Унгария и Полша.

Решението е да се направи ясно разграничение между пазарната политика и политиката на сигурност. Въпросите на пазарната политика трябва да бъдат разглеждани и регулирани чрез закони и подзаконови актове. Въпросите на политиката за сигурност - чрез военни и външнополитически мерки, чак до икономически санкции. ЕС разполага с инструментите и за двете.

Накратко, ЕС трябва да намери волята да се утвърди като играч на политиката за сигурност. Тъй като страните от ЕС могат да приемат само единодушни санкции, това ще изисква извънредни усилия. Но не е подходящо за либералния ЕС да превръща регулаторната власт в най-краткия път за постигане на геополитически цели.

Следователно ЕС се нуждае от по-ясна политика на сигурност.

Ник Ситър, професор в Норвежкото училище по мениджмънт

Превод: ЕС