/Поглед.инфо/ Докато Финландия е председател на ЕС, тя може да се опита да започне дискусията за целесъобразността на санкциите срещу Русия, пише Hufvudstadsbladet. Това само ще благоприятства икономическото развитие, допринасяйки за развитието на търговията и осигуряването на необходимите работни места, отбелязва статията.

Финландия исторически винаги е извличала огромни икономически ползи от съседството си с Русия, когато връзките са били добре установени, казва Улф Йохансон Есбу на страниците на финландското издание на Hufvudstadsbladet. „Икономическото развитие на нашата страна беше най-мощно през 80-те години на ХХ век, когато във Финландия започна процесът на индустриализация, до голяма степен поради отчисленията от Санкт Петербург”, се казва в статията. През втората половина на ХХ век, по време на четвъртвековната власт на легендарния президент Урхо Кекконен, Финландия „смекчи” за себе си ниската конюнктура на световния пазар благодарение на търговията със СССР. Ако не беше това, много повече хора биха емигрирали от страната, подчертава авторът.

Междувременно, през всичките 23 години членство в Европейския съюз във Финландия продължава„един непрекъснат дълъг период на ниска конюнктура“, отбелязва статията. Безработицата досега можада бъде намалена до под 7%. Правителството обяви, че за да работи програмата му, са необходими 60 000 нови работни места - и за това Финландия ще трябва само да прояви малко „мъжество и храброст“като председател на ЕС, смята авторът. Според него, докато страната е председател на ЕС, тя трябва поне да се опита да инициира дискусия за целесъобразността на санкциите срещу Русия, тъй като те са в ущърб на двете страни. И това не може да продължи по този начин, подчертава Hufvudstadsbladet.“Санкциите на ЕС срещу руската държава и нейните ответни мерки са навредили и на двете. И Финландия пострада най-много. Някои страни от ЕС имаха смелостта да не подкрепят идеята за санкции и едва ли трябваше да съжаляват”, се казва в статията. В една или друга степен цялата финландска индустрия вече е пострадала от санкциите, но най-вече това се отрази на земеделието, съобщава Hufvudstadsbladet. За петгодишния период на санкциите вече са затворени около 6 000 финландски селскостопански предприятия, което се отнася главно до млекопроизводителите. В същото време в Русия липсват тези млечни продукти, които биха могли успешно да бъдат изнесени от Финландия, отбелязва авторът.

Няколко месеца преди последните избори, Нилс Торвалдс, член на Европейския парламент и кандидатът на Шведската народна партия на Финландия, призова за „още по-строги“ санкции срещу Русия, въпреки че финландската експортна индустрия ще има само повече трудности и повече от няколко хиляди предприятия ще затворят, пише Hufvudstadsbladet. Въпреки това, хиляди финландски фермери все едно гласуваха на изборите за Торвалдс, който беше главният кандидат от Шведската народна партия. "Изглежда, че твърдението, че Финландия е най-послушна страна в света, е вярно", иронизираавторът.

Практически цялото финландско общество по някакъв начин усети отрицателното въздействие на санкциите, се подчертава в статията. Това се отнася и за самото издание Hufvudstadsbladet, което преди това е получавало част от приходите от Stockmann. Обаче, поради санкциите, Stockmann претърпя огромни загуби и беше принуден да затвори два от своите универсални магазини в Русия. 6 000 финландски шведи с висше образование поради липса на работа емигрираха от столичния регион,констатира авторът.

Русия също възложи на Huawei да изгради 5G мрежа на своята територия, а не на финландския оператор Nokia, и това определено се дължи на санкциите на Запада, се казва в статията. „В резултат на това Nokia пропусна милиардната сделка. Този удар може да има катастрофални последици”, предупреждава Hufvudstadsbladet.

Във връзка с това възниква въпросът колко справедливи са санкциите срещу Русия - и с каква цел са въведени въобще, отбелязва авторът. След неуспешната война в Ирак, в която участваха членове на НАТО, отношението към Северноатлантическия съюз се влоши значително (особено в Германия и Франция). В резултат на това правото на НАТО да съществува беше под въпрос и неговото ръководство спешно трябваше да направи нещо, се казва в статията. „А враговете са по-важни от приятелите –това е знаел стратегът Макиавели още през Средновековието. Разбира се, стратезите на НАТО разбраха, че ако Украйна бъде поканена в алианса, Русия определено ще отговори. В крайна сметка, военноморската база, която е жизненоважна за нея, ще се окаже в ръцете на НАТО”, пише Hufvudstadsbladet.

Крим е принадлежал на Русия в продължение на няколко века, около 75% от населението му са руснаци, а значителна част от украинското население на полуострова мечтаеше да „се отърве от Украйна и нейните лоши управници“, от които жителите не получаваха дори законните си пенсии навреме, отбелязва статията. "Според социологическите проучвания, които всеки може свободно да провежда, повече от 90% от населението на Крим поиска Русия да управлява полуострова.", констатираHufvudstadsbladet.

Някои страни от ЕС все още протестират срещу проекта за изграждане на нов руски газопровод до Германия, въпреки че тези протести нямат разумно основание, се казва в статията: „Много е вероятно в Сибир да има толкова много природен газ, че с негова помощ да може напълно да бъдат задоволени енергийните нужди на цяла Европа за още сто години. Автомобили, електроцентрали, отопление - всичко може да работи с природен газ, от който във въздуха попада минимум въглероден двуокис."Изглежда обаче, че за някого е по-важно да спечели политическа репутация, позволявайки на вредния въглероден двуокис да замърси атмосферата на фона на топенето на вечната замръзналост, вместо да се опитва съвместно да спре глобалното затопляне, отбелязва авторът.

Стратезите на НАТО бяха прави, пише статията. Благодарение на мерките срещу Русия, те успяха да премахнат „вътрешната заплаха“, а сега членовете на Североатлантическия съюз са готови дори да се съгласят на увеличаване на членския внос за радост на американската военна индустрия, твърди авторът.„Финландия сега е председател на Европейския съюз и може поне да се опита да започне дискусия относно целесъобразността на санкциите. Така повече не може да продължава”, заключава Hufvudstadsbladet.

Превод: М.Желязкова