/Поглед.инфо/ Европа е навлязла в пенсионна възраст и сега само е доволна от постиженията си в живота, без да иска да се изправя пред нови трудности, пише на страниците на Handelsblatt бившият министър на външните работи на Германия Зигмар Габриел. Но тя няма да може да издържи на конкуренцията с Русия, Китай и САЩ, ако не напусне зоната на комфорт, като поеме по-голяма отговорност на международната арена. И за това ЕС се нуждае от силен лидер – канцлерът на Германия Ангела Меркел, убеден е авторът.

Брюксел се нуждае от силен лидер, защото САЩ, Китай и Русия се опитват да не допуснат обединението на Европейския съюз, пише на страниците на Handelsblatt бившият министър на външните работи на Германия Зигмар Габриел. Според него резултатите от изборите за Европейски парламент показаха, че евроскептиците са все още малцинство, а проевропейските партии - мнозинство. Той обяснява резултата от гласуването с „ежедневната лудост на Брекзит“ във Великобритания, заплахите на ръководителя на Белия дом Доналд Тръмп и „реалистичното усещане“ на европейците, че в днешния свят ще слушат Европа само ако говори с един глас.

Остава обаче рискът, че след изборите политиците отново „ще се хванат за старото”, защото това е по-удобно, отколкото поставянето на трудни въпроси за по-нататъшната европейска интеграция. Да се определи общия курс в съюза, чиито държави-членки имат много различни идеи за неговото бъдеще и така е трудно, а и други държави използват разцеплението в европейската общност за своите собствени интереси, оплаква се Габриел.

Москва подкрепя десните популисти и антиевропейските партии, твърди авторът. Вашингтон подхранва съмненията на Източна Европа за готовността на техните западни партньори в съюза да обезпечат сигурност на границата с Русия. А Китай инвестира в онези страни от ЕС, които изпитват икономически затруднения и се чувстват изоставени от богатите си съседи от север. "Правителствата във Вашингтон, Пекин и Москва искат едно: да тестват силата на единството на Европейския съюз и да проникнат там, където се появят разцепления."

За да предотврати разпадането на съюза, Европа ще трябва да научи много по отношение на външната политика, обяснява бившият ръководител на МВнР. В крайна сметка никога не е било планирано Европа да стане глобален играч. И това е удобно, защото и така европейците и на първо място, немците могат само да се грижат само за себе си и да оставят французите, британците и САЩ да се погрижат за останалия свят.

Неотдавнашните проучвания показаха, че гражданите на ЕС много искат да запазят такова удобно за себе си разположение. На въпроса как Европа трябва да се държи в конфликти със САЩ, Китай и Русия, те най-често отговарят „неутрално“. "Това показва, че Европа е навлязла в пенсионна възраст, защото така отговарят само пенсионерите, които са доволни от своите постижения в живота и вече не искат да се сблъскват всеки ден с нови трудности", оплаква се Габриел.

Опасна е вярата, че ЕС може да се превърне в нещо като Швейцария - икономически успешна, но без да има влияние на международната арена, предупреждава политикът. Страните, в които Европа не може да се справи с прокарването на своите интереси, ще намерят други партньори, които са по-силни и способни да им гарантират своята сигурност. „Твърдата сила отново е търсена в света. И този, който не проектира силата си, ще бъде тласкан от една страна на друга. Ако Европа иска да оцелее, тя трябва да преосмисли себе си. И за това тя се нуждае от ръководител”, пише Габриел. Съюзът се нуждае от силни лидери, защото те трябва да извършат "истински подвиг на Херакъл".

В момента немският канцлер е единственият човек, който знае каква тежест притежава Европа на международната арена и който е готов да отстоява нейните интереси дори в условията на тежка съпротива. Германия трябва да стане централна държава в Европа, настоява авторът. В близките години много ще зависи именно от Европейския съвет, т.е. от „Европа на нациите“. Не парламентът, а националните правителства "ще определят ритъма", убеден е Габриел. И като председател, Меркел ще може да внесе в съвета многогодишния си опит на поста ръководител на правителството.

Ако не се получи запазване на единството, както се случи в Италия и Източна Европа, съюзът го очаква поражение, предупреждава авторът. Привичният следвоенен световен ред е приключил. И с него - епохата на евроцентризма. Центровете на властта се изместиха от Атлантическия регион към Тихоокеанския. Правилата на играта вече не определят G7, G8 или дори G20, а по-скоро G2: САЩ и Китай, обяснява Габриел.

Ако Европа иска да участва в процеса и да превърне G2 поне в G3, тя трябва да поеме ролята на глобален играч. От политическа гледна точка европейците се намират в центъра на конкурентната борба между либералните демокрации и авторитарните режими. За да устои на тази конкуренция, Европа трябва да ангажира най-добрите си представители. В това отношение Ангела Меркел е най-добрата кандидатура, настоява авторът.

Превод: М.Желязкова