/Поглед.инфо/ Администрацията на Джо Байдън разглежда инвестиционното споразумение между ЕС и Китай като "стратегическа грешка", съобщи Handelsblatt. Въпреки обещанията на новия президент да укрепи трансатлантическите отношения, европейците все още не са готови да „попаднат в обятията на американците и да станат част от антикитайския съюз, воден от САЩ“.

Според експерти на фона на "промяната в баланса на икономическите сили" Европейският съюз трябва да върви по свой особен път: да се застъпва за свободната търговия и срещу протекционизма и да изгражда връзки не само с Китай, но и с други страни на Източна Азия и Тихоокеанския регион.

САЩ виждат инвестиционното споразумение, което ЕС подписа с Китай в края на 2020 г., като стратегическа грешка - ако не и обида за администрацията на Джо Байдън. Тъй като новият президент обещава да укрепи международните организации, да се консултира със съюзници и да създаде алианс от демокрации, който ще се противопостави на авторитарните сили, водени от Китай, съобщи Ханделсблат.

Но жестовете на Байдън към европейците все още остават без отговор. Според вестника в Брюксел, Берлин или Париж желанието „да попаднат в обятията на американците и да станат част от антикитайския съюз, воден от САЩ“ не е особено голямо. Инвестиционното споразумение е ясен сигнал, че ЕС иска да продължи своя курс към Китай.

Непубликувано преди това проучване на Prognos AG хвърля светлина върху това. Авторите пишат за „дългосрочни промени в баланса на икономическите сили“. През следващите две десетилетия „нито един регион в света няма да постигне толкова силен икономически растеж като Източна Азия и Тихия океан“. В резултат до 2040 г. „регионът ще постигне по-високи икономически показатели от Северна Америка, Западна и Централна Европа, взети заедно“. Китай остава основният двигател на този процес.

Пътят към нов икономически баланс обаче вероятно ще бъде свързан със значителни политически турбуленции. Макар и само затова, че сега САЩ разглеждат Китай преди всичко не като пазар, а като политически съперник. Изследването подчертава още: „Икономическото господство на Запада, което ще спадне през следващите 20 години, може да бъде придружено от засилена деглобализация“. В същото време отделните икономики могат да понесат значителни загуби.

Бертрам Бросар, главен изпълнителен директор на Асоциацията за баварската икономика, който е поръчал проучването, предупреждава: „На фона на съперничеството между САЩ и Китай ЕС трябва да се застъпи за свободната търговия и да се противопостави на протекционизма“. Намек за стратегията на администрацията на Тръмп за отделяне на икономиките на САЩ и Китай.

Според изданието разделянето ще бъде катастрофа за германските компании: в най-лошия случай те ще трябва да избират между Америка и Китай. Добрата новина за европейците: от гледна точка на администрацията на Байдън концепцията за разединяване е твърде радикална. „Не мисля, че разделянето на икономиките на Китай, САЩ, Европа, Япония и Индия е реалистична визия. - каза съветникът на Байдън Николас Бърнс в интервю за Handelsblatt. "Почти невъзможно е да се разплетет връзките."

Почти никой във Вашингтон обаче не смята, че задълбочаването на икономическите връзки с Китай, което прави възможна инвестиционна сделка, е добра идея. По принцип Байдън и неговият екип споделят мнението на предишната администрация, че авторитарният социален модел на Китай представлява заплаха за либералната демокрация.

За разлика от Тръмп обаче, Джо Байдън не апелира към America First. Той възнамерява да изгради „единен фронт на приятели и партньори срещу грубото поведение на Китай“. Вашингтон задава въпроса: какво искат европейците повече? Не призоваваха ли за по-активно трансатлантическо сътрудничество по време на президентството на Тръмп?

Нилс Шмид, представител на СПД в Бундестага по външната политика, смята, че ЕС не трябва да пренебрегва този геополитически контекст, когато формира търговската си политика. ЕС не трябва да се „губи в детайлите на търговската политика“. Според него Европа е в системна конкуренция с държавната капиталистическа сила. Когато започнаха преговори между Брюксел и Пекин, Европейският съюз трябваше да признае, че „параметрите за оценка на споразумението не са същите, както преди седем години“.

Шмид подчертава, че споразумението със сигурност не е „велико грехопадение“. Според него това не пречи на тясното сътрудничество с американците. Но, подчертава той, „необходимо е да се проучи споразумението много внимателно“.

За да предотврати свръхзависимостта на китайския пазар, социалдемократът призовава не за изолация, а за взаимодействие със съседите на Китай: „Нуждаем се от споразумения с други страни в региона“, пише Handelsblatt.

Превод: ЕС