/Поглед.инфо/ Жителите на квартал Шато Руж в Париж са принудени да си стоят вкъщи със затворени капаци на прозорците и се страхуват да излизат навън, пише Le Figaro. Както отбелязва вестникът, районът става все по-непригоден за живот поради планините от боклуци, безкрайния шум и престъпността. Парижани, които не могат да се преместят от този африкански квартал, се чувстват изоставени от властите, подчертава вестникът.
В сърцето на квартал Шато Руж в 18-ти район на Париж, Ема живее със затворени капаци и денем и нощем, пише Le Figaro. Както обяснява изданието, това е един вид "бариера" за защита от външния свят, тъй като гледката от нейния прозорец, честно казано, не е твърде примамлива. „Търговците оставят цял куп лайна под прозорците ми. Това е сметище на открито “, негодува 51-годишната жена от района.
Действително под прозорците на социалното жилище на Ема и на още няколко улици наблизо, всичко е осеяно с боклуци - кутии, палети, матраци, парчета пластмаса и черупки от фъстъци, които на места се превръщат в малки хълмчета боклук, за голямо щастие на гълъбите, които идват да кълват остатъците от храна. „Една грозна гледка, напомняща повече на тротоара на град от Третия свят, отколкото на Париж от пощенските картички “, посочва вестникът.
„Основният проблем са магазините, които не спазват графиците за доставка, правилата за чистота и хигиена, както и липсата на търговско разнообразие“, разказва събеседницата на изданието. Така например, от месарницата наблизо кръвта тече директно на улицата и образува локви на пътното платно.
Освен това от 17 часа десетки продавачи на стоки „под тезгяха“ се стичат в района - веднага щом бригадите, призовани да се борят с тях, изчезнат. Фъстъци, контрабандни стоки, козметика, слънчеви очила могат да бъдат намерени на импровизирани щандове, издигнати набързо.
„Нашият район е просто ад, нищо не се движи и никой нищо не прави. Ситуацията се влошава, има дни, в които изобщо нямам сили. Дори вкъщи е трудно да се изолираш, имайки предвид непрестанното бръмчене и шумотевица навън “, оплаква се съседката на Ема.
Точно под прозорците й по това време шестима нелегални продавачки крещят и псуват, а срещу тях се е разположил промотър на телефонната компания, който агитират по цял ден потенциални клиенти.
През нощта жителите също не успяват да се насладят на затишие - властта се превзема от проститутки и безделници, които се изливат на улицата, за да общуват и пият. „18-и арондисман се превръща в зона на третия свят. Всичко най-отвратително е съсредоточено тук. Когато живееш с тези безсрамни хора, които пикаят и серат под прозореца ти, това откровено те убива, обзема те чувство на изоставеност и безизходност “, продължава Ема с обичайната си прямота. Да не говорим за сбиванията и грабежите от безпризорните тийнейджъри - често под въздействието на наркотици.
Престоят в района става особено непоносим през уикендите, когато до този африкански квартал, купувачи се стичат от целия регион на Париж в търсене на екзотични стоки, които е трудно да се намерят другаде, казва източникът на вестника.
За Ема обаче не е лесно да напусне района и да се установи на друго място. Бившата болногледачка е без работа от една година. Освен това, след като е живяла в 18-ти район около 30 години, тя е дълбоко привързана към него, въпреки всичките му недостатъци.
„Обичам 18-и район, разнообразието и контактите с хората, но искам да съм на приятно място за живеене. Живея в социално жилище, но това значи ли, че трябва да си мълча? Скромните хора също имат право да живеят в прилични условия и да им се поддържа улицата чиста “, възмущава се парижанката.
Превод: ЕС