/Поглед.инфо/ Емануел Макрон, подобно на много други западни лидери, си е поставил за цел да установи диалог с Русия в момент, когато САЩ престават да бъдат надежден партньор за Франция, пише Le Monde. Въпреки това, да се протяга ръка на Русия, без да се забелязват „многобройните нарушения“ на международното право от нейна страна, би било грешка, недостойна за либерална и демократична държава, предупреждава изданието.
Усилията, полагани от Еманюел Макрон за урегулиране на конфликта в Донбас, са резултат от намерението на Франция да „преосмисли стратегическите си отношения с Русия“, задача, която страната си е поставяла толкова много пъти през последните двадесет години, отбелязва наблюдателят на Le Monde Пьотр Смоляр.
Според мисълта на Макрон Европа няма друга алтернатива освен партньорството с Русия пред лицето на китайската експанзия. В същото време е безсмислено да го обвиняваме в наивност, защото френският президент говори за осигуряване на Франция на пространство за маневри в свят, лишен от американското лидерство.
Според убеждението автора, Макрон не е воден от идеализъм или историческа и откъсната от реалността любов към Русия, свойствена на много френски политици, повтарящи мантрата за „унижената от Запада“ и „почернена от НАТО“ страна и забравящи да споменат „нарушенията на международното право“ от Москва, а чистата изгода. „Той не очаква да превърне руския вълк в овца, но мечтае да намали за известно време причиняваните от него щети“, пояснява Смоляр. Според него лидерът на Франция се ръководи преди всичко не от историята, а от географията, което оправдава търсенето на нова „архитектура на доверие и сигурност в Европа“.
Въпреки това, въпреки очевидната „разумност“ и „прекъснатост“ на този подход, в действителност това не е така, сигурен е авторът. Както припомня наблюдателят, Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама вече са се опитвали да водят диалог с Русия, но всеки път сериозна криза (Косово, Ирак, Грузия, Крим) е подкопавала тези усилия.
В ситуация, в която САЩ престават да бъдат надежден събеседник и партньор, Макрон вече не залага на Тръмп. Новият му проект е да се отърве от конфликтите в отношенията с Русия. Тази задача включва както въпроси, свързани с ядреното разоръжаване на Иран, така и разрешаването на всички замразени конфликти в постсъветското пространство - с обещанието в крайна сметка да премахне европейските санкции от Русия.
Както отбелязва авторът, Еманюел Макрон споделя „геополитическото виждане на международните отношения“ на Владимир Путин, според което силата на държавата се определя от военната мощ. При този подход въпросът за ценностите отпада на заден план в името на суверенитета. В скорошно интервю за списание The Economist, френският президент се нахвърли с критика върху западната идея от началото на 21 век, която се състои в желанието да се наложат ценностите си чрез промяна на режимите в Ирак и Либия, без да се отчита волята на народите.
Но, според убеждението на наблюдателя е невъзможно да се говори с Китай, без да се осъди „дигиталната диктатура“ или репресиите по отношение на уйгурите - точно както и да се протяга ръка на Русия, без да се споменават опитите за „задушаване“ на публичното пространство и легалната „пародия“ на критиците на властта. Така Франция може да си припомни от коя страна на линията, която разделя либералните и демократичните държави и нелибералните и недемократичните се намира, сигурен е Смоляр.
Действително, признаването на интересите на авторитарна или диктаторска власт е част от елементарната дипломатическа изгода, но да се ограничим до това е рисковано, предупреждава авторът, припомняйки протестните движения по целия свят. „Студеното безразличие не е ли противоположно на намесата?“, пита журналистът в заключение.
Превод: М.Желязкова