/Поглед.инфо/ След като Великобритания напусна ЕС, Европа е изправена пред трудна задача: да докаже, че да бъдеш част от общността е по-изгодно от това да действаш сам, пише журналистът от Le Monde Ален Фрашон. Според автора да се постигне това е възможно само чрез преразглеждане на принципите на членството в Европейския съюз и отказ от принципа на единодушното вземане на решения в рамките на блока.

Въпреки видимостта, задачата, пред която се изправя Борис Джонсън след Брекзит, е много по-лесна от предизвикателството, пред което ще се изправи ЕС след напускането на Великобритания, разказва наблюдателят на Le Monde Ален Фрашон. Ръководителят на британското правителство просто „наобеща цели планини“ на своите избиратели и оттук нататък ще трябва да премине от думи към дела, което изобщо не му допада. В същото време 27-те останали членове на европейския блок ще бъдат изправени пред почти екзистенциална криза, в която ще трябва всеки ден да доказват, че вътре в ЕС е по-добре, отколкото извън него, убеден е журналистът.

От икономическа гледна точка няма да е трудно да се демонстрира, като се има предвид взаимозависимостта на европейските държави по този въпрос. В противен случай би било трудно да се разберат усилията, полагани от Борис Джонсън за сключване на мащабно споразумение с ЕС за свободна търговия „без мита и квоти“, отбелязва авторът.

Предизвикателството пред ЕС след Брекзит обаче е много по-сериозно: говорим за завръщане към първоначалното предположение: „заедно тежим повече от отделно“. Оттук нататък изгодата от принадлежността към общността трябва да бъде с огромно предимство пред положението на британските съседи, подчертава наблюдателят.

Катастрофалното“ урегулиране на кризата с гръцкия външен дълг и безсилието на Европейския съюз в опит да се справи с миграционната криза от 2015 г. сериозно подкопаха имиджа на Европа. В този контекст думите на Ангела Меркел, че Брекзит е сериозно предупреждение за ЕС, а инициативите на Еманюел Макрон да даде динамика на блока имат едно послание: „в бъдеще е необходимо да станем по-добри“.

Срещу Европа и нейните половин милиард застаряващи жители с огромна скорост се движат трите основни предизвикателства на новия свят: превръщането на Китай в свръхдържава, демографския взрив в Африка и свързаните с това миграционни процеси, както и изменението на климата. Тези проблеми трябва да бъдат решени на международната арена, където многостранното сътрудничество се заменя с „юмручното право“, установено от лидерите на Китай, САЩ, Русия и Индия.

При такива условия нито една европейска държава не може да разчита на възможността да противостои сама срещу Вашингтон и Пекин, отбелязва авторът. Отделно от ЕС Великобритания няма да може да възстанови „специалните отношения със Съединените щати“, уверява журналистът, припомняйки, че Обединеното кралство се е отказало от статута си на „световна държава“, оставяйки региона на Близкия изток през 60-те години. Оттогава геополитическото положение на Великобритания не се е променило, което означава, че Европа има повече карти в ръцете си: ако има тежест като икономическа държава, тя може да окаже влияние в политиката.

Въпреки това, до последно време Европейският съюз по-скоро демонстрира безсилие в политико-стратегическите въпроси заради необходимостта да се вземат решения единодушно, оплаква се журналистът. „Все някоя страна винаги няма да бъде съгласна: с концепцията за европейска отбрана, с енергийната политика, с намесата на въоръжените сили в един или друг конфликт, с политиката по отношение на Китай, с решението на проблема с миграционния поток. Тъй като искаме да направим всичко заедно, със съгласието на 27-те, в крайна сметка ние не правим нищо.“, пише Фрашон.

Както припомни Йохен Битнер, един от ръководителите на немския седмичник Die Zeit, в неотдавнашна статия за The New York Times, бившият канцлер на Германия Хелмут Шмид навремето се оплаквал, че „блокът е твърде голям, за да съчетава успешно интересите на всички свои членове“. Битнер в своята статия предлага да се направи членството в ЕС по-гъвкаво. Така че в допълнение към принципите на свободната търговия и общия за всички митнически съюз, в рамките на блока може да има „подгрупи“, които да работят заедно по въпросите на отбраната, миграцията или развитието на технологиите, без да е необходимо всеки член на съюза да участва едновременно във всички инициативи.

Кой ще поиска да стане член на тенис клуб, в който ще ви бъде разрешено да играете тенис само при условие, че сте се регистрирали в секциите за бокс, покер, риболов и готвене?“, пита немският журналист.

Пред тази безпрецедентна криза ЕС няма друг избор, освен да докаже на практика, че заедно може да постигнем по-големи и по-добри резултати, отколкото сами, заключава наблюдателят на Le Monde.

Превод: М.Желязкова



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели