/Поглед.инфо/ Неотдавнашните решения на Конституционния съд на Германия изостриха и без това силното недоверие на италианците към Европейския съюз, според френския Libération. Както съобщава кореспондентът на изданието, отношението на северните страни от блока към Италия, което беше ясно демонстрирано по време на коронавирусната криза, раздразни гражданите на страната - и стигна дотам, че повечето от тях считат за приятели не Германия или Франция, а Китай и Русия.
На 5 май нова „инфекция“ се разпространи от немския Конституционен съд към фондовите борси „за няколко минути“ - веднага след като съдиите обявиха, че програмата на Европейската централна банка за изкупуване на облигации на ЕС частично нарушава немския основен закон, доходността на италианските облигации рязко скочи: до края на деня „спредът“ или разликата в ставките между 10-годишните италиански облигации и техните немски колеги се увеличи с 6,5%, пише Libération. Както обяснява кореспондентът на френския вестник, всъщност това означава, че за да привлекат пазарни пари, италианските власти трябва да съблазняват инвеститорите с още по-високи лихви в сравнение с Германия. През последните няколко дни напрежението донякъде отшумя - различни европейски функционери направиха изявления в публичната сфера, които успяха поне временно да изгладят ефекта на „политическа бомба от немските съдии“, докато Европейската централна банка се намеси „зад кулисите“, премахвайки страховете страна на финансовия сектор, отбелязва журналистът.
От своя страна в самата Италия веднага започна да „гаси огъня” министърът на икономиката Пиер Карло Падан, който каза, че решението на немския конституционен съд „няма да има последици за плана на ЕЦБ за закупуване на държавни облигации и по никакъв начин няма да повлияе на паричните мерки политики, приети за борба с коронавирусната криза“, продължава кореспондентът на Libération. Както се отбелязва в материала на изданието, тези мерки, наред с други неща, предполагат, че Европейската централна банка ще закупи 220 милиарда италиански облигации до края на годината, което ще представлява повече от 12% от БВП на страната.
Междувременно, въпреки всички подобни уверения, в Италия се очертава „атмосфера на недоверие”, пише авторът. „ЕС винаги се е държал така: прави се само онова, което е удобно на Германия“, казва например Клаудио Борджи, италиански депутат от „Лигата на Севера“. Впрочем бившият премиер на страната Енрико Летта, известен като "големия еврофил", също показа "смущаващо" отношение. „Това е лоша новина, защото немците, вместо да заявят „първо са тези, които се нуждаят“, заявиха „първо са немците, оплака се той. - А ние имаме нужда от помощ от цялата европейска система.“ „Неразбирането“ от страна на Рим се засили само от „липсата на солидарност“ от страна на европейските партньори, които „по начало вярваха, че пандемията е проблем на Италия“, а сега се стигна дотам, че това недоразумение е „прераснало в истинска нелюбов“, смята кореспондентът на Libération.
„Вярата на италианците в европейските институции и така подкопана от усещането за изоставеност, преживяно от полуострова по време на притока на мигранти през последните години, беше силно разтърсена от коронавирусната криза, пише журналистът. - И докато в Рим призовават за разпределение на външните дългове в Европа чрез издаване на „коронабондове“, поведението на „скъперниците“ от север само подхранва гнева. Видео, в което министър-председателят на Холандия се съгласява с работник, който с вик призовава „да не дават пари на италианци и испанци“, се пръсна из социалните мрежи. Сърдечните рани не излекува и разкаянието на Урсула фон дер Лайен, която, изказвайки се в Европейския парламент на 16 април, заяви, че "би било справедливо, ако цяла Европа искрено се извини на Италия". По данни на Libération, проучванията на общественото мнение, проведени в страната в началото на април, показаха, че сега италианците смятат Китай и Русия за главни "приятели", които се намесиха по "ефектен начин", като предоставиха на Италия помощ под формата на маски и специалисти, като се има предвид, че Германия и Франция, по-голямата част от анкетираните, напротив, нарекоха „врагове“. „Европа вече не вдъхва доверие“, обобщава кореспондентът на френското издание.
„Италианците все по-малко се усещат европейци и все повече се разочароват от еврозоната. Тази тенденция съществува от много години, каза италианският политолог Иво Диаманти в интервю за Libération. - Коронавирусът само засили подобно „евроразочарование“ и подхранва настроенията, които карат италианците да гледат извън границите на ЕС. Статутът на Германия в очите на италианските граждани се срина. Това е логично следствие от отношението, което по време на кризата демонстрираха правителствата на централната и северната част на континента - и те гледат на Италия и нейните съседи с голямо раздразнение. Те ни смятат за източник на разходи и бреме." Според италианските социолози нивото на доверие в Германия наистина е спаднало с 16 процентни пункта и в момента е едва 26%, потвърждава авторът на статията.
Както подчертава кореспондентът на Libération, италианските „националистически“ партии, които „съвсем не успяват да заемат конкретна и последователна позиция на фона на пандемията“, до сега не са се възползвали от ситуацията - и рейтингът на „Лигата на Севера“ сред избирателите спадна до 27%, докато на партията „Братя на Италия” спадна до 13%. Междувременно, вътре в движението на петте звезди, евроскептичните настроения вече започнаха отново да набират сила, отбелязва журналистът. Според автора, ако засега никоя от страните сериозно не планира да повдигне въпроса за изтеглянето от ЕС или изоставяне на еврото, това е продиктувано не от „желание за участие в общ и цялостен проект“, а от прагматични съображения - в крайна сметка италианският БВП тази година може да намаление с 10%.
Превод: М.Желязкова