/Поглед.инфо/ При президента Доналд Тръмп Америка не се стреми активно да си сътрудничи с други страни, за да победи КОВИД-19, и поради това глобалната борба срещу коронавируса е фрагментирана. Много по-ясно от американско-европейския дебат за ролята на НАТО, мълчанието между двете страни по отношение на пандемията показва, че едва ли е възможно изобщо да се говори за трансатлантическата общност.

Още по-лошо е, че Америка лансира теории за конспирация. Докато Китай твърди, че коронавирусът е създаден в американските военни лаборатории и е предназначен да възпрепятства възхода на Китай, администрацията на Тръмп нарича КОВИД-19 „китайския вирус“, провокирайки геополитически обиди.

В същото време Китай се опитва да се отличи по време на тази криза, като предоставя помощ на силно засегнатите страни. В момента не САЩ или Европа са най-голямата подкрепа за Италия, Испания и Африка. Такава се оказва Китай, който изпраща там екипи от лекари и медицински материали. Това е рядък случай, когато е възможно ясно да се наблюдава как Китай изтласква Запада от глобалното лидерство.

По време на Великата рецесия, която последва глобалната финансова криза от 2008 г., Китай не беше толкова силен и Америка не беше толкова самовглъбена. Когато спекулантите на финансовите пазари вкараха себе си и останалия свят в бездната, министрите на финансите на двадесетте държави с най-големи икономики се срещнаха, за да обсъдят съвместни решения. И днес, дори въпреки неотдавнашната виртуална среща на високо равнище , Г-20 все още не е в състояние да играе същата роля.

Дори преди появата на КОВИД-19 антагонизмът между САЩ и Китай беше основният фактор, определящ глобалната роля на Европа. Очевидно е, че в света на Големите Двама, доминиран от САЩ и Китай, Европа ще бъде маргинализирана, въпреки че големият просперитет на Европа е пряко свързан с отвореността на глобалните пазари.

Глобалната роля на Европа обаче ще зависи и от това как тя успява да се справи с кризата с КОВИД-19. Пандемията отслабва европейското единство, почти до безнадеждно състояние. Действията на Европейския съюз досега не отговарят на очакванията. Всъщност действа само независимата Европейска централна банка. Както по време на кризата с еврото преди почти десет години, принципът на ЕЦБ „каквото и да е необходимо“, поддържа валутната стабилност и осигурява на страните от еврозоната необходимата ликвидност. Нито Европейската комисия, нито Европейският съвет засега не са направили нищо сравнимо. Напротив, италианците вероятно никога няма да забравят, че Германия наложи забрана на износа на медицински консумативи за Италия, докато хората в Ломбардия умираха.

Сега наблюдаваме последиците от политиката на „мултилатерализъм при хубаво време“: много лесно е да се занимавате с европейско и международно сътрудничество, когато това не струва нищо. По-специално германските политици искат Европа да бъде сервирана като “ала карт меню”: искат Германия да бъде шампион по износ в добри времена, като се възползва от откритите граници и свободната търговия, а по време на криза им обръща гръб. Ето защо Еврогрупата, състояща се от министрите на финансите на страните от еврозоната, не можа да се споразумее за съвместна помощ за Италия и Испания.

Казано по-просто, КОВИД-19 не е единствената инфекция, която заплашва Европа: докато Италия и Испания се борят да спрат пандемията, Еврогрупата беше поразена от същия този вирус „моята страна е по-важна от всички“, с който преди няколко години беше заразена гръцката дългова криза. Идеята, че помощта за засегнатите страни от Еврозоната трябва да бъде одобрена, само при условие че те прилагат големи програми за реформи, е неразбираема политическа глупост. Човек може само да се надява, че ръководителите на правителствата ще бъдат по-умни от финансовите си министри, точно това се случи през 2015 г. Струва си да се отбележи, че всички немски икономисти, дори и тези, които традиционно се противопоставят на идеята за социализиране на дълга, сега го препоръчват. Италия и Испания няма да могат да понесат финансовата тежест, необходима за борба с вируса и за стабилизиране на икономиката. Те се нуждаят от всички страни от еврозоната да споделят необходимата кредитна тежест и няма значение как се нарича това - “еврооблигации” или “коронаоблигации”.

Все още има време за промяна на курса в Европа - и в международен план. Вероятно най-опасната последица от кризата с КОВИД-19 е заключението, че националната държава е единствената защита. В резултат на това коронавирусът започна да заплашва не само хората, но и международните проекти за обединение, включително Европейския съюз, който е основан и изграден с толкова усилия да сложи край на вековните войни на континента.

Отговорът на въпроса дали Европа може да преодолее тази криза, да запази единството и да започне да играе значителна глобална роля, ще зависи от способността ѝ да предложи убедителна алтернатива на настоящото отношение под лозунга „спасявайте се, който както може“. И ще получим този отговор, само ако всички поемат отговорност за бъдещето на Европа. Само тогава нашите общества могат да продължат напред в правилната посока.

Разбира се, това движение в неизвестното изисква смелост. Не можем да дадем окончателни отговори на всички въпроси, но в опит да преодолее кризата с КОВИД-19, Европа получи шанс да се преоткрие. Не трябва да пропускаме този шанс.

Превод: В. Сергеев