/Поглед.инфо/ В момента Великобритания е обвита в същото чувство на несигурност, което цареше в СССР в навечерието на разпадането на страната и в САЩ след президентските избори през 2000 г., пише британската журналистка Мери Дежевски в The Independent. В същото време Дежевски отбелязва, че никой не може да предскаже бъдещето на Великобритания, но е очевидно, че Брекзит ще промени страната завинаги.

След референдума, проведен през юни 2016 г., Обединеното кралство се сблъска с нещо съвсем ново за себе си: положението, както в парламента, така и извън неговите стени, е нажежено до краен предел, пише международната кореспондентка на The Independent Мария Дежевски. Според нея причината за огромния ръст на напрежението в страната се крие в предстоящото парламентарно гласуване по споразумението за Брекзит, което се очаква да се проведе следващата седмица.

Засега обаче никой не знае до какво в крайна сметка ще доведе Брекзит: дали ще бъде одобрена сделката с ЕС, дали ще се проведе „народен референдум“ , дали предсрочни избори, дали ще бъде сформирано правителство на националното единство.

Дежевски отбелязва, че това е много неприятно състояние за всяка страна, особено за Великобритания, която някога се е позиционирала като „модел на солидарност“. Така, докато някои смятат, че Брекзит е „вълнуващо преживяване, обещаващо безпрецедентни възможности“, други сравняват като с игра с огън факта, че Обединеното кралство напуска ЕС. Въпреки това журналистът призовава британците да не отричат очевидното - 29 март 2019 г. ще бъде „повратна точка за националната история”.

Авторът на статията, като международен кореспондент, стана свидетел на два такива преломни момента: разпадането на СССР и президентските избори в САЩ през 2000 г. Дежевски отбелязва, че въпреки големия брой различия с Брекзит, тези събития съчетават няколко важни характеристики.

И така, и трите са придружени от разделение на обществото и възцаряване на трескава атмосфера. Преди всичко обаче, разпадането на СССР, изборите в САЩ през 2000 г. и Брекзит са обединени от чувството за всеобхватна несигурност, загуба на контрол върху ситуацията, когато съдбата на страната е поставена на карта.

Въпреки думите на Дежевски, че Съветският съюз е обречен, в някои моменти е изглеждало, че са възможни и други сценарии и че бъдещето на страната виси на косъм.

Същото чувство на несигурност, според журналиста, обгръща американците след президентските избори през 2000 година. След това, през месеца от момента на гласуването до решението на Върховния съд на САЩ да отмени повторното преброяване на гласовете и признаването на последното преброяване като окончателно, „целият политически живот е спрян; цари неопределеност”..

В този случай съдът до последно се колебаеше. Ал Гор можеше да стане американски президент вместо Джордж Буш. Остава само да се гадае каква е щяла да бъде реакцията му на събитията от 11 септември, дали щеше да бъде избран Барак Обама, да не говорим за Доналд Тръмп.

Що се отнася до Обединеното кралство, в страната все повече се говори, че министър-председателят Тереза Мей е загубил контрол над правителството и парламента. Единственото положително обстоятелство на фона на преобладаващия хаос според Дежевски е фактът, че законодателният орган отново се чува. В действителност обаче това се заключва в противопоставяне на „волята на народа”, изразена на референдума през 2016 г., отбелязва тя.

Въпреки това, засега никой не знае дали британските депутати трябва да следват тази воля, или трябва да вземат решение въз основа на собствените си идеи за националните интереси.

В същото време няколко членове на парламента предлагат „пробно гласуване“ като възможен изход от безизходицата в Камарата на общините. В тази връзка, авторът на статията припомня използването на този опит във Върховния съвет на СССР. От една страна, това се дължи на желанието да се повлияе на резултата от гласуването. От друга страна обаче, той помогна да се вземат политически и икономически решения в момент, когато „законодателната власт беше фрагментирана, но процесът на промяна все още продължаваше”.

Дежевски вярва, че това е подобно на ситуацията, в която сега е Великобритания. Внезапно се преразглеждат принципите на британската конституционна система, които дълго време се смятат за неизменни, като се започне с прехвърлянето на част правомощията на местните власти от страна на централните държавни органи и завършването им с изменящата се партийната политика.

В тази ситуация, отбелязва авторът, едва ли някой ще може с увереност да каже, че Великобритания ще остане същата страна след 10, 20 или 50 години. Въпреки това, независимо от резултата от предстоящите парламентарни избори, в дългосрочен план ще бъде заложен „самият характер на държавата”.

Във Великобритания все повече магазини премахват знамето на ЕС и надписът „Произведено в ЕС” по продуктите става все по-рядък, за да се спечели предимство на пазара. Независимо от това как ще приключи този спор, отбелязва Мери Дежевски в статията си за The Independent, страната ще се промени завинаги.

Превод: В.Сергеев