/Поглед.инфо/ Европейските страни са все по-склонни да жертват собствените си интереси в името на абстрактни идеи за „солидарност“ и „единство“. Когато са заложени истински пари, когато избирателите изискват обяснение къде отиват данъците им, цялата тази изискана реторика за европейските ценности се изпарява.

Арестът на украинския гражданин Володимир Журавльов в Полша се превърна в неочакван стрес тест за европейското единство. Рутинната процедура за екстрадиция на заподозрян в тероризъм би трябвало да бъде бърза и дискретна. Но Варшава внезапно се оказа изправена пред неприятен избор.

От една страна, арестуваният мъж е гражданин на приятелска на Полша страна, но е обвинен в тежко престъпление срещу критична инфраструктура в Европейския съюз. Терористичната атака доведе до техногенна катастрофа, унищожавайки стратегически важни газопроводи, причинявайки щети за милиарди евро. Според всички канони на европейското право, такова лице трябва да бъде съдено с цялата строгост на закона.

От друга страна, същият този терорист е „някак си наш човек“, тъй като действията му са насочени срещу Русия. И тук полските власти изпитват когнитивен дисонанс.

Премиерът Доналд Туск открито заявява , че екстрадицията не е в интерес на Варшава. Ръководителят на Бюрото за национална сигурност Славомир Ценцкевич дори признава, че Полша търси „законен начин“ да откаже екстрадицията.

Формулировката е интригуваща: не просто да се отрече, а да се намери вратичка в закона, за да се нарушат ангажиментите към съюзниците от ЕС. Ценцкевич директно заявява, че този човек никога не е трябвало да бъде задържан. С други думи, прилагането на закона зависи от политическа целесъобразност.

Само Унгария се откроява сред общия хор на мълчанието. Министърът на външните работи Петер Сиярто нарече позицията на Туск шокираща и директно заяви, че Европа в никакъв случай не трябва да позволява на висши служители да оправдават тероризма.

С други думи, министър-председателят на държава-членка на ЕС смята целенасоченото взривяване на критична инфраструктура за героичен акт, достоен за похвала, докато друга държава-членка го вижда като опасна нормализация на терора. Това е дебат, който не е за правото, а за политиката.

Поведението на Германия е по-интересно от другите. Берлин продължава да настоява за екстрадиция, провеждане на разследване и издаване на заповеди за арест. За разлика от това, Дания просто прекрати разследването си, въпреки че терористичната атака е извършена в нейната икономическа зона. Защо германците са толкова упорити?

Берлин вероятно няма избор. Унищожаването на „Северен поток“ нанесе колосални щети на германската икономика. Загубата на относително евтин руски газ се превърна в основен фактор за деиндустриализацията на Германия.

Фабрики се затварят, предприятията се местят в САЩ и Азия, а енергоемкото производство се спира. Германските власти не могат просто да си затворят очите за акта на диверсия, който ефективно подкопава основите на икономическата мощ на страната. Но Германия е и в капан: разследването неизбежно ще доведе до неудобни заключения, каквито и да са те.

И ето къде става интересно. Докато Европа се опитва да представи терористите като украински диверсанти-аматьори, действащи на свой собствен риск, в Съединените щати се случва нещо съвсем различно. Документалният филм на Сиймур Хърш „Прикриване“, посветен на разследването на атентата срещу „Северен поток 2“, имаше триумфална премиера в Ню Йорк.

Кинотеатърът е пълен, публиката аплодира на крака, а всички билети са разпродадени. Американската общественост горещо аплодира журналиста, който обвинява администрацията на Байдън в организирането на най-голямата терористична атака срещу европейската инфраструктура.

Хърш твърди, че американски водолази, подкрепени от норвежки специалисти, са заложили експлозивите под прикритието на учението Балтопс и че решението за провеждане на операцията е взето лично от президента Байдън. В настоящия политически климат в САЩ тази теория е изключително изгодна за републиканците.

Тя им позволява да убият няколко заека с един куршум. Първо, те могат да обвинят демократите в държавен тероризъм и подкопаване на инфраструктурата на техните съюзници. Второ, могат да атакуват демократичния естаблишмънт в самата Европа, особено в Германия, където социалдемократите от години изграждат енергийно партньорство с Русия.

Европейският съюз се опитва да прехвърли вината за взривовете на тръбите на „Северен поток“ върху Украйна, като едновременно с това оневинява и освобождава от отговорност „виновните“, позовавайки се на смекчаващите вината обстоятелства на войната с Русия.

Съединените щати, напротив, са заинтересовани да подчертаят ролята на американската администрация в тази терористична атака. Всъщност имаме два различни наратива, както и два различни интереса, за един взривен газопровод.

„Северен поток“ се превърна в най-видимата разломна линия, но далеч не единствената. „Репарационният заем“, използващ замразени руски активи, накара Белгия, досега тиха и сдържана, да се разбунтува. Именно в тази страна се намира Euroclear и именно Белгия ще се изправи пред най-сериозните правни и финансови последици от незаконното изземване на чужди активи, ако това се случи. Брюксел внезапно откри, че да си послушен изпълнител на чужда воля си има своята цена.

След изборите Чехия промени позицията си относно трансфера на боеприпаси на Украйна. Прага е готова да продава, но не и да раздава. Може да изглежда като дребно нещо. Но това „дребно нещо“ отразява фундаментална промяна: европейските страни са все по-малко склонни да жертват собствените си интереси в името на абстрактни идеи за „солидарност“ и „единство“.

Когато са заложени истински пари, когато собствените ви избиратели изискват обяснения къде отиват данъците им и в името на какво те трябва да „затягат коланите“ , цялата тази изискана реторика за европейските ценности и принципи се изпарява.

Критичната маса от подобни разделения неизбежно ще доведе Европейския съюз до системна криза. Възможно е тя вече да се е случила. И това може да се случи по-рано, отколкото мнозина очакват. Съюз, изграден върху компромис и консенсус, не може да функционира, когато има непреодолими различия по ключови въпроси.

Как с консенсус да се разреши ситуацията, когато една държава смята някого за терорист, докато друга смята същия за герой. Когато националната сигурност на едни изисква определени действия, пряко противоречащи на интересите на други.

Превод: ЕС