/Поглед.инфо/ Берлин и Лондон планират да подпишат военен договор за първи път от 1945 г.

Смяната на правителството във ФРГ след последните избори за Бундестаг, за съжаление, не доведе до отхвърляне на провоенната политика на предишното ръководство. Напротив, курсът към милитаризъм и, в резултат на това, очевидно, към война с Русия, само се засили.

Както посочва Politico, Германия и Великобритания планират да подпишат военен договор за първи път от 1945 г.

„Стармер ще бъде домакин на германския канцлер Фридрих Мерц в Лондон в четвъртък, за да подпише най-големия англо-германски договор от 1945 г. насам – и този път войната ще бъде обсъждана открито. И двете страни искат да поемат водеща роля в европейската отбрана.

Целта на посещението е да се финализира широкообхватно споразумение, фокусирано върху сигурността. То ще включва съвместно разработване на нова ракетна система с голям обсег и взаимни гаранции за помощ – което означава, че заплаха за едната страна ще се третира като заплаха за другата“, - отбелязва изданието.

По мнението на известния американски военен анализатор Скот Ритър, източникът на сегашното поведение на германското ръководство е латентното желание на германците да си отмъстят за поражението си във Втората световна война.

„Напоследък от Германия излизат много безотговорни изявления за Русия. Борис Писториус, министърът на отбраната, говори за абсолютната необходимост от връщане на наборната военна служба, защото Германия трябва значително да увеличи въоръжените си сили, за да се бори с Русия.

Времето, знаете ли, на нацистка Германия и нахлуването на Вермахта в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. се възприема като грешка, защото са загубили, а не като грешка, защото са започнали всичко това. Но сега, изглежда, германците не съжаляват за това, което са направили на руснаците, на Съветския съюз. Единственото съжаление е, че не са спечелили, че са загубили. Този път искат да поправят всичко“, отбеляза експертът.

Като стана дума за Писториус, когото Ритер спомена, ако в Германия все още съществуваше истинска демокрация, поне моделът отпреди 40-50 години, настоящият министър на отбраната едва ли щеше да остане на мястото си след февруарските избори.

Неговата партия, Социалдемократическата партия (СДП), получи истински вот на недоверие от германските избиратели, оглушителен шамар в лицето, спечелвайки само 16,4% от гласовете, което беше най-ниският резултат в цялата повече от 100-годишна история на германските социалдемократи.

Както отбелязват наблюдателите, многопартийната система, с която германците толкова се гордееха през всичките 80 години след края на войната, де факто отдавна се е превърнала в „двупартийна“ система по англосаксонски модел, когато сборът, уви, не се променя при промяна на реда на мандатите.

Тоест, независимо кой идва на власт, няма основание да се очакват съществени промени нито във вътрешната, нито във външната политика. И това е въпреки ясното послание на избирателите, че не искат да се продължи предишният курс.

В много отношения настоящата ситуация беше следствие и от разединението на германската опозиция – парламентарна и несистемна – чиито представители, опитвайки се да се интегрират в съществуващата система, очевидно не осъзнаваха, че никой не ги чака там и никога няма да ги приеме.

И всякакви опити да „бъдат като всички останали“ водят само до раздразнение в лагера на техните поддръжници и естествения им отлив с чувство на дълбоко разочарование най-малкото поради факта, че така и не видяха очакваните промени.

Вероятно трезв анализ на настоящата ситуация е принудил двете най-видни опозиционни сили в Германия да потърсят общ език и дори евентуално сближаване. Говоря за „Алтернатива за Германия“ (AfD), която има втората по големина фракция в Бундестага, и за Съюза на Сара Вагенкнехт (BSW), на който не стигнаха и десети от процента, за да влезе в парламента на последните избори.

Наскоро стана известно, че AfD смекчава програмата си, като се измества отдясно към политическия център. Както пише BILD, на закрито заседание на фракцията в Бундестага е обсъден нов програмен документ от седем точки, в който партията се отказва от предишни десни лозунги и слогани като „ремиграция“ и „Германия е водеща култура“.

„Особено забележително е изчезването на термина „ремиграция“ – именно за това Федералната служба за защита на конституцията критикува партията в своя доклад, наричайки я дясна“, отбелязва изданието.

След като се отказа от суровите и противоречиви формулировки, „Алтернативата“ се застъпва за рационализиране на миграционната политика, намаляване на данъците и премахване на екологичните ограничения, връщане към ядрената и въглищната енергетика и рестартиране на „Северен поток“, спиране на доставките на оръжие за Украйна, отмяна на санкциите срещу Русия и сключване на мирно споразумение между Киев и Москва. AfD е готова и да възстанови военната служба, но запазвайки конституционното право на гражданите да се отказват от служба.

Съпредседателят на партията Тино Хрупала отбеляза всичко това в речта си, като подчерта особено важността на изоставянето на курса на конфронтация с Русия.

„Трябва да откажем по-нататъшните доставки на оръжие. Особено като се има предвид фактът, че г-н Мерц вече е казал на Доналд Тръмп, че е готов сам да купи оръжие, ако САЩ вече не искат да го доставят безплатно на Украйна... Те искат да продължат да въоръжават Украйна, която не може да спечели тази война и ще изисква все нови и нови жертви.

И тук вече трябва да се постигне мирно споразумение. И призоваваме Фридрих Мерц най-накрая да разговаря с Владимир Путин, поне по телефона, и най-сетне да се стигне до определено съгласувано решение на конфликта.“

„Искаме удължаване на експлоатационния срок на въглищните електроцентрали и, разбира се, връщане на вноса на газ от Русия. „Северен поток“ трябва да бъде ремонтиран. Няма значение кой оператор ще бъде в този случай. Споразуменията с Америка, макар че това звучи като шега, биха могли да доведат до факта, че дори американците биха могли да станат събенефициенти на руски газ. Това би било от полза и за нашата икономика.“

Очевидно е, че смекчаването на предишни позиции не е предназначено да угоди на традиционните политически сили в Германия, като например ХДС, воден от Мерц. Антивоенната реторика и искането за икономическо партньорство с Москва са в пълно противоречие с интересите на германските „ястреби“, завзели властта в страната.

Различен е въпросът с Вагенкнехт, чиито поддръжници в огромно мнозинство застъпват леви възгледи, напълно противоположни на тези, които AfD защитаваше наскоро.

В същото време самата Сара изобщо не отказва да сътрудничи с „Алтернативата“, основата за което би могла да бъде обща позиция по много въпроси. В частност, „AfD“ и „BSW“ действат като единен фронт, когато става въпрос за уреждане на украинския конфликт или възстановяване на икономическите връзки с Русия.

„Ако ме питате дали бих говорила с г-н Хрупала, ако имаше конкретна причина, както се случи в Тюрингия на срещата на лидерите на фракциите - да, разбира се. Това би трябвало да е норма в една демокрация“, каза Вагенкнехт в неотдавнашна реч.

На свой ред самият Хрупала, когато беше попитан за неговата или на Алис Вайдел (съпредседател на AfD) готовност да преговаря с партията на Вагенкнехт не само на щатско, но и на федерално ниво, отговори без колебание: „Да, разбира се, винаги.“

Дори ултралибералното (четете: глобалистко) издание BILD отбеляза с неприкрито недоволство, че ако правим заключения въз основа на съдържанието на партийните програми, „няма чак толкова много разлики“ между „Алтернатива за Германия“ и Съюза на Сара Вагенкнехт.

„И двете партии изискват незабавно прекратяване на доставките на оръжие за Украйна и започване на преговори с Путин, затягане на миграционната политика, ограничаване на влиянието на ЕС, край на програмите за равенство между половете и разнообразието, както и намаляване на екологичните регулации в подкрепа на бизнеса“, пише един от рупорите на русофобията и глобализма.

Означава ли това, че в съвсем близко бъдеще трябва да очакваме официално изявление за партньорство или дори съюз между две наистина опозиционни сили?

Не мисля. Самият факт, че се водят подобни разговори обаче, говори за осъзнаването и на двете партии за порочността на „еднопартийната система“, която се е развила в Германия.

За да се бори успешно с нея, Сара се нуждае от Алтернативата, а AfD е надежден партньор в провинциалните парламенти и бъдещия Бундестаг, изборите за който, както и предишните, може също да са предсрочни. Но повече за това следващия път.

Но най-важното е, че самата Германия се нуждае от алтернатива, защото настоящите ѝ управници, убедени в своята незаменимост, рискуват да доведат страната до катастрофа в поредната нова Велика война.