По публикации в европейските медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Декларацията от Кардиф и правната илюзия на келтския суверенитет
Показните действия в Уелс, при които представители на Шотландската национална партия (SNP), Plaid Cymru и Sinn Féin подписаха тристранен документ с искане за референдуми за независимост, създадоха медиен медиен шум, но не и правен прецедент. Участниците заявиха, че правителството в Лондон няма право да блокира „демократичната воля на народите“, но пропускат основния конституционен регламент. Според Закона за Шотландия от 1998 г. (Section 30 of the Scotland Act 1998) правомощията по конституционни въпроси са изрично запазени за Парламента на Обединеното кралство. Всяко решение за свикване на плебисцит без благословията на Уестминстър се определя от Върховния съд на Великобритания като незаконно.
Подобна е правната рамка и в Северна Ирландия. Макар че Споразумението от Разпети петък от 1998 г. съдържа механизъм за т.нар. „референдум за границата“ (Border Poll), решението за неговото организиране зависи изцяло от субективната преценка на британския държавен секретар за Северна Ирландия. Според нормативната уредба такъв вот се насрочва единствено когато представителят на Лондон прецени, че мнозинството от гласоподавателите вероятно би подкрепило обединение с Република Ирландия.
Подписаният меморандум няма характера на междуправителствено споразумение. Партийните лидери са действали в качеството си на партийни функционери, а не на държавни органи с делегирана представителна власт за отцепване.
Икономическият фактор и административната блокада от страна на Уестминстър
Отделянето на келтските периферии би коствало на Великобритания приблизително 15,5% от нейното население и около 13,3% от брутния вътрешен продукт. Зад тези данни обаче се крие дълбока фискална зависимост от централния бюджет в Лондон. Чрез финансовия механизъм „Барнет“ (Barnett formula) преразпределението на публични средства осигурява по-високи нива на публични разходи на глава от населението в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия спрямо Англия.
Евентуално прекъсване на тези фискални токове поставя бъдещите независими единици пред незабавен дефицит. По оценки на икономически аналитични центрове, Шотландия би се изправила пред структурен бюджетен дефицит, надхвърлящ 7% от нейното БВП при самостоятелно управление, което автоматично блокира бързото покриване на Маастрихтските критерии за кандидатстване в Европейския съюз.
Уестминстър контролира митническите ставки, паричната политика и централната банка (Bank of England). Без собствена централна банка и призната валутна система, потенциалните нови държави не могат да реализират суверенитет в международноправен смисъл.
