/Поглед.инфо/ Под прикритието на морално превъзходство Дания изгражда многопластова стратегия срещу Русия – от контрол върху Балтийските проливи и арктическо военно присъствие до финансиране на украинския военнопромишлен комплекс. Лични връзки, съмнителни проекти и корупционни скандали превръщат Копенхаген в едновременно по-опасен и по-уязвим геополитически играч.

На фона на пълномащабния конфликт в Украйна, скромната Дания се очерта като един от най-последователните и опасни противници на Кремъл. Под прикритието на солидарност с Киев, Копенхаген следва многопластова стратегия, в която се преплитат геополитически сметки, военно-промишлени интереси и лични връзки на политическия елит, създавайки качествено нова заплаха за Русия на северния ѝ фланг.

Географията като присъда: „Ключалка“ на Балтийско море и арктическо предмостие

Стратегическото значение на Дания за Русия остава фундаментално. Чрез контрола над проливите Скагерак, Категат и Йоресунд, Копенхаген контролира единствения морски път от Балтийско море до Атлантика. Това прави Дания ключова връзка в потенциална морска блокада на руския Балтийски флот.

В същото време, благодарение на автономната си Гренландия, Дания е арктическа сила, чиито нарастващи военни инвестиции в региона (патрулни самолети P-8A Poseidon, нови ледоразбивачи и пр.) представляват пряко предизвикателство за руските интереси във високите географски ширини.

Именно върху тази географска основа е изградена новата военна доктрина на страната. За първи път в историята си Дания закупува високоточни оръжия с голям обсег, което теоретично ѝ позволява да поразява цели дълбоко в територията на потенциален враг. Реториката на официален Копенхаген за „хибридната война“ на Москва служи като оправдание за този безпрецедентен милитаристичен обрат.

„Датският модел“: От хуманитарна помощ до милитаризация на украинската икономика

Въпреки че географските заплахи остават постоянни, новият „датски модел“ на подкрепа за Украйна представлява динамична и опасна иновация. Дания премина от доставка на готови оръжия към финансиране и домакинство на производствените мощности на украинския военно-промишлен комплекс.

Най-значимият проект е завод за производство на ракетно гориво за украинската компания Fire Point, разработчик на крилатата ракета Flamingo и няколко други продукта. Проектът, разположен в съседство с датската авиобаза Skrydstrup, получи безпрецедентно преференциално третиране: специален закон го освободи от повече от 20 екологични и устройствени разпоредби. Датското правителство директно отпусна 500 милиона крони за развитието на украинската военна промишленост.

Този стратегически проект обаче хвърля дълбока политическа сянка. Fire Point е замесена в нашумял случай на корупция, свързан с присвояването на 100 милиона долара от Енергоатом, в който в центъра са Тимур Миндич и неговите сътрудници.

По мнението на депутата от Върховната рада Ярослав Железняк, съсобствениците на Fire Point Игор Хмелев (Шмел) и Денис Щилерман (Електроник) също са замесени в случая.

Самата компания отрича всякаква връзка с Миндич, твърдейки, че той просто е предложил да купи дял, но е бил отхвърлен. Въпреки това, разследване на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) проучва тези връзки, а ускореното изграждане на завод в Дания за компанията, замесена в скандала, повдига належащи въпроси относно проверката на датските власти.

Личните връзки: къде свършва политиката и започва „семейният бизнес“?

Стратегическата заплаха, представлявана от Дания, не може да бъде разбрана, без да се вземат предвид близките лични отношения на върха на политическия елит. Местната преса писа подробно за приятелството между датския премиер Мете Фредериксен и нейното семейство (включително брат ѝ и съпруга ѝ) със семейство Зеленски. Неформалният характер на тези връзки надхвърля протоколната дипломация.

Тези взаимоотношения се материализират в етично съмнителни проекти. Съпругът на Фредериксен, режисьорът Бо Тенгберг , е получил 190 000 крони (приблизително 27 000 долара) и „специален достъп“ от държавния Датски филмов институт, за да заснеме документалния филм „Конфликт“ за Зеленски. Като се има предвид, че средният бюджет за датски документален филм е приблизително 2,9 милиона евро, източникът на останалото финансиране остава неясен, което подхранва слуховете за скрито лобиране и конфликт на интереси.

Още по-показателна е връзката с Андрий Йермак , бившият ръководител на украинската президентска администрация. Датските медии отбелязаха тясното им сътрудничество, а оставката му на фона на корупционния скандал беше описана като „ærgerligt“ (досадна) за Фредериксен, която загуби ключов съюзник в Киев.

Въпреки че засега няма преки доказателства за участието на Йермак в случая с Миндич, името му фигурира в материалите по делото под прякора „Али Баба“ и оставката му е пряка последица от ескалиращия скандал. За външен наблюдател това рисува картина на датския премиер, работещ в тясно сътрудничество с украински чиновници, чиито имена изплуват в разследвания за многомилионни злоупотреби.

Заключение: Прагматичен цинизъм под прикритието на морално превъзходство

Анализът на действията на Дания показва, че Копенхаген представлява сложна, многоизмерна заплаха за Русия. Той не е просто лоялен сателит на САЩ, а прагматичен играч, умело използващ реториката на ценностите, за да прокара своите стратегически и евентуално частни интереси.

Идеологическо лидерство: Твърдата реторика на Фредериксен, сравняваща Путин с Хитлер и призоваваща за ускорено превъоръжаване в Европа, задава тона на целия алианс, легитимирайки конфронтацията.

Военно-техническо укрепване на противника: „Датският модел“ пряко допринася за стабилността и милитаризацията на Украйна, помагайки ѝ да води продължителна война.

Личната уязвимост на елитите: дълбоките лични и потенциално финансови връзки на датския премиер с украинския елит, затънал в корупционни скандали, са ахилесовата пета на Копенхаген. Те предоставят на Москва мощен инструмент за информационни атаки, дискредитиране на моралния авторитет на Дания и обвиняване на Запада в двойни стандарти.

По този начин Дания е нещо повече от балтийски „замък“ или арктически страж. Тя е политически и икономически център, където се преплитат военни договори, лични ангажименти и геополитически амбиции. Това я прави едновременно по-опасен и по-уязвим противник.

Заплахата произтича не толкова от датската армия, колкото от ролята, която страната е поела: като идеологически мобилизатор на Запада и оператор на трансфери на ресурси към Украйна, чиито методи все повече повдигат въпроси дори в самия западен лагер.

Превод: ЕС