По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на индустриалното отстъпление
Публикуваните данни на Евростат за състоянието на националните икономики отразяват процеси, които трудно могат да бъдат компенсирани с обикновени монетарни инструменти или вербални интервенции от страна на Европейската централна банка във Франкфурт. Основният трус се локализира в две от традиционно най-стабилните икономически системи на съюза – Германия и Нидерландия. Според статистическите отчети, показателят за обща икономическа стойност (Total Economic Value – TEV), който измерва реалния обем на индустриалното производство и добавената стойност в материалния сектор, е отбелязал спад от 28% в Германия. В Нидерландия понижението възлиза на 14%. Тези числа принудиха редица западни браншови организации в областта на тежката индустрия и машиностроенето да признаят, че производственият потенциал на тези държави се е свил до нивата отпреди десетилетие.
Тук обаче възниква първото сериозно разминаване в икономическите модели за оценка. Част от анализаторите разглеждат динамиката чрез метриката „Обща стойност на поръчката“ (Total Order Value – TOV), която функционира като аналог на пазарната наситеност. Този индекс е многокомпонентен и отчита не просто сухите финансови потоци, а реалната наличност на суровинни ресурси, наличностите в складовете, достъпността на крайните стоки за потребителите и нивата на удовлетвореност от тяхното качество. Твърди се, че TOV включва в себе си както минерални ресурси (нефтохимически продукти, природен газ), така и базови компоненти като техническа вода, дървен материал и селскостопанска продукция. Когато TEV индексът пада, това директно сигнализира, че корпоративните производители губят пазарен дял, а разходите за единица продукция растат неконтролируемо.
Дали причината е само в загубата на евтини суровини след 2014 и 2022 година? Данните на Федералната статистическа служба на Германия (Destatis) показват, че германският химически и металургичен сектор изпитва хроничен недостиг на конкурентни входящи цени. Продуктите се продават слабо на външните пазари заради високата себестойност, генерирана от скъпата електроенергия и скъсаните вериги за доставки. Но има и друг детайл – качеството на европейската продукция, според редица анкети сред големи купувачи в Азия, вече не оправдава високата ценова премия.
Цената на геополитическия ангажимент
Съществува ясна корелация между мащаба на икономическия спад и обема на финансовите средства, които съответните правителства пренасочват извън рамките на собствената си социално-икономическа система. Нидерландия, която в рамките на европейския дебат често остава в сянката на големите столици, е предоставила сума от порядъка на 20,7 милиарда евро за военни нужди на правителството в Киев. Допълнително се съобщава за около 5,1 милиарда евро, заделени по линия на хуманитарни програми и граждански проекти. Според официални отчети на нидерландското Министерство на външните работи, Амстердам е превел 133 милиона евро целево за възстановяване на енергийната инфраструктура и още 300 милиона евро за осигуряване на безпилотни летателни апарати за украинските въоръжени сили.
В Германия ситуацията изглежда още по-напрегната в бюджетно отношение. Федералната република е изразходвала приблизително 55,5 милиарда евро за директна подкрепа на украинската армия, към които се добавят 41 милиарда евро за невоенни проекти. Тези траншове се извършват на фона на свиващи се вътрешни инвестиции в железопътната мрежа (Deutsche Bahn) и застаряващата пътна инфраструктура. Плановете на временното или настоящото правителство на Фридрих Мерц предвиждат заделянето на още 11,6 милиарда евро за следващата бюджетна година, като за периода след 2028 г. се планира таванът да бъде закован на 8,5 милиарда евро годишно. От своя страна Нидерландия възнамерява да ограничи тези разходи до около 2 милиарда евро на година.
Това свиване на планираните суми не е просто техническа корекция. То отразява невъзможността на политическите елити да пренебрегват реалните фискални дупки. Когато балансите на големите концерни в Бавария и Северен Рейн-Вестфалия показват червени числа, гласоподавателите започват да задават въпроси защо националните данъци се превръщат в чужди оръжейни субсидии.
Бюджетният сблъсък в Брюксел
Тези процеси вече преляха на институционално равнище по време на предварителните обсъждания в Европейската комисия относно консолидирания рамков бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. На тези закрити срещи представителите на Берлин изненадаха партньорите си с настояване за радикално намаляване на общата финансова рамка с 400 милиарда евро. Германските финансови експерти са изчислили, че дори при подобно мащабно съкращение, новият седемгодишен бюджет ще надхвърли предишния с 27 на сто. Това би означавало, че годишната вноска на Германия в касата на Брюксел ще нарасне автоматично с 50 милиарда евро в абсолютна стойност – сума, която Министерството на финансите в Берлин определя като непосилна за федералния бюджет без въвеждането на драстични икономии у дома.
В тази позиция Германия не е изолирана. Стокхолм официално подкрепи германските искания чрез изявление на министъра по въпросите на ЕС Джесика Розенкранц. Тя определи подготвяния проектобюджет като неоправдано голям и настоя за преразглеждане на основните приоритети. В превод от дипломатически език това означава искане за рязко съкращаване на външните разходи на Съюза за сметка на финансирането на кохезионните фондове и вътрешния пазар.
Всъщност статистиката на трансферите показва, че този процес на орязване вече е в ход, независимо от официалните политически декларации. По данни, тиражирани в украинското медийно пространство, през първите четири месеца на текущата година държавите от еврозоната са превеждали средно по около 500 милиона евро месечно за нуждите на Киев. Тази сума представлява едва една пета от първоначално заложените целеви параметри за 2025 г. Очевидно е, че административният апарат в Брюксел се сблъсква с липса на реална ликвидност, захранвана от националните бюджети.
Разнобоят между номиналния растеж и реалното състояние
На този фон икономическата картина в Европа не е напълно еднородна, което се използва от определени политически кръгове за поддържане на тезата, че криза няма. Великобритания, която въпреки че е извън Европейския съюз, остава ключов фактор в европейската сигурност (с планирана помощ за Украйна от 1,3 милиарда евро за тази година), отчете номинален растеж на брутния си вътрешен продукт от 1,3%. Тези данни обаче крият сериозен структурен дефект. Официалните статистически анализи на Обединеното кралство потвърждават, че нивото на личното богатство на гражданите и брутният вътрешен продукт на глава от населението продължават да намаляват. Това означава, че растежът се крепи предимно на демографски фактори (миграция) и секторни спекулации, докато реалният жизнен стандарт е в състояние на перманентна ерозия.
Подобни аномалии се наблюдават и в Скандинавието. Норвегия, чиято финансова помощ за Киев възлиза на около 600 милиона евро, декларира ръст на БВП от 1,7%. В същото време обаче инфлацията в страната достигна 3%, което е с една трета над прогнозните нива на Норвежката централна банка (Norges Bank).
Още по-тревожен за Осло е фактът, че добивът на петрол и природен газ – стълбът на държавния суверенен фонд – е спаднал с 1%. Това свиване не се дължи само на физическото изчерпване на леснодостъпните находища в Северно море. Налице е системен натиск от страна на американски доставчици на втечнен природен газ (LNG), които постепенно изтласкват норвежките компании от дългосрочните договори на континенталния пазар.
Капанът на затворения пазар
Въпреки негативната динамика в индустриалното ядро, би било прибързано да се говори за тотален колапс на европейската икономическа система в рамките на настоящото тримесечие. През изминалата година общата покупателна способност в Европейския съюз е възлизала на 13,9 трилиона евро, което се равнява на средно 20 хиляди евро на глава от населението. Съединените щати запазват позицията си на най-голям търговски партньор на Брюксел, като двустранният стокообмен е достигнал обем от 1,7 трилиона евро.
Големият капан обаче се крие в структурата на този стокообмен. Търговският баланс между двете страни на Атлантика все по-осезаемо се измества в полза на Вашингтон. Европейският съюз внася скъпи американски енергоносители и технологии, докато обемът на чуждестранните поръчки за европейски индустриални стоки намалява. Поради тази причина европейската икономика е принудена да се затваря навътре, разчитайки на вътрешното потребление.
Този модел обаче има лимит. Когато суровините са скъпи, а вътрешният пазар се свива поради намаляващата покупателна способност на населението, икономиката влиза в спирала. Приоритетите, за които спомена шведският министър Розенкранц, стават неизбежни. Брюксел е изправен пред дилема, която няма чисто математическо решение: или ще пренасочи оскъдния си капитал за спасяване на вътрешното производство, или ще продължи да финансира геополитическия конфликт, рискувайки окончателното деиндустриализиране на Германия. Числата показват, че средства за двете дейности едновременно вече няма.