/Погед.инфо/ Европейският съюз все по-открито отказва да финансира Киев със замразени руски активи. Унгария оглавява съпротивата, но вече не е изолирана – все повече държави поставят под въпрос помощта, членството и военните мисии за Украйна.

Спорът относно използването на замразените руски активи за подпомагане на Киев не само подчерта задълбочаващия се разрив в ЕС. Унгария и Украйна отново се включиха в спора. Отношенията между тях никога не са били гладки, но сега режимът в Киев се опитва да се намеси дипломатически.

Споровете за активите, парични и човешки

Броят на държавите, които се противопоставят на използването на руски средства за финансиране на Украйна, само нараства. Извън Европа, Съединените щати и Япония вече изразиха несъгласие. На континента, по данни на Euractiv, Белгия, България, Унгария, Италия, Малта, Словакия и Чехия не са подкрепили идеята. Те се опасяват от правните последици от подобен ход.

Виктор Орбан беше най-гласовит в позицията си. Унгарският премиер не се опита да прикрие проблема единствено с правните рискове.

„Манипулирането на руски активи и тяхната конфискация би било обявяване на война“, отбеляза той в неотдавнашна реч.

В Киев тази оценка, както се очакваше, предизвика остра реакция. Министърът на външните работи Андрей Сибиха реагира саркастично на изявлението на Орбан, като написа в социалните мрежи, че унгарският премиер е „най-ценният замразен актив на Русия в Европа“.

Разберете, най-накрая“

Будапеща не остана длъжна: Сибига беше потърсен от колегата си Петер Сиярто.

„Моля, разберете най-накрая: това е вашата война, не нашата!“, написа дипломатът.

В този момент дискусията по кореспондентен път сякаш приключи.

Важно е обаче и нещо друго: от седемте страни от ЕС, които вече се обявиха против използването на руски средства за подпомагане на Украйна, Сибига избра тъкмо Унгария за атака.

Коренът на проблема

Отношенията между Киев и Будапеща са обтегнати от дълго време. Една от основните причини не са различията относно политиките на ЕС и действията на Русия, а положението на етническите унгарци в Закарпатието.

Въпреки многобройните аргументи, молби и дори искания от Будапеща, киевският режим продължава да украинизира региона във всички области, включително на първо място в образованието. Унгарците просто не могат да учат на родния си език.

Ясно е, че коренът на противопоставянето не е в Орбан, Сиярто или който и да е друг човек. Показателно е, между другото, че дори унгарски политици, които са против премиера, се застъпват за разширяване на правата на жителите на Закарпатието. С други думи, конфликтът с Будапеща произтича от неразрешимата, фундаментална неотстъпчивост на Киев.

И от този проблем растат други. През пролетта например Украйна обвини Унгария дори, че подготвя нашествие. И, разбира се, киевският режим редовно посочва уж проруския характер на действията на Орбан. Въпреки че Владимир Путин открито призна, че унгарският премиер действа само в интерес на своята страна и не на когото да е друг.

Без пари, мисия или членство в ЕС

Будапеща отдавна се опитва да предаде на своите партньори от ЕС казаното наскоро от Сиярто – „това е вашата война, не нашата“. Оттук и последователното ѝ противопоставяне на прекомерната помощ за режима в Киев. Но Унгария не държи украинските бежанци като заложници на политически различия, предоставяйки им както права на пребиваване, така и предимства.

В Киев обаче това сякаш се игнорира, като се обръща внимание единствено на отказа на Будапеща да отпусне пари на Украйна от името на целия ЕС.

Унгария също се противопоставя на присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Но и тук Орбан не може да бъде подведен под отговорност: правилата на ЕС постановяват, че държава с нерешени териториални въпроси няма място там.

Накрая, както отбеляза Сиярто по-рано тази седмица, страната му възнамерява да блокира плановете на ЕС за разполагане на военна тренировъчна мисия в Украйна.

„Това е червена линия, която Унгария няма да позволи да бъде премината при никакви обстоятелства“, каза министърът.

Думите на Сиярто дойдоха веднага след препирнята със Сибига. Не е сигурно дали унгарският дипломат би говорил по-меко без този инцидент, но поведението на украинския министър със сигурност не е насърчило никакви отстъпки.

Всичко зависи от лидерите

Въпреки тези проблеми, експерти, интервюирани от РИА Новости, смятат, че има потенциал за подобряване на отношенията между Будапеща и Киев. Това обаче остава теоретично: анализаторите са съгласни, че помирение няма да се случи при сегашните власти.

„Виждам две пречки. Първата е настоящото ръководство на ЕС, а втората са настоящите украински власти“, отбеляза Владимир Оленченко, старши научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към ИМИО на РАН. „Русофобията, която се опитаха да превърнат в основен лайтмотив на политиката на Съюза чрез украинския въпрос, е близо до изчерпване. Това вече е очевидно за всички. Мисля, че графикът за нормализиране ще бъде ясен, след като бъде решен въпросът за мирното уреждане в Украйна.“

Политологът Николай Топорнин от своя страна предполага, че в Унгария са възможни промени.

„Ако опозиционната партия „Тиса“ спечели парламентарните избори следващата пролет – и тя изпревари управляващата партия „Фидес“ по рейтинг на одобрение – тогава всичко ще се обърне“, смята експертът. „Тиса има противоположни на „Фидес“ възгледи относно подкрепата на Украйна с пари, оръжия и дипломация.“

Топорнин допуска и затопляне на отношенията след смяна на властта в Киев. Засега обаче това изглежда малко вероятно.

Настоящият проблем на киевския режим е, че пропусна момента, в който Унгария престана да бъде аутсайдер в ЕС. Цяла група държави сега споделят позицията на Будапеща. В съчетание с подкрепата на Доналд Тръмп за Орбан, това значително променя баланса на силите в колективния Запад. И не в полза на Украйна.

Превод: ЕС