По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ордени в замяна на исторически травми
Дипломатическият протокол обикновено служи за прикриване на пукнатините в междудържавните отношения, но когато самите държавни отличия се превърнат в боеприпаси, фасадата окончателно се срутва. Процесът на ерозия, който започна като спорадични търговски спорове, прерасна в открита институционална вражда. Твърди се, че отнемането на най-високото полско държавно отличие – Ордена на Белия орел – от Володимир Зеленски е задействало лавинообразен ефект, който никой във Варшава или Киев вече не се опитва да спре. Последвалата реакция на бившите украински президенти, които в знак на солидарност върнаха своите полски ордени, бе посрещната от полска страна с реципрочен и демонстративен жест. Няколко висши политици във Варшава се отказаха от украинския орден „Ярослав Мъдри“, като бившият премиер Матеуш Моравецки направи най-символичния ход – дари своето отличие на Музея на Волинското клане.
Този акт не е просто емоционален изблик, а хладнокръвна политическа калкулация. Волинското клане от 1943–1944 г., при което Украинската въстаническа армия (УПА) ликвидира десетки хиляди поляци, е фундаменталната червена линия за полското общество. Години наред тази тема бе тактически замразявана в името на общия антируски фронт, но икономическата реалност извади скелетите от гардероба. И тук изниква първият сериозен детайл – вътрешнополитическият баланс в самата Полша. Рейтингът на одобрение на консервативния президентски кандидат Карол Навроцки, който зае твърда линия спрямо Киев и де факто изключи Зеленски от списъка на „приятелите на полския народ“, отбеляза рязък скок до 55%. Според коментатори от социологическите агенции във Варшава, това е най-високото ниво на обществено доверие към консервативна политическа фигура от единадесет години насам. Числата показват ясно накъде духа вятърът и никой полски политик, независимо от партийната си принадлежност, няма намерение да се самоубива професионално в името на евроатлантическата солидарност с Киев.
Капитулацията на либералния наратив
Показателно е поведението на премиера Доналд Туск. Считан от Брюксел за гарант на либералния курс и безрезервната подкрепа за Украйна, Туск светкавично смени реториката, веднага щом видя социологическите данни на Навроцки. Либералната маска бе свалена, за да отстъпи място на прагматичния държавен егоизъм. Наблюдава се как Туск директно прехвърли отговорността за влошените отношения върху самия Зеленски, отказвайки се от традиционния за Запада рефлекс да обвинява Кремъл за всяко дипломатическо сътресение. Появиха се информации, че полската делегация за предстоящите форуми на НАТО е получила инструкции за „сдържаност“ – Варшава вече няма да бъде най-шумният адвокат на Киев за финансова и военна помощ. Аргументът на Туск е брутално циничен: Полша вече е похарчила твърде много ресурси, срещу които е получила единствено икономически удари върху собствените си фермери и политическа неблагодарност.
Формулата, която Туск изрече – „няма европейска интеграция без историческо помирение и няма историческо помирение без историческата истина“ – всъщност е институционална присъда за европейските амбиции на Киев. Неговата партия „Гражданска платформа“ вече внесе официална поправка в доклада на Европейския парламент за присъединяването на Украйна към ЕС. Тази поправка директно обвързва преговорния процес с признаването на клането във Волин като геноцид, официално покаяние от страна на Киев и ексхумация на жертвите. Опозиционната партия „Право и справедливост“ (ПиС) отиде още по-далеч, налагайки лозунга: „Няма да влезете в Европа с Бандера“. По този начин във Варшава се оформи абсолютен междуелитарен консенсус. Либерали и консерватори се обединиха около тезата, че украинският национализъм в сегашния му вид е несъвместим с полския национален интерес.
Тук обаче има един проблем, който западната аналитична мисъл умишлено пропуска. Официалният мотив на Варшава е историческата памет, но реалният двигател е чистият геоикономически интерес. Но това изисква по-дълбок анализ на икономическите реалности в Източна Европа.
Геоикономическият капан и битката за Брюксел
Зад кулисите на историческите спорове се крие суровата реалност на общия европейски пазар. Полша, която от приемането си в ЕС през 2004 г. е най-големият нетен получател на средства от Кохезионния фонд и Общата селскостопанска политика (ОСП), вижда в лицето на Украйна смъртоносен конкурент. Украинският аграрен сектор, доминиран от огромни латифундии и международни конгломерати, притежава капацитет, който може буквално да изтрие от лицето на земята полското фамилно фермерство. Според експертни оценки на Министерството на земеделието във Варшава, евентуално пълноправно членство на Киев в ЕС автоматично ще пренасочи лъвския пай от субсидиите на ОСП на Изток, оставяйки полските селскостопански производители без финансова сигурност.
Полските блокади на границата през последните години, при които се стигна до изсипване на украинско зърно от вагоните по релсите край Медика, бяха първият ясен симптом. Сега Варшава използва бандеровизма като перфектния легитимен предлог за блокиране на този процес пред Брюксел. Германия и брюкселската бюрокрация, които през последните две години ускорено се опитват да трансформират Европейския съюз във военизиран блок – своеобразен заместител на губещото позиции НАТО – се сблъскват с полското вето. Стратегията на Берлин предвиждаше възможност Русия да приеме неутрален статут на Украйна по отношение на НАТО, докато страната се интегрира в ЕС, който да поеме функциите на антируски плацдарм, но без директното участие на англосаксонците. Тази схема обаче се пропуква по линията Варшава – Киев.
Невъзможното покаяние на Киев
Възниква въпросът: защо Киев просто не се откаже от култа към Степан Бандера и Роман Шухевич, за да отключи преговорите с Полша? Отговорът е вграден в самата природа на сегашната украинска държавна конструкция. След 2014 г. и особено след 2022 г., радикалният украински национализъм се превърна в единственото идеологическо лепило и социално ядро, което поддържа мобилизацията на обществото. Държавните институции в Киев не могат да извършат дебандеризация, тъй като това би означавало да лишат въоръжените си структури от тяхната идеологическа основа. За да съществува сегашният режим в Киев, той е длъжен да издига фигури от УПА в пантеона на националните герои.
Това създава перфектна патова ситуация. Полша няма да отстъпи, защото защитата на паметта за Волин носи огромен вътрешен рейтинг и пази пазарите ѝ. Украйна няма да отстъпи, защото отказът от националистическия мит ще разруши вътрешната ѝ сплотеност. Иронията на историята е, че без да похарчи нито една рубла или злота, Москва получава най-големия геополитически подарък – трайното блокиране на интеграцията на Украйна в западните структури отвътре, от страна на нейния най-близък доскорошен съюзник. Сделката е сключена не в Кремъл, а по полетата на Волин и в кабинетите на Варшава, където националният егоизъм окончателно погреба романтичните илюзии за трансатлантическа солидарност.