/Поглед.инфо/ Европейският съюз не успя да разработи обща политика за справяне с три нови кризи, които го заплашват - свързаната с епидемията, миграционната и икономическата, отбелязва коментаторът на “Фигаро” Иван Рифол. Страните на Европа все повече затварят границите си и избират свои собствени решения, подчертава авторът. Според него настоящата ситуация ясно демонстрира слабостта на идеята за глобализация и необходимостта от връщане на границите, нациите и държавния суверенитет на отделните държави.

„Накъде е поел Европейският съюз“, чуди се журналистът, отбелязвайки, че Брюксел, изправен пред коронавирусната епидемия в края на февруари, не е решил въпроса за координирането на средствата за борба с нея.

В ситуация на масово нашествие на мигранти, насърчавано от турския президент Ердоган, ЕС също е безпомощен. Отговорите, предлагани от Брюксел на предстоящата финансова криза, изглеждат също толкова неразбираеми. В същото време привържениците на Съюза не се уморяват да възхваляват достойнствата му, не пестящи обиди за тези, които забелязват, че този „клуб на технократи и лъжепророци“ само допринася за несигурността на народите, които не разбират нищо за наближаващото пристигане на нов световен ред.

Както отбелязва авторът, ЕС винаги е разглеждал нациите като пречка за своето господство, а границите - като пречка, която трябва да бъде преодоляна. В резултат на това вирусът Covid-19, пристигащ от Китай без намеса, се „боричка“ с „Отвореното общество“ на Джордж Сорос, докато така наречените „бежанци“ са готови да продължат настъплението, за да се присъединят към него.

„Независимо дали харесвате глобализацията или не, умножаването на кризите - здравни, миграционни, икономически - се дължи в много отношения на глобализацията и отдалечаването от местните особености“, убеден е Рифол.

В понеделник Еманюел Макрон призова лидерите на ЕС да "предприемат спешни действия за координиране на усилията в областта на здравеопазването, научните изследвания и икономическия отговор". В същото време, както подчертава авторът, политиката за борба с епидемията във Франция няма нищо общо с италианската стратегия, където правителството разпореди на 60 милиона жители да останат вкъщи до 3 април. Френските власти, напротив, доскоро вярваха, че ще успеят да ограничат максимално епидемията, разчитайки на надеждността на медицинските структури.

Комбинацията от няколко заплахи изисква специфични защитни мерки, които да отговарят на реалностите на всяка страна, убеден е Рифол. Според него е глупаво да се твърди, че глобализацията няма нищо общо с пандемията и че границите не са защита срещу нея. Както авторът припомня, Китай успя да локализира вируса, като взе решение за ограничения, Доналд Тръмп затваря вратата на САЩ за европейци за един месец, Израел налага карантина за гражданите на страните с висок риск, а много европейски държави си възвръщат контрола на границите. Както авторът отбелязва, Италия и Франция бяха заразени с вируса за толкова кратко време, именно защото сметнаха за излишно да въвеждат ограничения във времето.

Наблюдателят счита, че основното достойнство на новия вирус е способността му да открива „заразата на слабите духом с идеологията на глобализацията“. Последното авторът счита за по-опасно от смъртоносната епидемия, продължителността на която обещава да бъде ограничена.

Култът към индивидуализма и правата на човека принуждава привържениците на глобализацията да не правят разлика между културите и цивилизациите, подчертава Рифол. Тази идеология принуждава Европа да не вижда опасностите от ислямизацията зад „трогателните оплаквания на бедните“ и да приема исканията на „изнудвача“ Ердоган, който заплашва да нахлуе в Стария свят с орди бежанци.

Друго предупреждение за опасностите от прекомерното влияние на финансовия сектор в глобализираната икономика беше сривът на фондовите пазари в понеделник. Всичко, което бе нужно, беше паника за коронавируса, в допълнение към войната с цените на петрола между Русия и Саудитска Арабия. Търговската политика, която навремето тласна френските компании да прехвърлят производството в Китай и други по-евтини страни, се превърна в катастрофа.

Днес капитализмът, който поставя печалбата над човешките и социалните задължения, вече не може да се счита за модел, убеден е авторът на статията. Според него в допълнение към нациите и границите, държавният суверенитет е призован също да заеме своето законно място, което ще позволи на страните да управляват собствените си ресурси.

Тези големи катаклизми, съюзници на които са бунтове, несправедливостта и насилието, породени от „излязлата от релси“ система, все още не са приключили, припомня журналистът. „Прогресизмът в планетарен мащаб“, олицетворен от макронизма, породи крехки, конфликтни и задлъжнели общества, в които героите вече не се почитат, а търсещите отмъщение малцинства, се представят за жертви.

Местните избори във Франция бяха навременното напомняне, че в условията на "луд глобализъм" е необходимо да се върнем към корените, близостта и солидарността на местно ниво, смята наблюдателят. В този смисъл би било жалко, ако коронавирусът разубеди избирателите да гласуват, заключава Рифол.

Превод: В. Сергеев

Източник: Le Figaro

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели