/Поглед.инфо/ Още в началото на септември медиите писаха, че в президентската надпревара във Франция президентът Еманюел Макрон е малко по-напред от лидера на Партията „Национално събрание“ на Марин Льо Пен (според анкетите той ще да получи 26% от гласовете на първи тур на изборите, Льо Пен - 24% ). И след съвсем кратко време ситуацията се обърна с главата надолу: журналистът Ерик Земур изскочи на политическата арена като дяволче от кутийка.

Днес данните от анкетите се различават, но изводът е, че Макрон продължава да води с разлика от около 5-10%, а Земур се бори с Льо Пен за достигане до втори тур (останалите кандидати не са далеч, но на практика нямат шанс да се намесят в борбата на новото „голямо трио“). И така, какви идеи са му хрумнали на политическия новак?

Накратко, във вътрешната политика Земур е остър критик на имиграцията (особено на мюсюлманите). Той има ниско мнение за френските медии, които смята за пропагандна машина, както и за образователната система, която уж е наситена с марксизъм, антирасизъм и ЛГБТ идеология (всичко тук се събира на една купчина). Във външната политика Земур се застъпва за максимална независимост на Франция от Брюксел (тоест той принципно не е съгласен с Макрон, който насърчава идеята за федерализиране на ЕС). Освен това той смята, че блокът на НАТО не е в състояние да устои на съвременните заплахи.

Напомня ли ви за нещо? Спомням си, че в същия дух говори Доналд Тръмп, който реши да се огради от мигрантите, нарече американските медии фалшиви, говори за заплахата от социализма, критикува НАТО и се изказа срещу глобалистите. Не е изненадващо, че например на сайта на Би-Би-Си се появи статия, озаглавена „Френският Тръмп“.

И тук веднага възникват въпроси. Макрон стана президент съвсем неочаквано. Днес може да се предположи, че той е доведен на власт от сили, които се застъпват за по-тясно интегриране в ЕС. Очевидно фигурата на Земур също не се е появила от нулата. Въпрос: някой променял ли е плановете си за бъдещето на Европа или Земур е същото организирано предизвикателство към системата, в каквото Тръмп се превърна в Америка? Или пък не и Макрон трябва да остане президент?

Създава се впечатлението, че зад Земур стоят същите сили, които доведоха Тръмп на власт в САЩ. Можете да си спомните как навремето съветникът на Тръмп Стийв Банън обикаляше Европа, опитвайки се да мобилизира нейните десни сили, както и писмата от френската армия за ситуацията в страната, което може да има американски корени и може би сочи почвата за последвалото номиниране на Земур (стана ясно, че максимално твърдата имиграционна политика, за която Земур говори сега, може да бъде електорално успешна).

Следващият въпрос е, ако сериозно се опитват да предизвикат Макрон, защо не инвестират в Марин Льо Пен? Вероятно тези, които залагат на новодошлия Земур, смятат, че „старата“ Льо Пен не е перспективна: тя е станала скучна за своите избиратели, станала е твърде близка до „системата“ (станала е по-умерена) и най-накрая се е превърнала в политик, който винаги участва в избори, но никога не печели.

И Земур се популяризира с помощта на доказана технология. Тази технология в Украйна доведе до победата на Зеленски - медийна личност не от досадната "система", а отвън. Човек, който създава впечатлението, че чува народа и говори на неговия език, без колебание в изразите (И все пак Земур е интелектуалец, а не комик).

Нека обаче не отписваме Льо Пен. Сега тя трябва да докаже политическата си жизнеспособност - да излезе на балотаж в условия на тежка конкуренция с друг, донякъде подобен "проект". Ако успее - добре. Ако ли не - съжаляваме. Засега изглежда, че Земур има повече шансове. Но ще успее ли да победи и Макрон, ако се бори сериозно?

Рано е да се правят изводи. Дори и Земур да излезе на втори тур, французите може да гласуват за Макрон не толкова, защото харесват настоящия президент (напротив, не го харесват, както доказват масовите протести във Франция срещу задължителните ваксинации, наложени от президента), а защото се страхуват от радикализма на политици като Льо Пен и Земур. Въпреки това, в началото на пътя на Тръмп също малцина вярваха в успеха му, но той спечели. Много ще зависи от хода на предизборната кампания и победата на Земур не може да се изключи. До какво може да доведе това?

Отговорът е достатъчно прост. Да си припомним какво се случи при Тръмп. Сега просто условният "Тръмп" може да се появи не в САЩ, а в една от водещите страни в Европа. Трансатлантическите отношения ще се усложнят и най-важното - ще бъде нанесен сериозен удар върху процеса на федерализация на ЕС, тъй като Земур, като президент на Франция, вероятно не просто ще създава напрежение в отношенията с Брюксел, но и ще оглави лагера на неговите противници, борещи се за “Европа на нациите” (например той вече заяви, че иска да влезе в съюз с “Вишеградската четворка”.

Теоретично може да си представим, че с пристигането на Земур отношенията на Европа и Франция с Русия ще се променят към по-добро. Това обаче е само теоретично, нищо повече. Вероятно френската управляваща класа ще смаже Земур, ако той стане президент, точно толкова успешно, колкото американската управляваща класа смаза Тръмп. Не по-малко вероятно е и друго: Земур като кандидат за президент е замислен и номиниран като спирачка на Марин Лен Пен и неговата функция ще бъде да отблъсне Лен Пен и да даде победата на Макрон на втори тур.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели