/Поглед.инфо/ Ситуацията, довела до Брекзит, се развива повече от десетилетие и има много причини. Съществува обаче мнение, че решаващите фактори, които най-накрая наклониха кантара на референдума през 2016 г. в полза на развода, лежат извън Обединеното кралство.
Какви противоречия в рамките на Европейския съюз предизвикаха такава остра реакция на британците по време на вота? И защо Ангела Меркел се нарича човекът, който сам е причинил Брекзит?

Саудитският инцидент

Емблематичната в много отношения Мюнхенска конференция по сигурността от тази година, беше запомнена, наред с други неща, със страстната реч на Ангела Меркел в защита на многополюсния свят. Остро критикувайки амбициите за хегемония на своя заклет съюзник от другата страна на Атлантическия океан, фрау Канцлер отбеляза, че вместо безсмислено да се води егоистична национална политика, без оглед на голямата картина и колективни интереси, националните лидери трябва да си сътрудничат и да намират взаимноизгодни решения заедно. Речта ѝ беше посрещната с голям ентусиазъм и бурни аплодисменти съпроводиха германския канцлер. И това беше особено забележимо на фона на речта на високопоставения американски служител, който също говореше там, който, напротив, бе посрещнат с гробовно мълчание.

Високопоставеното събрание обаче беше много далеч от истинското единство. И това беше ясно илюстрирано, на първо място, от действията на самата Германия. Разликата между думите на Ангела Меркел и реалните действия на нейното правителство се показва най-добре с историята за продажбата на оръжия на Саудитска Арабия. След напълно нечувания инцидент с убийството на саудитския журналист и критик на правителството в Рияд Джамал Хашогджи, което се случи точно в консулството на тази страна в Истанбул миналата година, официалният Берлин реши да наложи ембарго върху износа на оръжие в кралството. И това решение изглеждаше доста разумно. Берлин просто го прие едностранно, без да се интересува от мнението на никого. Това означава на първо място, че германското ембарго пряко засяга продажбите на оръжие в други страни, а също така блокира износа на оръжие, дори ако Германия доставя само част от компонентите за готовите продукти. В резултат на това пострадаха договорите за оръжие на други страни партньори на Германия в Европейския съюз. Сред тях бяха много влиятелни страни, като Франция. Обединеното кралство обаче беше най-засегнато в тази ситуация. С което Германия също изобщо не се консултира, въвеждайки своите антисаудитски мерки. Резултатът от подобни действия беше, че позицията на Берлин доведе до действителното проваляне на редица проекти - от реактивни изтребители до бронирани полицейски превозни средства. Обединеното кралство беше на прага на загуба на многомилиарден договор за доставка на 48 изтребителя “Юрофайтър” за Саудитска Арабия - една трета от компонентите на този самолет са произведени в Германия.

И всичко това се случи в момент, когато във Великобритания се води дебат дали има смисъл от Брекзит до край или дали си струва да се проведе нов референдум. Един от основните аргументи на привържениците за европейско единство са проектите, които донесоха голяма полза на британската икономика в рамките на общоевропейското сътрудничество. Но решението на Берлин извади този коз от ръцете им, показвайки ясно какво всъщност представлява това сътрудничество.

Доколкото решението на правителството на Меркел е в съответствие с европейските идеи за морала в политиката, това със сигурност е добър въпрос. Но красивият отказ „кървавата диктатура да се снабдява“ с оръжие се оказа нарушение на британския суверенитет. И не само на него. Голямото разочарование на официален Лондон, който изрази съмнения относно надеждността на Германия като икономически и политически партньор, предвидимо хвърли още една тежест върху везните на разочарование на британците в обединена Европа като такава.

И тук е необходимо да се признае, че случаят с оръжейното ембарго срещу управляващия режим на саудитците в никакъв случай не е първият. Той стана просто един от многото. И сред тях той в никакъв случай не е най-значимият. Безспорно драматичната история, разиграла се на стария континент преди няколко години, е на първо място в този траурен за европейското единство списък.

Бежанска криза

Решението за пускането на бежанците от Близкия Изток и Северна Африка на територията на Европейския съюз в толкова огромно количество в много отношения също е причинено от Германия като цяло и от правителството на Ангела Меркел в частност.

Последиците от т.нар „европейската бежанска криза“ не са преодолени от ЕС и до днес. Освен това, според много дейци на обединена Европа, дори самият Брекзит не е толкова опасен и потенциално пагубен за ЕС, колкото проблемът с миграцията, породен от тази криза. Неотдавнашната среща на високо равнище на ЕС в Брюксел беше в голяма степен посветена именно на нейното обсъждане.

Този път представителите на Франция, Германия и Испания категорично настояха да се намерят общоевропейски решения по такива въпроси, за да се предотврати разцепление в бъдеще, което може да се превърне в крах. Според тях ситуацията през 2015 г., когато действията на отделни европейски държави доведоха до не най-добрите последици, никога не трябва да се повтаря - в крайна сметка трябваше да се плати твърде висока цена.

„Безспорно ще говорим за проблеми - за сигурността на границите на ЕС, за вторичната миграция - от една страна държавите, приемащи голям брой мигранти, трябва да получат подкрепа и защита, а от друга страна бежанците и мигрантите не трябва да избират в коя държава да кандидатстват за убежище”, заяви Ангела Меркел по време на тези дискусии. Според нея обединена Европа се нуждае от единна миграционна политика. Другите държави обаче гледат на нейните инициативи с голямо внимание.

Италия, която от първите дни пое основната тежест на миграционната вълна, и до днес продължава да изисква от Брюксел да не я оставя сама с бежанския проблем. В резултат на това новото правителство на националните популисти се ангажира с явен саботаж на обединената европейска „обща линия“, за която Ангела Меркел се застъпваше. Италианците просто спряха да пускат кораби с бежанци в своите пристанища и на възмущението на Брюксел реагират главно с мълчание. “Италия вече не се нуждае от думи за подкрепа - има нужда от конкретни действия”, заяви тогава италианският премиер Джузепе Конте.

И струва ли си да се говори дори, че „източният фланг“ на Европейския съюз зае изключително непримирима позиция. Така наречената “Вишеградска четворка” (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) като цяло се противопоставиха на всички схеми за разпространение на мигранти по принцип и го правят доста решително.

„Надявам се, че можем да направим крачка към преструктурирането на европейската демокрация и най-накрая можем да направим това, което хората поискат. И те, струва ми се, искат две неща: първо, да се спрат мигрантите. Второ, да върнем обратно онези, които вече са влезли”. Виктор Орбан, унгарският премиер, изрази общата позиция.

Основната последица от бежанската криза и очевидната склонност на Германия да предприеме едностранни стъпки обаче беше различна. Известният, макар и смятан за силно противоречив в съвременна Европа френски философ Ален Финкелкраут каза в интервю за германските медии, че Ангела Меркел е човекът, който единствен е причинил Брекзит. И това се случва заради много небрежното решение, което тя взе година преди британския референдум. “Ако Ангела Меркел не беше позволила на милион мигранти да влязат в Германия през 2015 г. с абсолютно същото “волево решение”, тогава нямаше да има Брекзит”., каза той пред десния германски ежедневник “Велт”. “Това предизвика истински взрив в Европа, който също не беше предвиден”. И той съвсем основателно приема, че когато след една година изплашените британци гласуват за Брекзит, пред очите им изниква сцената как Ангела Меркел си прави селфи с бежанци. Разбира се, всички британски политици и общественици единодушно отричат всякакъв намек за ксенофобия като мотив за Брекзит. Но валидността на думите на Ален Финкелкраут (който идва от семейство бежанци, дошли във Франция от Полша, за да избягат от Холокоста) трудно може да се постави под съмнение. Фактите са упорито нещо.

Сблъсък на амбицията

Разбира се, Ален Финкелкраут е креативна личност и е склонен към преувеличение. Напълно ясно е, че дори образно да обвиняваме един човек за настоящата ситуация, би било, меко казано, неразумно. Ангела Меркел, която със сигурност е силен лидер, все пак не съществува сама по себе си. Зад нея безспорно са амбициите на Германия и нейната политическа класа, претендиращи за ключова роля в обединена Европа. Не забравяйте обаче, че тази обединена Европа всъщност представлява сумата от амбициите на доста значителен брой стари държави и народи, много от които исторически изобщо не отстъпват на Германия. И такъв сблъсък на амбиции в дългосрочен план няма как да не доведе до цяла поредица от последствия, като Брекзит например.

Но също така е невъзможно да се отрече фактът, че думите на Ален Финкелкраут имат основа. Което по съвсем определен начин беше доказано от оръжейния случай със Саудитска Арабия. Да, разбира се, Ангела Меркел е един от най-принципните защитници на европейското единство. Но също така е вярно, че във Великобритания именно привържениците на обединена Европа се страхуват най-много от Ангел Меркел. И е трудно да се отрече, че Брекзит ще бъде неразделна част от нейното политическо наследство.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели