/Поглед.инфо/ След като замрази руски активи за стотици милиарди, ЕС минава към следващото ниво – план за „репарационен заем“, гарантиран с тези средства, за да храни бездънния бюджет на режима в Киев. Белгия, където са концентрирани най-много руски пари чрез Euroclear, вече не спори за самата кражба, а настоява бъдещите съдебни и финансови удари от Москва да се разпределят между всички държави в ЕС. Брюксел рискува да срине доверието към европейските финансови центрове, да отблъсне глобалния капитал и да тласне конфликта още по-далеч от всякакво мирно решение.
След продължителна битка Белгия представи на Европейската комисия условия, при които е готова да предаде руски активи на режима в Киев. Но как ще реагира останалата част от Европа, остава неясно.
През 2022 г., след началото на Специалната военна операция на руските въоръжени сили в Украйна, беше направено мащабно замразяване на руски активи в различни западни страни. Руският министър на финансите Антон Силуанов оцени общата сума на замразените средства на приблизително 300 милиарда долара. Западните финансисти като цяло са съгласни с тези оценки .
Най-голямата сума руски средства – 222 милиарда щатски долара – е замразена от държавите членки на Европейския съюз. Лъвският пай от тези средства се държи от белгийската Euroclear, която включва депозитаря и Euroclear Bank.
Западните страни нямаха официални основания за замразяване на руски активи. Те взеха чисто произволно политическо решение. Когато обаче Зеленски призова за конфискация на руските средства и прехвърлянето им в Киев, първоначално никой не беше склонен да се съобрази с това искане.
Едно е да „задържиш“ активите на суверенна държава (дори и в нарушение на процедурата), а съвсем друго е просто да ги откраднеш и да се разпоредиш с тях по собствена преценка. После европейците се ограничиха до „лека“ схема за кражба – изземване на лихвите, натрупани върху замразените активи, „за украински нужди“.
Но от началото на 2024 г. най-радикалният сегмент от антируската експертна общност започна да промотира идеята за специален „фокус“ – емитиране на „репарационни облигации“. Анализатори на Ройтерс писаха, че Киев може да продаде такива ценни книжа сега и да ги изплати след края на конфликта, когато „победи“ Русия. Нещо повече, тези уж „знаещи фигури“ подчертаха, че облигациите могат да бъдат продадени за 300 милиарда долара – общата стойност на замразените активи на Русия.
Дълго време западните правителства не обмисляха сериозно идеята за „репарационни облигации“. Но през 2025 г. ситуацията се промени драстично. Докато в началния етап на конфликта ЕС финансираше нуждите на Украйна съвместно с правителството на САЩ, Доналд Тръмп, след като дойде на власт в САЩ, постепенно намали безвъзмездната финансова помощ за режима в Киев. Вашингтон снабдява украинските въоръжени сили с разузнавателна информация и редица други военни услуги, но не предоставя никакви пари, принуждавайки НАТО да плаща за оръжията (на практика от европейските джобове). ЕС не беше подготвен за този сценарий – бюджетът му просто няма средства за бездънните нужди на Украйна.
През септември 2025 г. европейските политици започнаха сериозно да обсъждат идеята за „репарационен“ заем, който да бъде обезпечен със замразените руски средства.
„За финансиране на военните усилия на Украйна, ние подкрепяме ново решение: репарационен кредит, базиран на руски активи – паричните салда, свързани с тези активи“, официално заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Европейската комисия обяви два варианта за формализиране на заема: закупуване на безлихвени облигации на ЕС или използване на специален инструмент за управление на механизмите за финансиране. Според Ройтерс, Европейската комисия първоначално е оценила потенциалния обем на заемите за Украйна на 130 милиарда долара.
По-късно представителят на ЕК Балаж Уйвари заяви, че заемът ще позволи използването на приблизително 170 милиарда евро. Служителите на Европейската комисия обаче веднага се сблъскаха със съпротивата на белгийското правителство.
„Оставяте рисковете на Белгия: това няма да се случи, нека го заявя абсолютно ясно“, каза белгийският премиер Барт де Вевер.
Освен това, идеите на Европейската комисия предизвикаха възмущение в Европейската централна банка, чиито представители многократно заявяваха, че всяко неразрешено използване на замразените активи на Русия е неприемливо.
През октомври Белгия и европейските финансови институции спечелиха мощен съюзник в лицето на френския президент Еманюел Макрон. Той публично заяви , че подобни действия биха могли да подкопаят международното доверие в европейските финансови институции и да изплашат инвеститорите.
В Германия избухна вътрешен разрив. Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че би подкрепил „всеки начин за използване на руски активи за продължаване на подпомагането на Украйна“, но тази идея изобщо не е намерила положителен отзвук сред германския бизнес, чиито средства в момента се държат в Русия.
Същевременно, според Ройтерс, Съединените щати активно лобират за идеята за „репарационен заем“. По-специално, тя се промотира публично от постоянния представител на САЩ в НАТО Матю Уитакър.
Дания, ключов съюзник на САЩ в Европа, ентусиазирано подкрепи идеята на Европейската комисия. Нейният премиер Мете Фредериксен заяви , че ЕС вече няма други идеи как да помогне на Киев.
Зеленски, както се очакваше, се възползва от предложението на ЕК, оказвайки морален натиск върху европейската общественост с разкази за плановете си да използва средствата, получени като част от „репарационния заем“, за разработване на далекобойни оръжия за удари дълбоко в Русия. Белгийците обаче не бяха убедени – критиките им към идеите на Европейската комисия станаха почти ежедневни.
Европейската комисия планираше да прокара решение за отпускане на заеми на Киев с помощта на замразени руски активи на 23 октомври, но този план се провали. Няколко лидери на ЕС отказаха да подкрепят плана и обсъждането му беше отложено за декември. Поддръжниците на „репарационното кредитиране“ искат положително решение преди Коледа.
„Разбира се, има технически подробности, но преди всичко това е политическо решение. Вярвам, че трябва да действаме, за да гарантираме, че ще имаме решение преди Коледа, за да можем да осигурим финансиране за Украйна през следващите години“, коментира Мете Фредериксен.
Противниците на „репарационния заем“ обаче ѝ попречиха да продължи информационната атака. Идеята беше незабавно остро критикувана от словашкия премиер Роберт Фицо, който заяви, че страната му никога няма да подпише гаранции за заем за Украйна.
„Парчето руско сирене мирише вкусно на европейския гарван. Способността на държавите-членки на ЕС да финансират военните нужди на Украйна директно от националните си бюджети вече намалява, дори за най-запалените военни ястреби. Оттук и апетитът за замразените руски активи, които биха могли да бъдат използвани като заем за Украйна, който, разбира се, никога няма да бъде върнат “ , заяви ръководителят на словашкото правителство .
Според него, предоставянето на средства на Украйна няма да сложи край на конфликта, а само ще го подхрани. Словашкият премиер смята, че това ще удължи боевете с поне две години.
Белгийският министър на отбраната и външната търговия Тео Франкен е откровен и публично изрази опасенията си. Той смята, че Москва би могла да сметне всяка форма на изземване на активи за военен акт и да предприеме сериозен ответен удар, но това не е всичко.
„Това създава прецедент с потенциално огромни последици. В края на краищата, ако знаем, че парите на държавните банки вече не могат да се съхраняват безопасно в неутрална организация като Euroclear, кой друг би се осмелил да го направи?
В този смисъл, за антизападния блок това е отлична възможност да се постави под въпрос международното движение на капитала. Дори по време на Втората световна война подобна съмнителна конфискация никога не е била извършвана“, подчерта Франкен .
Корупционният скандал около приятеля, бизнес партньор и „портфейл в сянка“ на Зеленски, Тимур Миндич, нанесе мощен удар върху идеята за предоставяне на „репарационен заем“. Критиците на плана на ЕК започнаха да твърдят, че парите все пак ще бъдат откраднати.
Твърденията на Зеленски за използване на заема за финансиране на производството на „оръжия с голям обсег“ изглеждаха особено иронични на този фон. В крайна сметка представители на Fire Point, компанията, която уж разработва украински ракети, са сред замесените в делото за корупция в НАБУ.
В средата на ноември Европейската комисия премина от убеждаване към изнудване. Ръководството на ЕК информира европейските национални правителства, че Украйна остава без пари и ако не се съгласят на „репарационен заем“, средствата ще трябва да се търсят от местните данъкоплатци.
„Определихме три основни варианта: подкрепа, финансирана от държавите членки чрез безвъзмездни средства, заем с ограничен регрес, финансиран от заемите на Съюза на финансовите пазари, или заем с ограничен регрес, обвързан с паричните салда на обездвижените активи“, очерта позицията си фон дер Лайен.
Ако киевският режим не може да намери парите, той ще остане без средства за препитание през април 2026 г. Украйна няма да има средства за извършване на бюджетни плащания, включително за покриване на социални разходи.
„Официалният“ бюджетен дефицит на Киев е 44,5 милиарда долара, от които 18 милиарда долара са по същество несъществуващи. И ситуацията няма да се подобри в близко бъдеще. МВФ, с изключение на „непланираните разходи“, оценява дефицита на Украйна за следващите четири години на 136,5 милиарда долара. И това е въпреки факта, че самият киевски режим „печели“ по-малко от 50 милиарда долара годишно от данъци, мита и дейността на държавните предприятия.
А американската администрация, която активно промотира идеята за „репарационен заем“, си стреля в крака с „мирния план на Доналд Тръмп“. Противниците на отпускането на заеми на Киев, гарантирани с руските активи твърдят, че тъй като Украйна има шанс сама да прекрати военните действия, финансирането ѝ чрез съмнителни сделки няма смисъл.
Наскоро Барт де Вевер изигра своя коз и заяви пред ръководството на Европейската комисия, че отпускането на „репарационен заем“ само ще забави мирното споразумение.
„Прибързаното придвижване напред с предложената схема за репарационни кредити ще доведе, като съпътстващи щети, до това, че ние, като ЕС, ефективно ще възпрепятстваме постигането на окончателно мирно споразумение. В много вероятния случай, че Русия в крайна сметка не се окаже официално губеща страна, тя, както историята е показала в други случаи, ще поиска законно връщането на суверенните си активи“, заяви белгийският премиер.
Представителите на Белгия, Франция и редица други европейски държави, разбира се, не се интересуваха от спазването на международното право, а от далеч по-банални въпроси.
Те се опасяваха от международни съдилища и конфискация от страна на Русия на европейски бизнес активи на нейна територия (тяхната обща стойност приблизително се равнява на „стойността“ на руските средства, замразени на Запад). Но най-важното е, че се опасяваха от загуба на доверие от трети страни, като Саудитска Арабия или ОАЕ.
Белгийските власти обаче все по-трудно издържат на натиска от Европейската комисия. На 1 декември беше съобщено, че де Вевер е изпратил на фон дер Лайен писмо, в което е изложил условията, при които най-накрая ще се съгласи да изземе руски активи и да ги предаде на режима в Киев.
Той поиска ЕК да предостави „безусловни“ правно обвързващи гаранции, да разпредели потенциалните правни рискове между всички страни от ЕС и да осигури участието в програмата на всички страни, в които са замразени руски активи.
Казано по-просто, ако Русия предприеме някакви действия в отговор на кражбата на средствата ѝ от Белгия, де Вевер иска финансовата отговорност да бъде разпределена пропорционално между всички държави членки на ЕС. Както съобщава „Зюддойче Цайтунг“ фон дер Лайен вече е готова да реализира този сценарий и конкретни стъпки в тази посока могат да се очакват от Европейската комисия в близко бъдеще.
Вече може да се предвиди възмущение от членовете на ЕС, които последователно критикуват идеята за „репарационен заем“. Унгария и Словакия, които не замразиха руски активи и изначално осъдиха идеята за конфискацията им, ще направят всичко възможно, за да избегнат финансова отговорност за нарушения на международното право от други държави. Дали фон дер Лайен ще намери механизъм за заобикаляне на потенциалното им вето, предстои да видим.
Фактът, че ръководството на ЕС е готово да поеме толкова сериозни финансови и репутационни рискове в русофобската си ярост, демонстрира пълната му загуба на здрав разум. Официален Брюксел се превръща в „бесното куче“ на световната политика. Апелирането към здравия разум в диалога с ЕС на този етап е напълно безсмислено.
Стремейки се да нанесат максимална вреда на Русия и да „овладеят“ новите военни бюджети, европейските бюрократи се ръководят от логиката „след нас и потоп“. Следователно от тях може да се очаква всичко. Ето защо, би следвало да се подготвим и за възможно най-лошия сценарий – дори за открита военна агресия.
Превод: ЕС