/Поглед.инфо/ Получилият се абсурд на честванията в Полша на 80-годишнината от началото на Втората световна война в компания със Зеленски имаше своя логика.

Известна е предвоенната немско-полска история, достатъчна е една пунктирана линия.

1934-1938 г. - Полша сключва пакт с Германия и упорито предлага на Хитлер самата себе си като съюзник за кампания срещу СССР. Хитлер ги взема, но само веднъж: по време на похода в Чехословакия споделя плячката, прочутият Тешински високоиндустриален окръг.

Знамето на полската русофобия е професорът на Историческия институт на Варшавския университет Павел Вечоркевич (автор на книгите” Политическа история на Полша 1935-45” и Кампанията от 1939 г.). Във вестник „Речпосполита“ (28 септември 2005 г.) той обвинява полския посланик в Германия Липски и външния министър Бек единствено в недостатъчни усилия за убеждаване: „Хитлер никога не се е отнасял към своите съюзници като към Сталин. Той уважава техния суверенитет и правосубектност, налагайки само определено ограничение във външната политика. Зависимостта ни от Германия би била много по-малка от зависимостта от СССР, в която попаднахме. Можехме да намерим място от страната на Райха, почти същото като на Италия и вероятно по-добро от на Унгария или Румъния. В резултат на това щяхме да бъдем в Москва, където Адолф Хитлер, заедно с Ридз-Смигли, щеше да бъде домакин на парада на победните полско-германски войски. Тъжната асоциация, разбира се, е Холокостът. Ако обаче помислите внимателно, ще стигнем до извода, че бърза победа за Германия може би щеше да означава, че тя изобщо нямаше да се случи. Холокостът до голяма степен е следствие от германските военни поражения”.

Тоест за Холокоста (поради германските поражения) виновният е този, който ги е нанесъл на Германия: Стъпалата, навлизащи в дълбините на историята са известни.

1) Свалянето на Хитлер (конспирация на генералите) е планирано за август-септември 1938 г. и единствено свръх-успехът, завладяването на Чехословакия го отлага за 1944 година. Т.е. запасът на власт и най-добрата военна индустрия в Европа (Чешката) са получени от Хитлер в съюз с Полша;

2) Пактът Молотов-Рибентроп е подписан 5 години по-късно след подобен полско-германски пакт;

3) Освободителната кампания на Червената армия от 1939 г. започва след като правителството бяга и полската държава престава да съществува;

4) Прочутите „Три разделяния“: с Прусия, Австрия си е тяхна работа, но Русия си спомня земята, върху която е стояла преди век. Интервенцията в Смутните времена, геноцидът на банди „лисовчици“, стигнали до Перм и Холмогор!

Важна традиция за Полша, след като се оплете в отношенията със съседите, да се надява на далечен покровител. Единствената страна, в чийто национален химн и до днес се възпява чуждестранен (!) политик е възхвален, както и ... процесът на учене от него. Химнът „И все пак Полша не е загинала“:

Ще преминем през Висла и Варта

Даде ни пример Бонапарт

Как трябва да спечелим.

Нови комуникации, оръжия промениха „отдалечеността на чичо“: сега той не е Бонапарт, а Съединените щати.

Европа: Ширак, Шрьодер, Берлускони не подкрепиха авантюрата на Буш младши в Ирак. Полша се обяви за „лидер на Нова Европа“, източно от Стара и 100% лоялна.

Политическата „линия на Вечоркевич“ е тормозът, преследването на поляците, които не споделят тази фонова омраза към Русия, към СССР. Опитът за атентат срещу маршал Рокосовски, изпратен да вдигне на крака армията на Полша, която се разпадна през 1939 г., и арестуването на генерал Ярузелски, който трезво изведе Полша през най-трудния период в историята.

Пропорционално на авторите, дребнавостта на тази русофобска линия достига дори до творците. Филмът “Четирима танкисти и кучето” е точно като “четвъртото разделяне на Полша”. Певицата Анна Герман също получи своя дял от враждата а-ла “Вечоркевич”.

Превод: В.Сергеев