/Поглед.инфо/ Британският премиер желае да получи абсолютна власт в своите ръце

На 28 август кралица Елизабет II се съгласи с премиера Борис Джонсън да не открива работата на Долната камара на британския парламент до 14 октомври.

Решителното отношение на Борис Джонсън към „твърдия“, без никакво споразумение с Европейския съюз, вариант за Брекзит бързо доведе до интересен инцидент. В основата му стои традицията, според която от древни времена монархът открива и закрива заседания на работата на парламента на Обединеното кралство. Борис отправи искане до Елизабет II с молба да отложи официалното откриване на есенната сесия на Парламента до 14 октомври. Кралицата одобри искането на министър-председателя за рекордно отлагане, като по този начин работата на парламента се поставя в пауза за месец и половина. А това означава, че плановете на опозицията да противодейства на „твърдия Брекзит” чрез парламентарни методи: саботаж на гласове, удължаване на дебатите и чести вотове на недоверие срещу правителството, са намалели.

Поради яркостта на образа и решителността на намеренията на новия премиер, всяка акция на Джонсън предизвиква протести с различна степен на масов характер. Решението за отлагане на сесията на парламента обаче не е изключение. Най-големият въпрос е, че за виновен е изкаран единствено Борис, а кралицата взе окончателното решение. Факт е, че във Великобритания Елизабет II и нейните решения традиционно не са обект на критика дори сред най-либералните медии. Въпреки усърдното „очистване“ на кралицата от всякакви подозрения за солидарност с министър-председателя, не може да не се отбележи, че Елизабет Втора, чиито правомощия се свеждат главно до официални церемонии и ритуали, очевидно се интересува от Брекзит и прави всичко възможно за бързото му прилагане. Така миналата година тя каза, че е дошло време за „ново партньорство с Европа“, и също така присъди статута на закон на документ, фиксиращ резултатите от референдума през 2016 г., което направи невъзможно опозицията да гласува отново.

Британските медии, в оценките си на тази инициатива на Джонсън, се разделиха на два лагера – на алармата и на насмешката. Риториката на първите е проста и позната от дългите години на премиерството на Мей, Камерън и други консервативни лидери, чак до Тачър. Според тях премиерът иска да получи абсолютна власт в свои ръце. За целта той се отървава от парламента, който възпрепятства осъществяването на неговите хитри планове. Журналистите не забравиха редица политически некоректни изявления на Джонсън, както и „изтеклото“ досие на в-к „Таймс“, вещаещо на Великобритания недостиг на гориво и храна с купони- всички парчета от тази мозайка допълват ужасния образ на диктатора.

Оценките на присмехулниците също не се различават по оригиналност. Според тях Борис е просто ексцентрик, който не бива да се приема сериозно, тъй като всичките му действия водят до никъде, „твърдият Брекзит” няма да се състои, а Джонсън ще подаде оставката си също така срамно и безславно като предшественика си, само че много по-бързо.

Въпреки това, редица анализатори излязоха отвъд двата лагера и се опитаха да разберат действията на Борис в контекста на основната цел на неговото премиерство - Брекзит до края на октомври, като краен срок, даден на ЕС от Лондон за разрешаване на този въпрос. Всичко се оказа по доста интересен начин. Оказа се, че септември и началото на октомври - ключовият период, за който лейбъристите и либералдемократите разчитаха да противодействат на верианта „твърд“ Брекзит или поне да го смекчат, бяха безвъзвратно загубени за тях.

Скоро след възобновяването на работата на британския парламент и речта на Елизабет II, обявяваща намеренията на официалния Лондон, предстои среща на високо равнище на ЕС, на която, разбира се, темата за Брекзит ще бъде в центъра на вниманието. Именно там Джонсън (от когото могат да се очакват ясни позиции и разумни отстъпки) ще проведе последния кръг на наддаване с ЕС, по време на който могат да бъдат разгледани много остри и на пръв поглед неразрешими въпроси, включително ирландската граница, плащането на многомилиардната компенсация за Брюксел и правилата за търговия между Обединеното кралство и ЕС. Пазаренето, което включва блъфиране, трикове и отстъпки на всяка цена, ще се води от Лондон и Брюксел до самия край на октомври. Перспективите на Джонсън в случай на провал са ясни - дълго медийно популяризиране на негативните последици от „твърдия“ Брекзит, логичен и силен провал на консерваторите на следващите парламентарни избори и в резултат на това или прехвърляне на партийното ръководство на крайно десните консерватори, или, по-вероятно, идването на лейбъристите, управлявани от истински ляв радикал.

Остротата на позицията на Джереми Корбин, неговите прекалено социалистически възгледи и плашещата реторика на британския човек от улицата са определени за основната причина, поради която лейбъристите не успяха да се възползват от дългата и болезнена криза в редиците на Торите. В светлината на подобни перспективи най-деликатното излизане на Великобритания от ЕС изглежда приемлив и дори оптимален вариант за Брюксел. В този смисъл интересна мисъл беше изказана от Елистър Хийт, главен редактор на „Телеграф“. Той сравнява Борис Джонсън с Маргарет Тачър. Според Хийт следващят месец и половина от диктатурата на Джонсън са най-важният момент в британската история след Фолклендската война. Тогава, в случай на поражение, „желязната лейди“ Тачър незабавно щеше да загуби поста си и щеше да отстъпи място на радикален ляв лейбърист, което в контекста на началото на 80-те години щеше да бъде катастрофа и за Великобритания, и за целия Запад. Джонсън, който планира да върви на ръба на подобна катастрофа, вдига максимално залозите.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели