/Поглед.инфо/ Грандиозният ядрен ренесанс на Еманюел Макрон се превръща във финансов кошмар, чиято сметка ще бъде платена от обикновения френски данъкоплатец. Докато държавната енергийна компания EDF жонглира с милиардни дългове и технически дефекти, „цената на тока“ спира да бъде социална категория и се превръща в инструмент за спасяване на фалиралия отрасъл. Анализ за амбициите на Париж и горчивия опит от АЕЦ „Фламанвил“ на фона на края на евтината енергия.

Геополитическият хазарт и сметката за 72 милиарда евро

Френската държавна енергийна корпорация EDF официално обяви предварителната сума, необходима за реализацията на новата ядрена програма на страната – колосалните 72,8 милиарда евро. Този бюджет е предвиден за изграждането на шест нови реактора от типа EPR2 в градовете Пенли, Гравелин и Бюже. Но както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, тази цифра е само върхът на айсберга.

В терминологията на енергетиката EDF определя тази сума като разход, „сякаш всичко ще бъде изградено за една нощ“. Това означава, че в сметката изобщо не са включени разходите за дългосрочно финансиране, лихвите по кредитите и инфлационните рискове. Реалната цена вероятно ще бъде в пъти по-висока, но към момента никой в Елисейския дворец не смее да назове окончателните параметри. Още по-тревожно е, че Сметната палата на Франция в началото на 2025 г. посочи сума с 5,4 милиарда евро по-ниска, което показва, че дори в рамките на няколко месеца прогнозите набъбват неконтролируемо.

Призракът на „Фламанвил“: 25 години провали и дефекти

За да разберем защо оптимизмът на Макрон изглежда необоснован, трябва да погледнем към опита с АЕЦ „Фламанвил“. Бившият президент на френското Управление за ядрена безопасност (ASN) Бернар Дорощук излезе с унищожителна критика в „Le Figaro“, заявявайки, че през последните 25 години Франция не е успяла да реализира качествено нито един нов проект в ядрената сфера.

Реакторът във „Фламанвил“, който е най-мощният в страната, беше включен към мрежата в края на 2024 г. с цели 12 години закъснение. Строителството му започна през 2007 г., а цената му скочи от първоначалните 3 милиарда евро до главозамайващите 23,7 милиарда евро. Но дори и след пускането му, проблемите не спряха. През февруари 2025 г. реакторът беше спрян поради проблеми с охладителната система, а по-късно се оказа, че страда от мистериозни вибрации, чийто произход остава неизвестен за инженерите от Framatom.

В материал за Поглед.инфо се подчертава, че вибрациите в парогенератора са били оправдани от производителя с „умора на материалите“ – абсурдно твърдение за чисто нов обект, който едва влиза в експлоатация. Дефектите по капака на резервоара и вторичните контури са толкова сериозни, че френските граждани изпратиха над хиляда жалби с искане за окончателно спиране на блока, но правителството предпочете да игнорира рисковете в името на политическия престиж.

Експорт на ядрена некомпетентност: Финландия и Великобритания

Франция не ограничава своите неуспехи само до собствената си територия. Френската страна участва в проекти като АЕЦ „Олкилуото-3“ във Финландия, където стойността също се утрои, а сроковете бяха многократно пренапрягани. Подобна е ситуацията и с британската АЕЦ „Хинкли Пойнт Си“. През януари 2024 г. стана ясно, че пускането ѝ се отлага поне за 2029 г., а цената вече надхвърля 34 милиарда паунда.

Тези примери показват системен срив във френската инженерна и управленска школа в ядрения сектор. Въпреки това, Макрон няма полезен ход. Близо 70% от електроенергията на Франция идва от АЕЦ, а по-голямата част от действащите 56 енергоблока са строени през 70-те и 80-те години. Техният ресурс е на изчерпване, а заместващи мощности просто няма.

Политическото люшкане: От де Гол до Макрон

Основите на френската енергийна независимост бяха положени от Шаръл де Гол, но в началото на XXI век страната започна да предава позициите си под натиска на „зеленото лоби“ в Европа, водено от Германия. Франсоа Оланд взе решение за съкращаване на дела на атома до 50%, а Макрон първоначално продължи тази линия, обещавайки затварянето на 14 реактора до 2035 г.

Внезапният завой на 180 градуса към „ядрен ренесанс“ завари индустрията неподготвена – без кадри, без финанси и с остарели технологии. Когато Макрон се опита да измоли финансиране от богатите швейцарски инвеститори през 2024 г., той получи категоричен отказ. Швейцарската компания Alpiq заяви директно, че няма интерес да налива пари във френски атомни авантюри.

Планът „Херкулес“ и краят на евтиния ток

След като външното финансиране се провали, Париж пристъпи към план Б – извличане на средства от потребителите. От 1 януари 2026 г. влезе в сила новата система „пост-ARENH“. Досега механизмът ARENH позволяваше на конкурентите на EDF да купуват енергия на ниски регулирани цени (42 евро/МВтч), което поддържаше социалния мир. Сега обаче EDF има пълната свобода сама да определя цените.

Експертите на Поглед.инфо обръщат внимание на двата нови стълба на френската енергетика:

  1. Данък върху ядреното гориво – държавата ще прибира свръхпечалбите на EDF, когато цените на пазара скочат.

  2. Универсално ядрено плащане – нова такса, която ще се събира директно от крайните потребители, за да се финансира строителството на новите реактори.

Към тези разходи трябва да добавим и 100 милиарда евро за модернизация на високоволтовите линии и още 96 милиарда за разпределителните мрежи. Общата сума от над 200 милиарда евро превръща „ядреното предимство“ на Франция в непосилно финансово бреме.

В крайна сметка, за амбициозния проект на Макрон няма да платят инвеститорите или „зелените“ фондове на ЕС, а обикновеният французин през своята месечна сметка за ток. Франция влиза в ера на скъпа енергия, докато се опитва да поправи грешките на три десетилетия политическо късогледство.

Четете подробния анализ на Поглед.инфо за това как „чистата енергия“ се превръща в най-скъпия данък за бъдещите поколения.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.