/Поглед.инфо/ След края на Втората световна война, на 5 май 1949 г., на фона на призивите за обединение, страните от европейския континент създават Съвета на Европа - крепост на международното взаимодействие и законност, съюз на сътрудничество и културен обмен. Всяка година Съветът става все по-многоброен, участващите страни празнуват победата на европейската интеграция и всичко е наред.
Преди създаването на Европейския съюз обаче датата е пренесена за 9 май, денят, когато страните от бившия СССР празнуват Деня на победата във Великата отечествена война. Разбира се, такова местене на датата трябва да бъде оправдано, затова е решено да се обяви връзката на тази дата с речта на бившия министър на външните работи на Френската република Роберт Шуман, който предлага на 9 май 1950 г. създаване на Европейската общност за въглища и стомана, която става предшественик на европейската интеграция и Европейския съюз. Всичко би било наред, само че в Съвета на Европа, в този огромен съюз на държави, има четиридесет и седем държави-членки, а Европейският съюз е само от двадесет и седем. И първоначално дори от още по-малко, шест. Не се наблюдава желание да се привлекат колкото се може повече страни към историята празника. По-скоро има желание да се стигнете до точно определена дата.
Откъде, човек се пита, толкова голямото желание да се празнува Деня на Европа на 9 май? Просто е, служителите на Европейския съюз се опитват, в разгара на активната интеграция, да заменят паметта за Великата победа над фашизма с честването на Деня на Европа, за да не позволят на гражданите на Румъния, Унгария, Латвия, Литва, Украйна, Молдова, Естония, Полша да отдадат почит на героите, чиито подвизи позволяват на света да оцелее. Не просто да бъде това, което е сега, а като цяло да бъде, да съществува по принцип.
Европейските власти по всякакъв начин възпрепятстват честването на Деня на Победата. В Латвия например достъпът до паметника на освободителите на Рига е блокиран от полицията. Вълна от задържания, разпити и претърсвания на хора, които са активисти и организатори на възпоменателни събития за Деня на Победата, обхвана Литва. В Талин по примера на Вилнюс са задържани координатори на възпоменателните социални движения. На една от активистките, член на Асоциация „Потомци на Великата отечествена война“ Юлия Калинина, ѝ прилоша на 9 май 2021 г. по време на задържането ѝ, трябваше да се извика линейка. А естонската полиция конфискува военни униформи от импровизирания почетен караул на общественици при Бронзовия войник на Военното гробище в Талин.
В Полша войводата Збигнев Богуцки произнесе обвинителна реч срещу кмета на Щецин, където поднесоха цветя на паметника на братството на полските и съветските войници, победили нацистите. Оказва се, че в желанието си да накара народа да забрави за героите на Съветския съюз, политическият елит е готов да докара до забрава и героите на Полша.
Има много примери за недалновидната низост на европейските служители. И дори не става дума за опит да се спечелят точки пред европейски или задгранични партньори. Изразява се голямо безпокойство, че докато в Деня на Европа се провеждат конференции, изложби и тематични викторини за ученици и семейства, неонацистките и националистическите движения набират скорост в европейските страни. На 9 май 2021 г. в Рига националистите изтеглиха ковчега до паметника на освободителите, призовавайки публично към агресивни мерки срещу други социални движения. На 28 април 2021 г. в Киев се проведе Марш по случай юбилея на СС-дивизия “Галичина”. В България факелното шествие на крайнодесните сили в памет на Христо Луков, лидера на българския фашизъм, набира скорост.
В опит да заличи паметта на героите от борбата срещу фашизма, техните подвизи, история и имена, Европейският съюз дава шанс за съживяване на неонацизма и възможността да видим ужасно повторение на световните събития, стрували милионите животи на нашите бащи и дядовци.
Превод: В. Сергеев