/Поглед.инфо/ Продължителната енергийна и финансова криза, която обхвана планетата, логично навлезе в следващия етап, когато държави с достатъчно ресурси и воля, ще започнат да прекрояват картата на света. И, което е характерно, без използване на танкове и бойни самолети.

Както съобщава Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) американците ще станат водещ световен износител на втечнен природен газ (LNG) в началото на следващата година, изпреварвайки Австралия и Катар.

Това събитие е не по-малко важно от, например, приемането на въоръжение на хиперзвукова ракета или атомна подводница от ново поколение – и ето защо.

От средата на декември цените на енергията престанаха да поставят рекорди, но те също така не бързат да слизат от историческия си пиедестал. В Европа като цяло цената на хиляда кубически метра природен газ по спотовите договори спря на около 1400 долара, а конкретно в Германия цената на един мегаватчас електроенергия надхвърли нивото от двеста евро.

Изглежда, че не може да има по-ясно доказателство за полезността и изгодите от дългосрочните договори за доставка на енергийни ресурси, които обикновено се предлагат от руски компании. Но не, както показва практиката, енергийните инженери и политиците живеят в различни, непресичащи се светове.

Стана известно, че Европейската комисия в много близко бъдеще се кани да забрани сключването на дългосрочни договори, тъй като държавите и държавните енергийни компании постепенно ще бъдат принуждавани да се откажат от подобни стоково-парични отношения, за да ги прекратят напълно до 2049 г.

Брюксел дори не крие, че това се прави, за да се нанесат щети на Русия, която по данни в края на 2020 г. доставя една трета от целия природен газ, консумиран от Европа. Самата идея за масовите спотови договори първоначално беше представена на широката публика като инструмент за намаляване на бюджетните разходи, тъй като съвременната пазарна теория твърди, че еднократните договори не позволяват да се образуват монополи (четете - руски) и винаги водят до намаления на цените.

Изминалата година показа, че никое правило не може да се счита за аксиома, но Брюксел в своята русофобия вече не можеше да бъде спрян.

Отвън подобни събития винаги изглеждат спонтанни, но не са. Пазарните играчи отдавна наблюдават раждането на тази силно политизирана и икономически абсурдна схема. И техните планове се основаваха на разбирането на нови, първоначално незабележими тенденции.

Нека отдадем дължимото на американците. Щатите, чиито военни дела след бягството им от Афганистан честно казано не вървят много добре, първи правилно уловиха промяната в глобалния финансов вятър. И геополитически, разбира се, също – в края на краищата само тези, които имат достатъчно ресурси, имат тежест на световната арена.

Още през 2020 г. Съединените щати станаха един от тримата най-големи световни износители на LNG. Днес по-напред са само Австралия и Катар, които от началото на тази година са продали в чужбина съответно 75,8 и 73,4 милиона тона втечнен газ. За американците същата цифра беше 66,5 милиона тона, или 91 милиарда кубически метра, което е много. Освен това през следващите месеци САЩ са готови да изтласкат всички конкуренти.

В Луизиана вече е пуснат в експлоатация шестият етап от завода за втечнен природен газ Sabine Pass с капацитет 5,2 милиона тона, а на път е и заводът Calcasieu Pass с капацитет от десет милиона тона. Освен това Федералната комисия за енергийно регулиране (FERC) наскоро одобри увеличаване на производството в завода на Corpus Christi в щата Тексас. Плановете включват и изграждането на изцяло новото съоръжение Golden Pass с хоризонт на стартиране през 2024 г.

Както виждаме, Вашингтон подходи към въпроса с най-голям размах и задълбоченост. Като допълнителна новина можем да споменем и директната забрана, подписана наскоро от Джо Байдън, за инвестиране на американски средства в изграждането на нови енергийни предприятия в чужбина. Твърди се, че става дума за опазване на околната среда, намаляване на потреблението на въглища и ограничаване на „въглеродно интензивните индустрии“.

Въпреки това, по някаква причина, той не забранява инвестициите в терминали за регазификация за приемане на LNG, въпреки че всеки природозащитник ще каже, че по време на транспортирането и преобразуването на втечнения газ в атмосферен, се случват течове на метан, който е десетки пъти по-вреден за атмосферата от обикновения въглероден двуокис.

Какво мислят Австралия и Катар за това, все още не е известно, но няма съмнение, че никой няма да се откаже просто от пазарните си дялове и печалби.

Други също схванаха промяната в глобалната среда. Например, Египет пробва костюма на играч от световна класа. Доскоро проектите й за втечнен природен газ замряха - първо заради т. нар. Арабска пролет, пламнала в Близкия изток, а по-късно и заради конфронтацията с Турция. Наскоро обаче стана известно, че египетската компания EGAS LNG е затворила всички тръжни сделки до края на годината включително, тоест целият египетски LNG вече е разпродаден.

В региона с най-богатите запаси от въглеводороди се наблюдава енергийна криза, при това толкова тежка, че ливанският премиер наскоро официално поиска от египетския президент да осигури допълнителни доставки на газ, тъй като страната изпитва тотален енергиен дефицит.

Кайро отлично разбра ползите, които обещава статутът на износител, и предприе безпрецедентни стъпки за постигане на тази цел. За да увеличи производството, Египет започна да купува газ от... Израел - по-специално беше построен газопровод от израелското пристанище Ашкелон до египетския Ел-Ариш.

Египтяните толкова са се вживяли в тази игра, че в момента преговарят с Кипър за изграждането на друга магистрала, по която природният газ ще идва до египетските терминали за втечняване. Всъщност, в това, няма нищо изненадващо - търсенето и високите цени пораждат предлагане.

А какво да кажем за Русия, наистина ли отново сме изпуснали всичко?

Изобщо не. Съвсем наскоро Новатек сключи споразумение с чуждестранни инвеститори на стойност над 20 милиарда долара. Съвместният проект "Арктик LNG - 2" предполага изграждането на завод за втечняване на природен газ, доставян от Салмановското и Штормовското находища с общ капацитет 19,5 милиона тона, или 27 милиарда кубически метра. И трите производствени линии ще заработят до 2025 г. и ще удвоят количеството LNG, произведено в Ямал.

Връщайки се към началото на нашия разказ, днес отбелязваме, че Съединените щати, подобно на Австралия и Катар, виждат Азия като основен пазар. Това е традиционно бързо нарастващ в индустриално и демографско отношение регион. И по подразбиране, Русия получава Европа, която с упоритост, достойна за по-разумно приложение, изисква преход към спот договори и следователно ще бъде принудена да плаща надпланово на същите тези руснаци. Просто защото никой друг не планира да внася масово LNG в Стария свят.

Като потвърждение може да се посочи нов факт. Газовозът Coral Fungia пристигна онзи ден на пристанището в Клайпеда и достави в Литва втората пратка руско гориво за седмица. До самата Литва, която в момента двете й балтийски съседи се опитват да накарат да възобнови транзита на електроенергия от Русия и Беларус.

Европа просто е обречена да си сътрудничи с нашата страна – и предвид настоящите тенденции, това ще бъде от полза поне за една от страните.

Превод: ЕС