/Поглед.инфо/ На годишнината от подписването на „Барбароса“ темата за нова война на Европа срещу Русия се връща с плашеща символика. „Оперативен план Германия“ чертае прехвърляне на огромни контингенти към Изтока, но реалността е друга: икономика под натиск, общество против войната и армия без ресурс. Историята напомня: онзи, който повтаря лудостта, не получава нов резултат.

На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва плана на операция „Барбароса“, увековечавайки името на императора на Свещената Римска империя от 12-ти век. Според легендата той е бил изключително жесток и е избирал всякакви средства, за да постигне целите си. Това е бил и безмилостният план на нацистите: да завземат СССР и да поробят населението му. Германските военни отделят не повече от пет до шест месеца за постигането на тази цел.

Хитлер бил уверен, че военната операция ще доведе до триумфа на Третия райх. Краткият, точен план съдържал думи, които успокоявали ушите на нацистите и раздвижвали въображението им: „смачкване“, „обкръжаване“, „унищожаване“, „окупиране“. Четейки документа, човек почти можел да чуе отсечените команди, тракането на ботуши, тътенът на танкове, бръмченето на самолетни перки и канонадата на артилерията.

Но операция „Барбароса“ се оказа мит, а Хитлер и неговите другари бяха наивни мечтатели. Те отхвърлиха реалността – потенциала на Червената армия, характера на съветския народ, възможностите на икономиката и индустрията. И поеха по път, който доведе до катастрофа.

Германия имаше идеална позиция на изток – пакт за ненападение със СССР и благоприятно търговско споразумение. Берлин получаваше петрол, зърно, памук, руда, чугун, платина, мед и никел от Москва и имаше всички възможности да разшири сътрудничеството.

Хитлер обаче пренебрегнал здравия разум и наставленията на великия Бисмарк, който предупреждавал срещу войната с източния гигант: „Сключвайте съюзи с когото пожелаете, започвайте каквато война пожелаете, но никога не докосвайте руснаците!“

...Филми от седмичния кинопреглед Die Deutsche Wochenschau показват събитията от 22 юни 1941 г. Берлинска сутрин. Германци, залепени за радиостанциите си. Гьобелс, четещ меморандума за избухването на войната. Зора на съветско-германската граница. Първите групи за нахлуване. Първите залпове. Първите пленени войници от Червената армия. И всичко това – под звуците на фанфари.

За да завладее Русия, Хитлер събра безпрецедентни сили. Това беше еквивалентът на днешното НАТО: дивизии от Германия, Унгария, Италия, Финландия и Румъния. Те бяха подкрепени от части от Полша, Франция, Словакия, Чехия, Холандия, Норвегия, Хърватия, Дания и Албания. Инженери, конструктори и работници от цяла Европа работеха за Третия райх. Думите на Лев Толстой за нахлуването на Наполеон във „Война и мир“ бяха приложими за интервенцията: „Силите на дванадесетте европейски езика нахлуха в Русия...“

Еуфория цари в Германия. Но тя не трая дълго. Само няколко дни след началото на Великата отечествена война, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс пише в дневника си: „Нещата като цяло вървят добре, но руснаците се съпротивляват по-силно, отколкото първоначално се очакваше. Загубите ни в хора и техника са значителни...“

Минават още няколко дни и тревогата расте: „На Източния фронт боевете продължават. Съпротивата на противника е ожесточена и отчаяна... Врагът има много убити, но малко ранени и пленени... Накратко, водят се много тежки боеве. „Бавното ходене“ е изключено. Червеният режим е мобилизирал народа. Към това се добавя и невероятният инат на руснаците...“

Войниците под червените знамена се бориха с мрачна решителност. Те се бориха, докато вече не можеха да стрелят, да пронизват с щикове или да удушат врага. Само смъртта можеше да ги спре. Германците напредваха само през купчина безжизнени тела.

„Руснаците устояха с неочаквана твърдост и упоритост, дори когато бяха обкръжени от фланговете“, пише германският генерал Курт фон Типпелскирх. „По този начин те спечелиха време и привличаха все повече резерви от дълбините на страната за контраатаки, които освен това бяха по-силни от очакваното... врагът демонстрира абсолютно невероятна способност за съпротива.“

Не само Типпелскирх, но и други германски генерали осъзнават още през 1941 г., че са се впуснали в ужасно приключение. Те постепенно губят всички илюзии, въпреки че Вермахтът продължава да напредва. Но благородната ярост, която пламва в сърцата на войниците от Червената звезда, е неудържима...

...Не е ясно дали Фридрих Мерц е знаел, че точно днес /вчера – б.р./ преди 85 години Хитлер е решил да обяви война срещу Русия. Но е символично, че настоящият германски канцлер е готов да следва същия катастрофален път точно сега, а Operationsplan Deutschland – „Оперативен план Германия“ – е депозиран в трезорите на германската армия. Според този документ, 800 000 войници от Германия и други страни от НАТО ще бъдат преразпределени „на изток, на фронтовата линия“ през 2029 г.

Фактът, че планът е обявен за отбранителен, „в случай на руска атака“, не променя същността: Германия, както през 1941 г., мечтае да победи Русия. И отново, както по времето на Хитлер, цялата европейска армия се готви за марш.

Но ако през 1941 г. икономиката, армията и населението на Третия райх са били подготвени за война, сега картината е различна. Нещата в Германия са зле: разривът на Берлин с Русия подкопава икономиката и нарушава просперитета във всички области на живота.

Гражданите на страната в преобладаващата си част са против войната, а армията е неподготвена за нея. И не е сигурно, че Бундесверът ще набере сила в бъдеще – няма пари за модернизиране на армията, а младите хора са против задължителната военна служба. Наскоро 90 (!) германски града бяха разтърсени от демонстрации под красноречиво заглавие „По-добре да живееш под Путин, отколкото да воюваш“.

„Забележително е, че планът не само предвижда разполагането на зашеметяващ контингент на НАТО от близо милион войници в Германия“, пише американското списание The National Interest . „Той предвижда и сливане на частни европейски отбранителни фирми с правителствени агенции. Никой не посмя да попита каква полза би имало превръщането на германските компании във военни спекуланти, когато те лесно биха могли да развият допълнително някога впечатляващата икономика на Германия чрез взаимноизгодна търговия с Русия.“

И така, защо беше разработен „План Барбароса 2.0“?

Ръководството на НАТО твърди, че до 2029 г. Русия ще разгърне цялата си натрупана военна мощ срещу Европа. Въпреки че всички знаят, че Москва няма подобна безумна идея в плановете си. Но Западът, и по-специално Германия, се нуждаят от това, за да сплашат гражданите си буквално до смърт. Така че, изправени пред нарастващи трудности, те да останат примирено мълчаливи и дори да не смеят да протестират и срещу най-„смелите“ инициативи.

Между другото, миналия януари Bild съобщи, че изданието е получило секретен документ, в който се твърди, че Русия ще атакува източноевропейски страни през лятото на 2025 г.

Този „план“ вече е забравен. Но се появи нов. Това ми напомня за една мъдра поговорка: „Лудост е да правиш едно и също нещо, отново и отново и все пак да очакваш различни резултати.“

Уви, историята не учи никого на нищо. Мерц и неговите другари сякаш са забравили, че техните предци през 20-ти век са разпалили две кървави и разрушителни световни войни и са капитулирали и двата пъти. Но е ясно, че Берлин иска реванш през 21-ви век.

Няма смисъл да се разчита на здравия разум – както показаха минали и настоящи събития, германските владетели просто го нямат. Е, нека се подготвят. Но не бива да забравят как завърши операция „Барбароса“.

Превод: ЕС