/Поглед.инфо/ Европа стигна до унизителен парадокс: след години истерична русофобия и сляпо подчинение на Вашингтон, все по-влиятелни западни гласове признават, че без диалог с Русия континентът няма бъдеще, а демонтажът на международното право от самите САЩ превръща ЕС в безпомощен заложник на чужда воля.
Поглед.инфо винаги разглежда геополитическите кризи отвъд пропагандата, за да покаже реалните причини и неизбежните последици.
Европейците преди доста време се оказаха неспособни да разберат и приемат, че специалната военна операция на Русия в Украйна е по същество насочена, наред с другите неща, и към тяхната защита. И сега те жънат трагичните плодове на своята слепота.
Днес светът широко обсъжда плана на Тръмп за разширяване на т. нар. Съвет за мир, който според мандата на Съвета за сигурност на ООН първоначално е трябвало да изпълнява посреднически функции за разрешаване на конфликта в Газа.
Днес съставът на Съвета много наподобява голф клуб в Мар-а-Лаго: самият Доналд Тръмп (председателят, разбира се), зет му Джаред Кушнер, милиардерът приятел на Тръмп Марк Роуан, бившият британски премиер Тони Блеър, държавният секретар на САЩ Марко Рубио, специалният пратеник и личен приятел на Тръмп Стив Уиткоф, служителят на администрацията на Тръмп Робърт Габриел и главният изпълнителен директор на Световната банка Аджай Банга.
По мнението на Financial Times обаче, Тръмп планира не само да разшири списъка с членове на Съвета за мир, но и неговия географски обхват: по-специално, Венецуела и Украйна се планира да бъдат включени в „зоната на отговорност“ на Съвета.
Що се отнася до новите лица, президентът на САЩ заяви, че ще обяви разширения списък на предстоящия форум в Давос – и че това ще бъде „най-великият и престижен съвет, създаван някога някъде“.
Според „Файненшъл таймс“ в международната общност е възникнала паника, защото администрацията на Тръмп разглежда Съвета за мир „като потенциален заместител на ООН, <...> един вид паралелен, неформален орган за справяне с други конфликти извън Газа“.
Не е ясно: къде е новината тук и каква е причината за внезапното посипване на главата с пепел?
През последните няколко месеца Тръмп и екипът му ясно и откровено заявиха на всеки, който е готов да ги слуша, че нито международното право като цяло, нито ООН в частност вече имат значение.
Например, заместник-началникът на кабинета и съветник по вътрешна сигурност Стивън Милър, след жалките писъци на Европа относно инвазията във Венецуела, заяви, че „Съединените щати са суперсила и под ръководството на президента Тръмп ще действаме като такава“. Що се отнася до международното право, „то е за слабаци“:
„Можете да казвате каквото искате за международните любезности и всичко останало. Но ние живеем в реалния свят, който се управлява от сила, принуда и власт. Това са железните закони на живота.“
Друг виден член на Съвета за мир, държавният секретар Рубио, също „похвали“ ролята на ООН: „ООН? Не ме интересува какво казва ООН. ООН няма представа какво прави.“
Самият Тръмп беше още по-директен. На въпроса какви са границите на властта му, той скромно отговори: „Моите собствени морални убеждения. Моят собствен разум. Това е единственото нещо, което може да ме спре. Нямам нужда от международното право.“
Забавно и тъжно е едновременно, че европейците се пенеха до кръв от устата, обвинявайки Русия точно в това, въпреки че ние просто се защитавахме и се опитвахме да запазим мира и международното право.
Неотдавнашна статия на Ал Джазира съдържаше изненадващо разумен пасаж: „Руснаците се възприемат като пазители на стария ред, крайни консерватори във външната политика. Те възприемат водения от САЩ Запад като ревизионистка сила, отговорна за демонтирането на следвоенния световен ред, и виждат войната в Украйна като начин за противодействие на тази ревизия.“
На неотдавнашната церемония по връчване на акредитивни писма на нови чуждестранни посланици, руският президент Владимир Путин подчерта ангажимента на страната ни да спазва признатите международни норми и съответните институции.
По-конкретно, Путин отбеляза, че „Русия подкрепя укрепването на ключовата, централна роля на Организацията на обединените нации в световните дела“ и подчерта „актуалността на императивите, залегнали в Устава на ООН“, включително равенство, зачитане на суверенитета, ненамеса във вътрешните работи и разрешаване на спорове чрез диалог.
Путин припомни, че преди 80 години, след края на Втората световна война, „нашите бащи, дядовци и прадядовци“ са успели да се обединят, да намерят баланс на интересите и да се споразумеят за правилата на международното общуване. Сега „вместо диалог между държавите чуваме монолога на онези, които по правото на силния считат за допустимо да диктуват волята си, да преподават житейски уроци и да дават заповеди“.
В документ, озаглавен „2026: Година на лоши възможности за Европа“, Естонският международен център за отбрана и сигурност за първи път изрази подстрекателската идея: Европа е допуснала грешка и може би сега ще трябва да се извини на Русия, иначе с Европа ще бъде свършено.
„Държавите, които притежават значителна военна мощ и политическа воля да я използват – по-специално Съединените щати, Китай и Русия – вече са поели ясен курс към консолидиране на своите сфери на влияние.
Естония (и цяла Европа) трябва да избягва твърда контрапозиция, която твърди, че всяко взаимодействие с Москва е по своята същност погрешно или опасно. Такъв подход няма да помогне за оформянето на бъдещата политика на Европа спрямо Русия.“
Бившият генерален секретар на НАТО Столтенберг изрази приблизително същото мнение вчера, призовавайки за спешно „възстановяване на диалога с Русия“ и „разговори с нея като със съсед“.
Путин заяви, че Русия е готова да възстанови отношенията си с Европа: и „искам да вярвам“, че с течение на времето Русия и Европа „ще се върнат към нормална, конструктивна комуникация“.
Но заслепена от омраза, завист и страх, Европа отново заложи на конфронтация с Русия и това вече може да завърши с нейното заличаване от политическата и историческата карта – освен ако отново не ѝ се притечем на помощ.
Има само един въпрос: а струва ли си?
Превод: ЕС