/Поглед.инфо/ Новото българско правителство ще трябва да доведе реформата в съдебната система до сигурни и необратими резултати. Ето защо в настоящия доклад не може да се заключи, че на този етап показателите са изпълнени в задоволителна степен. Могат обаче да се набележат ограничен брой ключови препоръки. ЕК приканва България да предприеме действия.

Това се казва в заключението на Европейската комисия, която оповести редовния си доклад по механизма за наблюдение на правосъдието и вътрешния ред, който прави преглед на десетгодишното действие на мониторинга, предава репортер на БГНЕС.

ЕК ще оцени постигнатия напредък към края на 2017 година.

Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт, пише в доклада на ЕК.

Ето защо едно от най-важните изпитания през 2017 г. ще бъде изборът на членовете на новия съвет, както на тези, избирани от органите на съдебната власт, така и на тези, избирани от парламента. Ще бъде важно тези избори да бъдат проведени и да се вижда, че се провеждат по открит и прозрачен начин след сериозен дебат относно качествата на съответните кандидати.

След това новоизбраният съвет ще трябва да постигне трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области.

Препоръката на ЕК е да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на

представителите на гражданското общество да коментират кандидатите. Една от основните функции на ВСС е да назначава ръководителите на съдилищата и прокуратурите, както и да прави предложения за назначаване на ръководителите на трите най-висши институции в българската съдебна система — председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Извършването на тези назначения въз основа на качествата на кандидатите и по прозрачен начин е съществен тест за способността на ВСС да функционира като професионална и независима институция, която може да се ползва с доверието на магистратите и на обществото като цяло. Особено важен избор, който ще се проведе през 2017 г., е изборът на председател на Върховния административен съд.

Препоръката на ЕК е да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд.

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) допринесе за отчетността и ефикасността на съдебната власт в България посредством редовните си проверки и доклади. Неговият потенциал обаче не бе използван в пълна степен. Считано от януари 2017 г., правомощията на Инспектората бяха разширени, за да може той да разследва конфликти на интереси и други проблеми, свързани с почтеността на магистратите, а правителството предостави на ИВСС допълнителни ресурси за изпълнението на новите му задачи. Въпреки че в крайна сметка оставят решенията относно дисциплинарните наказания в компетентността на ВСС, новите разпоредби относно почтеността на магистратите отреждат на ИВСС по-централна роля при изпълнението основната задача за предприемане на последващи действия във връзка с нередности. ИВСС се

нуждае от възможно най-добрите условия за изпълнението на новите си функции. В това отношение предоставянето на външен експертен опит може да бъде полезен елемент в подкрепа на усилията за засилване на организационния капацитет на Инспектората.

Препоръката не ЕК е да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на Висшия съдебен съвет в отговор на констатациите на Инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на

магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от СПСР и/или Съвета на Европа.

В предишни доклади бе посочено, че едно цялостно изменение на Наказателния кодекс би изисквало широкообхватен размисъл относно бъдещето на наказателната политиката, както и широко обсъждане и внимателна подготовка. Такова изменение

следва да се разглежда като по-дългосрочен проект, като се вземе предвид и административният капацитет на България. Приоритетът на този етап следва да бъде приемането на известен брой целенасочени изменения в области, в които действащите разпоредби създават оперативни трудности при наказателното преследване на корупцията или организираната престъпност.

Препоръката на ЕК е да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.

Друга препоръка на ЕК е да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна

реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията.

ЕК препоръчва също и да се намери решение на положението с натовареността в най-натоварените съдилища въз основа новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие.

Структурните ограничения на независимостта и отчетността в организацията на прокуратурата са въпрос, който беше отбелязан в стратегията за съдебна реформа. Последните изменения на Закона за съдебната власт съдържат някои елементи, с които се цели да се намери решение на това положение. Освен това България отправи искане

за помощ от СПСР за изготвяне на независим анализ на прокуратурата. В резултат на това експерти от Германия, Испания, Нидерландия и Обединеното кралство изготвиха

доклад за функционирането на прокуратурата, в който също бяха отправени препоръки.

Препоръката на ЕК е да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките на СПСР във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

През май 2016 г. главният прокурор възложи да се извърши изследване, за да се анализират решенията на Европейски съд по правата на човека, в които се установява неизпълнение от страна на българските органи на тяхното задължение за провеждане на ефективно разследване и да се предложат начини за отстраняване на нарушенията в случаите, в които тези нарушения продължават да бъдат релевантни. Анализът бе

завършен през ноември 2016 г. и съдържа редица ценни препоръки.

ЕК препоръчва да се изготви пътна карта за изпълнението на препоръките, съдържащи се в изследването, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

По отношение на корупцията по високите етажи на властта, в доклада пише, че приемането на закон за създаването на ефективна и отчетна нова институция за борба с

корупцията ще бъде съществен тест за решимостта на България през 2017 г. Някои характеристики на предвидената нова институция обаче, като например поемането от новата структура на функциите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъдат внимателно разгледани. Предвид постигнатите трайни резултати от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е важно организационните промени да не подкопаят напредъка, който вече е постигнат. Някои от по-малко спорните елементи от стратегията за борба с корупцията също остава да бъдат изпълнени, по-специално укрепването на инспекторатите в администрацията, като в тази връзка все още предстои да бъдат представени законодателни предложения.

Препоръката на ЕК е да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба. Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията.

Друга препоръка е да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация. ЕК препоръчва на основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

И още една препоръка от ЕК: да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в

общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.

ЕК препоръчва и да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски.

По отношение на корупцията ЕК препоръчва да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на

корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в рамките на държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в Министерството на вътрешните работи. Следва да бъдат продължени усилията в

Министерството на вътрешните работи;

-Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по

изпълнението националната стратегия за борба с корупцията за оставащата част от периода на изпълнение на стратегията.

По отношение на организираната престъпност препоръката е да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията. Друга препоръка е да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията

за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно.

Комисията счита, че целите на Механизма за сътрудничество и проверка могат да се постигнат чрез изпълнението на

препоръките, съдържащи се в настоящия доклад. Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да ги изпълни необратимо, пише още в доклада на ЕК.