/Поглед.инфо/ Обединена Европа завършва политическия сезон с минорни нотки - на предстоящата среща на високо равнище 27-те ще трябва да чуят доклад, че миграционната криза, която залива ЕС със силата на цунами, не само не е разрешена, но и няма да бъде разрешена. И най-напред защото е създадена от Обединена Европа.
Рецептата е известна: първо „помощ в борбата за човешки права и демокрация“, после повод за народно възмущение, което с помощта на политическите технологии прераства във въстание, после непременно изкупителна жертва или жертви. И всичко това завършва с изместването на съществуващата власт. Няма да обсъждаме сега дали тази власт е била добра или лоша, ние просто отбелязваме, че унищожаването (често и физическо) на онези, които държаха инструментите на държавното управление в ръцете си, завършва с вакум на всякакво управление. По този сценарий се разви "Арабската пролет". Либия, Тунис станаха жертви на лозунгите за "свобода, демокрация и справедливост", Египет за малко да изпадне в хаос, Сирия оцеля в тежка гражданска война плюс битка с “Ислямска държава”.
Всичко това – със смъртта на обикновени хора, процесите над „бившите диктатори“ и дори извънсъдебните репресии срещу властимащите – беше вдъхновено от желанието да се продаде така наречената европейска мечта. За големи пари.
Днес тези, които търгуваха с „европейската мечта“, не знаят какво да правят с онези, които искат да се присъединят към европейските ценности, които се рекламират толкова дълго.
Профилните министри на Европейския съюз на срещите си правят предложения, които изглеждат меко казано екзотични. Например тези търсачи на европейско щастие, които предпочитат да се върнат обратно, на тях са готови да платят допълнителни суми с няколко нули. Министрите възнамеряват да събират пари от тези страни членки на ЕС, които не желаят да приемат бежанци/мигранти/нелегални имигранти.
И все пак съответните министри като един (между другото, наистина рядък случай на консенсус сред 27 страни) са готови напълно да преработят съществуващите договори, които регулират приема на търсещите щастие и нов живот в Европа.
За това ново начало хората се насочват главно от Тунис и Либия.
Тунис, докато разни демократични десничари не дотичаха там с приказки за "европейската мечта", беше доста просперираща страна, живееща от доходи от туризъм и търговия, където нивото на висше образование сред населението беше почти сравнимо със средното европейско. Тунизийците живееха в хармония, бяха доволни от онези традиции и тези ценности, които бяха познати и уважавани от тях.
Днес Тунис (демократичен, както го нарича европейската преса) има двуцифрена инфлация, същата безработица и най-важното - неговите държавни институции са абсолютно неспособни да се справят нито с наплива на нелегални имигранти от страните от Субекваториална Африка, или тези, които организират търговията с хора. Именно от Тунис тръгват лодките за Средиземно море, които буквално се събират на брега, оставяйки пътниците си на произвола на съдбата.
Когато някой се опитва да обясни на нарцистичните европейски бюрократи, че всъщност това е тяхна работа, че хората се отказват от живота си в името на една много ефимерна мечта, те отговарят: „Ами те сами си избират, както и трябва да бъде за свободни хора в една демократична държава“.
Ситуацията в Либия, където покойният Кадафи умело балансираше, отчитайки интересите на племената и националностите, като същевременно разбираше точно, че икономиката на страната трябва да работи, а държавата, особено ако е многонационална, няма право да бъде слаба, е дори по-зле от Тунис.
Либия е многоправителствена. Генерал Хафтар е във война с тези, които от негова гледна точка нямат легитимност, тоест с Триполи. А тези, които са в западната част на страната, се борят с Хафтар. Всякакви споразумения – под егидата на ООН, без егидата на ООН – не струват хартията, на която са написани, и мастилото, с което са подписани. ЕС няколко пъти се опита да се намеси, организирайки шумен пиар съпровод на „уреждането“ и всеки път се проваляше.
Междувременно в Либия процъфтява не просто търговията с хора, а истинската търговия с роби, която носи колосални пари. Междувременно от либийските плажове тръгват същите крехки лодки, които спокойно могат да бъдат наречени „плаващи ковчези“. Междувременно потокът от желаещи да хванат "европейската мечта" за опашката не намалява.
Днес ЕС не може да не си зададе въпроса „Какво да се прави?“. Той се е гмурнал се като Титаник, пронизан от айсберг, в мрака на неизвестното.
Но въпросът "Кой е виновен?" никога няма да прозвучинито в Брюксел, нито в друга столица. Тъй като, отговаряйки на него, рано или късно ще трябва да признаят за умишлена измама и просто за злодеянието. Защото всичко – от правата на човека до демокрацията – се оказа първокласна лъжа, с която се създаде контролиран (вече не) хаос. Хаос за правене на пари. Много големи пари. Кървави пари. Но кръвта на тези, чийто живот за обикновените европейци, като цяло, няма значение.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?