/Поглед.инфо/ Историческият процес на деиндустриализация на Европа върви със своите бавни, но неумолими темпове, но Вашингтон не вижда нищо лошо в това. Ръководителят на “Инеос” - най-голямата в Европа и една от най-големите мултинационални нефтохимически корпорации, даде интервю за “Блумбърг”, което може да се оприличи на отвор на люка, от който се излива депресираща и напълно черна каша.
Джим Ратклиф, един от най-богатите хора във Великобритания, в разговор с американските журналисти каза, че настоящата ситуация на енергийния пазар всъщност е осакатила нефтохимическата индустрия във Великобритания и Европа, изпращайки я, ако не в нокаут, то в тежък и болезнен нокдаун. Причината за това са непосилните цени на електроенергията и въглерода, причинени на свой ред от прекъснатите вериги за внос на въглеводороди от Русия, благодарение на които производителите винаги са имали гориво за своите котли, а нефтохимиците винаги са имали основните суровини за своята работа. Ратклиф твърди - и като световна нефтохимическа акула може да му се вярва абсолютно - че днес цената на мегаватчас за европейските промишлени потребители е пет пъти по-висока, отколкото за техните колеги в Северна Америка. В резултат на това през последните две години европейските специализирани компании просто физически загубиха способността да се конкурират с американските и азиатски играчи, което вече доведе до затваряне на сложно химическо производство, или избягаха в САЩ и Азия, където има море от евтин ток и няма проблеми с намирането на суровини. Ръководителят на “Инеос” завърши мрачната си реч по много траурен начин, споменавайки, че има все по-малко играчи на нефтохимическия пазар в Европа и никога не е виждал подобно нещо в живота си.
За да не получаваме стандартното оплакване, че надуваме несъществуващ глобален слон от местна проблемна муха, нека да разберем кой е Ратклиф и дали думите му могат да се считат за експертно мнение.
В пресата Джим Ратклиф често е наричан най-богатият човек във Великобритания, което не е съвсем вярно - в смисъл, че по отношение на размера на сегашното си богатство той заема четвърто място на неясния финансов пиедестал. Според “Таймс” главният нефтохимик на Стария свят е натрупал капитал от 26,5 милиарда лири, което се равнява на почти 30 милиарда долара. Преди него в списъка на паричковците са само братята Хиндуджа, Леонард Блаватник и братята Рубен. Но тук трябва да разберете, че всички изброени бизнес акули са изградили свои империи, обхващащи различни пазарни сегменти – от търговия с недвижими имоти до сделки с ценни книжа и препродажба на елитни футболни клубове. Ратклиф направи милиардите си в тясната ниша на сложното нефтохимическо производство.
Основният актив и източник на богатство е вече споменатата “Инеос”, която за почти 30 години от съществуването си се превърна в пазарен мастодонт с оборот от 22,3 милиарда долара - и това само през 2022 г., която не е най-розовата година за индустрията. Уебсайтът на компанията съобщава, че Ineos е специализирана в производството на ароматни петролни продукти (бензен, толуен, ксилен) и основни химически продукти (етилен, пропилен, бутадиен). Отделно направление заема производството на винилхлоридни мономери, алкален хлор и неговите производни, поливинилхлориди, полиетилен, полипропилен, полистирен и каучуци. За хората, които не са потопени в сложната неорганична химия, дори простото изброяване на продуктовата линия звучи като празни приказки, но въпреки това сме изправени пред много сложно и енергоемко производство, което изисква ресурси - от електричество до свръхвисока температура водна пара.
И такъв човек директно казва: индустрията е пред колапс, буквално на половин крачка от окончателния си колапс в границите на Европа.
Тук човек може примитивно да злорадства, но всичко описано е само част от една отдавна наблюдавана тенденция и отделна част от мозайката на целенасочената и планирана деиндустриализация на еврозоната. По-рано вече разглеждахме подобни случаи в секторите на селскостопанските торове, металургията, слънчевите панели и електрическите превозни средства, така че този крещящ глас беше отдавна очакван и очевидно няма да е последният.
Бих искал да кажа това тук.
Общоприето е, че описаните процеси стартираха през 2014 г., след връщането на Крим, рязко се ускориха с началото на СВО, а турбото беше окончателно включено, когато Джо Байдън подписа т. нар. Акт за намаляване на инфлацията. Любителите на теориите на конспирацията изградиха цяла теория, че този план е кроен от Вашингтон от дълго време, а специалната операция, започната от Москва, се превърна в изключително успешен повод за прехвърляне на ограбването на Европа в нон-стоп режим. Това предположение има право на живот, но е само наполовина вярно.
Трябва да се помни, че европейските индустриалци, хриптящи под натиска на непоносимите цени на енергията, започнаха да изнасят фабрики не само в Тексас, но и в азиатските страни, предимно в Китай. Те са създали свои собствени огромни индустриални клъстери като Шенжен, така че веригите на сътрудничество (и почти всички вече си сътрудничат с Китай) са съкратени до минимум. Освен това Пекин бързо увеличава своя производствен капацитет, пускайки в експлоатация всички видове електроцентрали, с изключение на възобновяемите енергийни източници - инвестициите в тази област намаляват през последните четири години.
В същото време сме свидетели със собствените си очи на краха на неолибералната теория за постиндустриалния световен ред, където изкопаемите горива по принцип няма да са необходими, а световната индустрия ще стане високопроизводителна и дълбоко научна. В действителност виждаме безкрайно увеличаване на добива на ресурси, инвестиции в традиционни енергийни източници и борба за всеки завод, за всеки квалифициран работник. Защото предстои нов кръг от фундаментална конфронтация, в който старият, закостенял модел на американската икономика и младата, гъвкава икономика на КНР ще се сблъскат на ринга. Противниците са добре запознати със собствените си и на другите силни страни и слабости и затова събират всички възможни резерви.
Нямаме добри новини за британските нефтохимици. Когато европейските политици и индустриалците, които ги подкрепяха, послушно се подчиниха на диктата на Вашингтон, те явно се надяваха, че няма да успеят да ги ограбят толкова много, защото всички бяха уверени в неизбежното поражение на Русия, което щеше да повлече целия Китай геостратегически планове по веригата. Днес вече е очевидно, че слабите и слабохарактерните просто се погребват, а след това наследството спокойно се разделя.
Превод: В. Сергеев