/Поглед.инфо/ В електорален и политически план в Европа старата 2018 г. може да се разглежда отчасти като един вид „отсрочка“ между предишната година, когато избирателите на трите водещи страни от Европейския съюз (Великобритания, Франция и Германия) определяха състава на националните парламенти и новата 2019 година, когато по едно и също време ще се проведат изборите за Европейски парламент в 27-те държави-членки на ЕС. Въпреки това, някои „общи“ тенденции, вече очертали се в „старата Европа“ през изминалите години, бяха потвърдени и през 2018.

Това се отнася по-специално до продължаващия упадък на европейската социална демокрация. Без да е тотална, а и дори нелинейна, даже често спорна, но тази тенденция определено е системна от няколко години. Както отбелязва Филип Марлие, професор в Лондонския университетски колеж, „след като продаде душата си на неолиберализма и „строгите икономии „, социалдемокрацията не е в състояние да се измъкне от тази криза, която става все по-всеобхватна и дълбока“.

Трябва веднага да се подчертае: левите центристи не се справят зле навсякъде в Европа. За някои това може да е изненадващо, но и през 2018 г. тенденцията за запазване, а на някои места и за засилване на позицията на левоцентризъм в посткомунистическата част на Европа, бе запазена. Така например годината започна с втора победа на президентските избори в Чешката република от държавния глава Милош Земан, въпреки че всички реални противници се обединиха срещу него във втория кръг. В друга „посткомунистическа” република, Черна гора, лидерът на демократичните социалисти Мило Джуканович спечели убедителна победа на президентските избори. Социалдемократическите партии подобриха работата си на общите избори в Босна и Херцеговина – двама от тримата избрани члена на колективния президиум на тази „гъвкава” балканска държава са представители на левоцентристки партии. В друга пост-югославска държава, Словения, социалдемократическата партия на парламентарните избори през юни се завърна на трето място, като спечели 12,6% от гласовете и запази представителство в националното правителство.

Въпреки това, не навсякъде в Югоизточна Европа в електорален план социалдемократите бяха успешни. Така, парламентарните избори в Унгария миналата пролет показаха, че Социалистическата партия продължава „свободното си падане“, като получи заедно със съюзниците си по-малко от 12% от гласовете и загуби 10 депутатски мандата. Не по-добре стоят нещата и в други части на Европа, където в по-близкото минало, социалистическите партии се смятаха за един от политическите „законодатели на модата“.

Например в Северна Европа. През януари Социалдемократическата партия на Финландия претърпя позорен провал, тъй като кандидатът й за президентските избори Туула Хаатинен завърши едва на шесто място с оскъдното постижение от 3,2%. Това е най-лошият резултат за финландските социалдемократи в историята на националните избори. Но и съседите и съратници на финландците – шведските социалдемократи на септемврийските избори за Риксдаг с 28,2%, показаха най-лошия резултат в историята на партията на парламентарни избори. Вероятността за продължаване на „червено-зелената” правителствена коалиция изглежда много малка.

Спадът на влиянието на социалната демокрация в западноевропейските държави продължава. Разбира се, такъв провал, както през 2017 г. във Франция, Холандия и Ирландия, не беше регистриран през 2018 г., но тенденцията за продължаващо отслабване е очевидна. Така, след последните парламентарни избори в Люксембург, социалистическата работническа партия с 17,6% от гласовете остана в правителственото мнозинство, но за първи път в следвоенния период по броя на депутатските мандати отстъпи второто място на либералите. В съседна Белгия, където местните избори бяха проведени през октомври, социалистите остават първата политическа сила във Валония, но и в нея и във Фландрия социалната демокрация загуби гласове. При това, както в полза на по-десни сили (либерали), така и в полза на онези, които се противопоставят на социалистите отляво (лейбъристката партия и „зелените“). Както отбелязва Жан-Мишел дьо Ваел, професор по политически и социални науки в Свободния университет в Брюксел, „в страните от Бенелюкс има и драматичен „развод“ между левоцентристките партии и социалните движения, а и нещо повече, между социалдемокрация и нейните традиционни поддръжници.“

Според мен като най-впечатляващ пример за изборните неуспехи на европейската левица през изминалата година трябва да бъдат посочени резултатите от парламентарните избори в Италия. В тази водеща южноевропейска страна, преди изборите през март, имаше правителство начело с Демократическата партия, участваща в Европейската социалистическа партия (ПЕС). Този път обаче Италия рязко се обърна надясно и демократите запазиха само 112 депутати и 53 мандата в Сената. В същото време коалицията „Свободни и равни“, която включваше няколко социално-реформистки партии, които се оттеглиха от съюза с демократите, спечелиха по-малко от 4% от гласовете и с огромни трудности се „закачи“ в Парламента. Испанските социалисти, които сега формират правителство на малцинството в кралството, не се справят много добре. Преди няколко седмици испанската социалистическа работна партия загуби повече от една четвърт от гласовете и мандатите в автономните избори в Андалусия.

Партиите, които традиционно играят значителна роля в европейската социалдемокрация, днес са в изключително трудно състояние. Последните социологически проучвания показват, че на федерално ниво германските социалдемократи вече са отстъпили даже второто място на „зелените“, докато рейтингът на парализираните от провала си през 2017 г.  френски социалисти е паднал под пет процента. Както отбелязва Фредерик Савицки, професор в Сорбоната, експерт по западноевропейското социалистическо движение, „сред влиятелните социалистически партии, само Британската лейбъристка партия е в състояние на възстановяване“. Да, но това не помага на останалите европейски социалисти: Обединеното кралство не възнамерява да участва в евроизборите през 2019 година.

Ако преди пет години, преди изборите за Европейски парламент, социалдемократите сериозно очакваха да изтласкат дясноцентристката Европейска народна партия като първа сила в Брюксел, днес реалната ситуация е, че социалдемократите имат основание да мислят дали могат да успеят да спасят второ място? Както Ф. Марлие отбелязва, „днешната социалдемокрация почти няма успешни правителствени примери, няма ясни политически лидери като Бранд и Палме, няма нови и свежи идеи, които могат да отговорят на „кризисните“ въпроси.“ Това е тъжното състояние, с което левицата в Европа навлиза в годината на изборите за Европейски парламент.