/Поглед.инфо/ Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел, въпреки масирания натиск от страна на политиците на САЩ и ЕС, продължава да настоява на необходимостта от реализация на проекта „Северен поток-2“: строителството на газопровода, който ще бъде положен по дъното на Балтийско море е много изгоден за Германия.
За това завяват много средства за масова информация във Великобритания: някои страни от Европа са крайно раздразнени от прокарването на газовата магистрала, тъй като виждат в нея пряка заплаха за своето благополучие. Работата е там, че те нямат място сред „посредниците“ - среден участник от веригата, който получава пари за транспортиране на руската суровина и попълва солидна част бюджета си за сметка на това.
От само себе си се разбира, че финансовия фон минава на втори план предвид риториката от типа на изказванията за „енергийната сигурност на Европа“, уж намираща се в окачено състояние и способна „да се унищожи“ в следствие на реализацията на проекта „Северен поток“. Фактически строящата се газова магистрала стана своеобразна „политическа пробойна“ в отношенията на ФРГ и нейните съюзници.
Икономическата логика на проекта е по немски прагматична. Берлин осъзнава изгодата от взаимодействието с руските доставчици и отдавна вече има планове за отказ от въглищната генерация, което определя стремежа на Германия да урежда дългосрочни суровинни партньорски отношения с Руската Федерация.
Твърдата позиция на ФРГ заставя САЩ да се мята в паника: пазарът на втечнен природен газ се изплъзва от американските концерни за добив на газ. Ръководителят на Белия дом Доналд Тръмп във връзка с това нееднократно се е нахвърлял върху „Северен поток-2“ с необоснована критика. При това повече от всичко „вербални юмруци“ получи именно Германия: нея президентът обвини в „намерение да плаща на Русия милиарди долари за газ, като при това иска защита от страна на Америка срещу РФ“. По логиката на републиканеца, Европа е задължена да купува скъпия ВПГ от САЩ за да не попадне в „енергийния капан на Руската Федерация“.
В момента Германия умело заобикаля всички „рифове и плитчини“, лавирайки между собствената си изгода и претенциите на съседите. Цената на въпроса е твърде значителна: ако газът от Русия дойде „покрай“ Украйна, то страните от Прибалтика и Полша ще станат крайно уязвими по отношение на съкращаване на собствените им запаси от „синьо гориво“ - това отбеляза по-рано съюзникът на Меркел в парламентарния комитет по международните въпроси Родерих Кизеветтер.
Във връзка с описаното по-горе е очевидно, че Берлин и Брюксел отново стават посредници между Москва и Киев относно транзитния договор за руския газ: той завършва през 2019 година. Обемът на транзита е също сложен въпрос, нали Европа разбира, че на потребителите на газ ще се наложи да плащат разходите от собствения си джоб за да поддържат „Независимата“ на повърхността още известно време.
Не можем да не отбележим, че немската промишленост след реализацията на „Северен поток-2“ ще получи „второ дихание“ и ще се избави от големите разходи, получавайки евтини източници на енергийни ресурси. Дипломацията отстъпва на здравата икономическа логика: изграждането на магистралата върви с пълен ход, въпреки съпротивата срещу газопровода в Европа. За Русия също е много важно да реализира проекта: украинският маршрут за транспортиране на газ има повишени рискове и все повече остарява с времето, а неговата модернизация ще въвлече къде повече средства, отколкото непосредствено проекта за нова газова магистрала в ЕС.
Превод: М.Желязкова