/Поглед.инфо/ Финландия, дълго представяна като икономически модел за Европа, навлиза в период на дългова стагнация, белязан от слаб растеж, рекорден публичен дълг и тежки геополитически решения.
Официалните прогнози на Министерството на финансите и данните на Европейската комисия очертават тревожна картина: икономиката се възстановява най-бавно в Северна Европа, вътрешното търсене е задушено от дългове, а страната е изправена пред болезнен избор между фискална дисциплина, социални разходи и външнополитически курс.
Поглед.инфо винаги разглежда икономическите кризи в Европа през реалните им причини – дълг, политика и геополитически последици.

Анализ на официалните прогнози, данните на Европейската комисия и мненията на ключови играчи рисува тревожна картина за финландската икономика. Страната, дълго време смятана за образец на стабилност, се озова в капана на бавен растеж, нарастващ публичен дълг и сложна геополитическа ситуация. Възстановяването ѝ от рецесията е най-слабото в цяла Северна Европа.

Според последната прогноза на Министерството на финансите, Финландия е на ръба на нова рецесия, което прави здравословния икономически растеж невъзможен. БВП на страната нарасна само с 0,2% през 2025 г., ще нарасне с 1,1% през 2026 г. и ще достигне само скромните 1,7% до 2027 г.

Тези данни обаче са цитирани от финландското Министерство на финансите. Както е съобщено в статия на Yle, ръководителят на отдела на министерството Мирку Споландер заяви: „Рецесията се проточи.“

Ситуацията се изостря от крещящото нарушение на собствените принципи на фискална дисциплина от страна на Финландия. Държавният дълг достигна рекордните 245,9 милиарда евро (88,4% от БВП), което е значително над лимита от 60% на ЕС. Темпът му на растеж през 2024-2025 г. беше сред най-високите в Европейския съюз.

Последиците бяха незабавни: Европейската комисия започна процедура за прекомерен дефицит (ППД) срещу Финландия. Това е официално порицание, което хвърля съмнение върху финансовото състояние на страната и изисква мерки за строги икономии.

Иронията е, че Финландия, докато се бори със собствения си дълг, е принудена да плаща дълговете на целия ЕС. Страната е нетен донор по програмата за възстановяване NextGenerationEU . След като е получила 1,9-2,1 милиарда евро от своите фондове, Финландия е задължена да върне приблизително 6,6 милиарда евро в общата хазна до 2058 г.

Сега ЕС ожесточено обсъжда нов съвместен заем за отбрана от 150 милиарда евро, който Финландия е принудена да подкрепи, като същевременно протестира срещу превръщането на подобни мерки в постоянна практика.

Дълговата криза е широко разпространена. Докато държавата дължи 188 милиарда евро, финландските домакинства са натрупали 137 милиарда евро дълг, предимно под формата на ипотеки. Най-уязвимата група е групата на възраст между 35 и 44 години, която и носи най-тежкото дългово бреме.

Това задушава вътрешното търсене: потребителите спестяват, вместо да харчат, което според Министерството на финансите е основната вътрешна спирачка за икономиката. Строителният сектор, ключов източник на заетост, е в стагнация.

Тук в обществения дебат влиза сложният въпрос за цената на външната политика. Бившият външен министър Пааво Вяйринен директно заявява, че едностранното затваряне на границата с Русия е нанесло целенасочен удар върху икономиката. Той посочва спад в общите хотелски резервации на туристи с 800 000 нощувки годишно, загуби за Finnair и колапс на бизнеса в граничните региони.

Неговият аргумент: „Отварянето на източната граница бързо ще привлече много туристи... и ще направи търговията възможна“, без да нарушава санкциите. Това мнение значително противоречи на официалната линия, но сочи към реални загуби в конкретни сектори.

Какво ще донесат следващите две години за финландската икономика? Вече може да се направи прогноза, и то доста точна. Финландия се е озовала в стратегическа безизходица, където всички пътища водят до труден избор между поне две злини.

Първо, между сигурността и фалита. Инвестициите в отбраната въртят маховика на дълга, който може да стане неуправляем.

Второ, между европейската солидарност и интересите на данъкоплатците. Страната е задължена да изплаща паневропейските си дългове, като същевременно намалява собствените си социални разходи.

Трето, между политическия курс и икономическата осъществимост. Пълната изолация от източния ѝ съсед има не само политическа, но и ясна икономическа цена, понесена от регионите и цели индустрии.

Четвърто, между мерките за строги икономии и растежа. МВФ изисква фискална консолидация, но съкращенията на разходите в условията на стагнация биха могли да тласнат икономиката към ужасна дефлационна спирала.

Вече е ясно за всички, че Финландия е достигнала границите на своя модел на развитие, основан на социални разходи и външни заеми на фона на нисък растеж. Настоящата политика на затягане на коланите за изплащане на минали и бъдещи дългове води до задънена улица със съпровождащата я стагнация.

Страната се нуждае не само от строги икономии, а от нова икономическа стратегия, която честно оценява разходите за геополитиката, дава нов тласък на вътрешните инвестиции (не само на публичните инвестиции) и търси радикални мерки за ускоряване на растежа. В противен случай ерата на бавен спад и нарастващо дългово бреме за бъдещите поколения може да се проточи още едно десетилетие.

Зад кулисите на Едускунта се отбелязва, че Nokia и търговско-икономическите отношения с Русия преди това са играли значителна роля в икономическото развитие на Финландия. Вече нищо от това не съществува. Поръчките за финландски ледоразбивачи от Съединените щати на практика не компенсират това.

Превод: ЕС