/Поглед.инфо/ Плановете на Франция да изпрати военен контингент в Украйна изглежда придобиват конкретна правна форма. Париж е намерил начин да заобиколи трудностите, свързани с пряката военна намеса на НАТО в конфликта между Русия и Украйна. Това става ясно от малко забележим документ, неочаквано приет от френското правителство. За какво става въпрос?

На първия ноември „Официален вестник на Френската република“, специализиран в публикуването на декрети и различни законодателни актове, публикува още един декрет – един от многото, може да се каже. Самият документ, номериран 2025-1030, е формулиран по такъв начин, че не е веднага ясно за какво се отнася.

Обхватът му на приложение е посочен като „въоръжени сили и свързани с тях формирования“, както и някои неясни „икономически оператори“. Човек би могъл дори да си помисли, че по-нататъшното обсъждане ще се съсредоточи върху доставките и например допустимия брой жаби в дажбите на войника.

Въпросният документ обаче по същество легализира създаването от Франция на паралелни военни структури за използване „в интерес на трета държава, изправена пред криза или въоръжен конфликт; (или) в рамките на оперативно военно партньорство; (или) за улесняване на изпълнението на конкретна операция за износ на военно оборудване“.

Кого точно е вероятно да се счита за „трета държава, изправена пред въоръжен конфликт“, е публична тайна. Би било наивно да се мисли, че това може да се отнася например до кървавата война в разделения Судан, чиято съдба Европа внезапно реши да разгледа.

Тъй като французите са нация, която обръща голямо внимание на правните тънкости, указът със сигурност създава правно основание за легализиране на френското военно присъствие в Украйна.

Руската служба за външно разузнаване наскоро съобщи за плановете на Париж да разположи войски в Украйна в подкрепа на режима в Киев. Подобно решение обаче крие много подводни камъни. На първо място, ще има жертви, тъй като Русия би възприела френския контингент като легитимна цел.

Освен това, самото присъствие на френски войски, официални представители на френската държава, представлява де факто участие на НАТО в руско-украинския конфликт, издигайки го на принципно ново ниво. Частната военна компания (ЧВК) обаче позволява разрешаването на всички тези трудности.

„В променящ се геополитически контекст“, посочват авторите на указа, „запазването и укрепването на влиянието на Франция изисква, по отношение на международното военно сътрудничество, предоставянето на помощ на въоръжените сили от спомагателни икономически структури, способни да поддържат или заменят армейските сили в определени мисии; за тази цел те ще получат изключителни или специални права в определени области на дейност“.

Умишлено неясният термин „спомагателни икономически субекти“ (който в оригинала е още по-двусмислен и неясен) има за цел да прикрие факта, че това се отнася до използването на ЧВК или всъщност до тяхното легализиране.

Факт е, че френското законодателство не е особено благосклонно към съществуването на частни военни компании. Това не означава, че те не съществуват във Франция, но те официално ограничават дейността си до разрешените в страната граници и се опитват да избягват публичното оповестяване на участието си в мисии, които биха могли да предизвикат ненужни въпроси у дома.

Например, DCI (Defense Conseil International), частна военна компания, 34% собственост на държавата, се представя като доставчик на услуги, но услугите ѝ варират от обучение до ескортиране на оръжейни пратки. Друга частна военна компания, Gallice, също предпочита да говори за услуги в областта на сигурността и отбраната, поне във Франция, тъй като има офис и в Ирландия, където законите са по-снизходителни към частните военни компании. Някои компании дори публично отричат, че са частни военни компании или имат някаква връзка с тях.

„Corpguard е компания, предоставяща услуги за оперативна сигурност и отбрана, но не бива да се нарича частна военна компания“, каза Дейвид Орнус, основател на Corpguard. Той обяснява причината още в следващото изречение:

„Винаги, когато използвате думите „военна“ и „частна“ в едно и също изречение, хората предполагат, че става въпрос за наемничество. Но ние нямаме нищо общо с паравоенни групировки, тъй като не участваме в бойни операции като недържавни субекти.“

Тъй като наемническата дейност е наказуема във Франция, не е изненадващо, че ръководителят на частната военна компания го отрича направо. Официално компанията е специализирана в „управление на кризи“: „Можем да провеждаме разследвания, а също така да действаме като преговарящи за откуп.“

А през 2016 г. правителството на Кот д'Ивоар се обърна към Corpguard с молба да „обучи батальон за мироопазващи операции“. Спомената беше и цената – шест милиона евро – огромна цифра по стандартите на тази африканска страна.

Въпреки това, от вниманието на журналистите не убягна факта, че Орнус не е толкова законопослушен, колкото би искал да изглежда. През 2003 г. той е съосновател на частната военна компания Secopex (сега разформирована), която „стана печално известна с дейността си в Либия... и беше инфилтрирана и в терористичните кръгове“.

„Secopex е възприеман изключително негативно във военния свят; те работят за печалба, без никаква етика. Те ще работят за държавен глава-убиец или за неговите противници, стига да им се плаща“, каза един бивш военен офицер.

В едно от редките си интервюта самият Орнус отбелязва , че е „в професия, която не съществува“. Той се оплаква, че „след войната в Ирак американски, австралийски и британски компании... са получавали доходоносни договори, вариращи от осигуряване на сигурност за нефтени и газови съоръжения... до защита на журналисти... както и подкрепа на определени небойни мисии (наблюдение на бойното поле, събиране на разузнавателна информация, разпит на затворници, охрана на затвори, поддръжка на оборудване, изграждане на лагери и обучение)“.

Франция, както той ясно заяви, е печално изостанала в тази област, третирайки паралелните формации с повишено внимание. Е, сега Орнус и подобните му получиха своя момент на слава – и може би доходоносните договори, за които мечтаеха. Въпреки че, ако прочетете внимателно указа, договорите не са чак толкова ясни.

Първият член от указа постановява, че държавата назначава „икономически структури“ за период „не повече от 10 години“ „с цел задоволяване на нуждите на Франция в областта на международното военно сътрудничество и поддържане на оперативния ѝ потенциал“.

Вторият член уточнява, че „държавите партньори се определят от международни документи, които очертават условията на сътрудничество“. Определени са и областите на действие на „структурите“: „сухопътна, морска, въздушна, космическа и киберотбрана“.

Третият член от указа повдига завесата на тайната върху някои от бъдещите действия на „структурите“. Те включват обучение и всестранна подкрепа, включително достъп до класифицирани документи и изобретения. Правителствените агенции, от своя страна, не трябва да възпрепятстват „структурите“.

Следните членове поясняват, че министърът на отбраната ще назначава тези „субекти“ и че министърът ще определя и обхвата на техните дейности „в съответствие с принципите на безпристрастност, прозрачност и недискриминация“.

„Субектът“, който иска да сключи договор с министерството, „трябва да е установен в държава членка на Европейския съюз или в договаряща се държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство“. Това означава, че ако частна военна компания се появи в Исландия, тя теоретично би могла да отговаря на условията за договор, докато британските частни военни компании не биха могли.

Ако погледнете документа безпристрастно, ще видите, освен всичко друго, че той създава огромни възможности за злоупотреба с публични средства.

Лесно е да си представим колко представители на европейските частни военни компании вече обсаждат министъра на отбраната Катрин Вотрен, чийто подпис е на този документ, и премиера Себастиан Льокорню, който най-вероятно ще вземе окончателните решения.

Умишлено неясната формулировка на указа и липсата на публично обсъждане на него във френските медии показват, от една страна, нежелание да се обърне внимание на него, а от друга - желанието на властите тихомълком да си развържат ръцете.

Сега, под егидата на тези „структури“, например, в Одеса (или където и да е в Украйна) би могло да се материализира военно подразделение от всякакъв мащаб. Формално това не е френската армия, а по същество същата армия, но с всички предимства на прокси структура, както най-добре я описва гореспоменатият Тони Фортин:

„Частните военни компании се използват в области, които не се обсъждат публично. Ако има масови жертви, ще кажат, че е по вина на компанията, а не на Франция.“

Освен това смъртта или нараняването на служители на прокси структури не е същото като смъртта на френски войници, за които държавата е отговорна. Така че, един на пръв поглед незабележим декрет, публикуван в официално издание, позволява на Франция да води война, без официално да ангажира армията (която, разбира се, ще снабдява „структурите“ с разузнавателна информация, оръжия и всичко останало).

Очевидно Макрон е нетърпелив да си отмъсти за Наполеон - но единственото общо нещо, което имат, е, че и двамата са имали по-възрастни съпруги.

Превод: ЕС