/Поглед.инфо/ 9 май във Франция беше значителен ден. Близо 110 хиляди работници от обществения сектор взеха участие в национална стачка, 18 000 протестиращи излязоха по улиците на Париж. Според профсъюза CGT в стачката са участвали 250 хиляди души.

Девет синдиката стачкуваха: CGT, CFDT, FO, FSU, Solidaires, UNSA, FA-FP, CFE-CGC, CFTC. Причина за недоволството е законопроектът за реформа в държавната администрация, който ще бъде гласуван в Народното събрание на 28 май. Както се посочва от властите, целта на законопроекта е да направи държавната служба „по-привлекателна”, като съкрати 120 000 държавни служители до 2022 г.

Профсъюзи са против. „Законопроектът не отговаря на настоящите нужди, изразени от французите, които искат обществената услуга да бъде по-достъпна, по-хуманна в цялата страна. Тези реформи не се дължат на желанието за подобряване на държавната администрация, а на принципите на бюджетните съкращения”, се казва в съобщение за пресата от синдикалните организации. Синдикалистите вече са заявили готовността си да „се мобилизират в дългосрочен план” в борбата срещу законопроекта.

Според Макрон предложената реформа трябва да оптимизира работата на държавния апарат, да намали броя на държавните служители и да ангажира временни служители без статут на държавен служител. Днес във Франция има пет и половина милиона служители на всички нива, което е една пета от работните места в страната. Държавните служители имат специален статут, включително доживотна гаранция за наемане на работа, строги правила за трудова заетост и професионално израстване.

Чрез намаляване на броя на длъжностните лица с 120 хиляди души, властите ще увеличат броя на наетите по договор лица. В момента 1,3 млн. Души (20% от всички длъжности на пълно работно време) работят по такива временни договори в държавните структури на страната.

Предвижда се въвеждането на нов вид временен договор за период от 1-6 години с възможност за уволнение на „договорно наетите” по взаимно съгласие с властите, както в частния сектор. Целта му е също да се разширят възможностите за преквалификация на служителите, за да се прехвърлят в частния сектор на икономиката. Реформата също така „опростява“ структурата на синдикатите на държавните служители, като намалява правата на синдикалните организации.

Синдикатите обвиниха правителството в „счетоводен подход” към реформата, за да намалят разходите на държавния бюджет и, с опит за покушение срещу френската традиция - специалния статут на държавните служители, които не са зависими от промяна на политическата власт.

Протестите на 9 май са с безпрецедентни по мащаб и това обещава на правителството на Макрон тежък живот, въпреки че не гарантира победа и на профсъюзите.

На 9 май SNCF (Национална компания на френските железници) не участва в стачката. През 2018 г. тази държавна компания се преобразува в публично акционерно дружество. За правителството на Макрон това беше проба при разработването на технологията за преодоляване на протестите срещу реформата в държавната служба.

Правителството планира да преструктурира железопътната система в интерес на либерализацията на пазара и откритата конкуренция с чуждестранните железопътни оператори. Предложени са 43 мерки, които включват преобразуване в акционерни дружества на държавни предприятия, които са SNCF Mobilites и SNCF Reseau, които отговарят за транспорта и инфраструктурата. Планирано е да се откаже поддръжката на част от железопътната мрежа.

Най-големият протест на синдикатите се дължи на предложения за промяна на кадровата политика на SNCF (отказ за предоставяне на обезщетения на служителите за наемане; промяна на социалния договор; намаляване на 5 хил. работни места). А ВКТ, който обединява повечето от 260 хиляди служители на SNCF, призова за обща стачка.

През първите седмици около 30% от железопътните работници участваха в стачката, в много области те парализираха движението на влаковете. Правителството започна преговори със синдикатите, разделяйки ги и настоявайки за реформи в парламента. В същото време властите направиха отстъпки. Увеличено е държавното финансиране за ремонта и поддръжката на железопътната мрежа. Препоръки за закриване на 9 хил. км железопътни линии бяха отхвърлени. Отмени се преразглеждането на пенсиите на железопътни работници. И беше решено да не се приватизира SNCF. До юли 2018 г. протестите бяха изчерпани, стачката на железопътните работници бе спряна.

Междувременно френската икономика е в застой в продължение на две десетилетия. За цялото това време икономическият растеж едва надхвърля 1% на година (по-малко, отколкото в другите страни от Г-7). След финансовата криза от 2008 г. безработицата никога не е намалявала под 10%, което е почти два пъти по-високо от това в Германия и Великобритания. Макрон, който дължи политическата си кариера на семейството на Ротшилд, вярва, че коренът на злото е пристрастието на френската икономика към „прекомерни“ социални гаранции.

В резултат на дългосрочна борба на синдикатите френският кодекс на труда включва повече от три хиляди страници от най-сложните правила за отношенията между работниците и работодателите. Не по-малко сложна е пенсионната система, която има повече от 40 вариации. Франция харчи около 13% от БВП за заплатите в публичния сектор, един и половина пъти повече от Германия. Като цяло правителствените разходи представляват повече от половината от БВП - най-високата цифра в Европа. Събирането на данъци (46,2% от БВП) е с една трета по-високо от средното за трите дузини членове на ОИСР - клуба на богатите страни. Поради високите данъци от началото на XXI век, десетки хиляди милионери напускат Франция. Въпреки това, независимо от „социалистическото лице на френския капитализъм”, почти 9 милиона френски граждани (14% от населението) живеят в бедност, според Националния институт за статистика и икономически изследвания.

През първата година на власт Макрон се опита да либерализира данъчната система, пазара на труда и железопътния транспорт. На следващия етап, както беше обявено преди началото на протестите на „Жълтите жилетки” щяха да бъдат засегнати здравеопазването, пенсионната система и държавната служба.

Реформите на Саркози и Макрон, които се провеждат „на вълната на новия мениджмънт и създаването на френския модел на дигиталната държава“, пресичат социалните ползи, постигнати през годините на социалистическото управление ( Митеран) и на голистите (Ж. Ширак).

През 2009 г. Саркози реши да съкрати 30600 работни места в правителството и да започне пенсионна реформа, но след започването на стачките той коригира плановете и призовава за възстановяване на „регулиран капитализъм“, при който финансовата дейност не е напълно оставена на пазара. Макрон също е направил редица сериозни отстъпки пред "жълтите жилетки". Вместо да намали правителствените разходи, той обяви увеличението им, замрази цените на бензина и повиши минималната работна заплата със 100 евро на месец. Той също така трябваше да премахне увеличаването на данъците на пенсионерите с ниски доходи. Намаляването на данъка върху печалбата за големите компании може да се забави.

Като цяло либералните реформи на Макрон са преустановени. Политическата нестабилност е добавена към очевидните „структурни проблеми на Франция”, пише БиБиСи. Френските медии съобщиха, че законопроектът за реформа в държавната служба може да остане в парламента, когато се обмислят множество изменения. Гласуването на законопроекта е насрочено за 28 май.

Франция навлиза в период на социална криза. През следващите две години в страната ще се проведат регионални, общински и европейски избори. „Жълтите жилетки”, заедно със синдикатите, могат да превърнат всеки от тези избори в национален референдум за доверие към Макрон.

Превод: В.Сергеев