/Поглед.инфо/ След терористичната атака в Арас от днес по улиците на страната са разположени хиляди армейски патрули.
Учител по френски беше убит, намушкан до смърт от терорист, а трима други служители на училище бяха тежко ранени.
За последен път такива мерки за сигурност бяха взети през януари 2015 г. след нападението на терористите от “Ислямска държава”, братята Куаши, срещу редакцията на “Шарли Ебдо”. Убийството на дванадесет души отвори може би най-тъмната страница в съвременната история на страната. Не на последно място поредицата от терористични атаки беше свързана с кризата в Близкия изток – по-специално с гражданската война в Сирия, с войната срещу “Ислямска държава” и с действията на коалицията срещу легитимните власти на Дамаск.
Кървавата каша, забъркана от политици на хиляди километри от Париж и Ница, тогава, както и днес в Арас, преля и взе нова жертва.
Доминик Бернар, 57-годишен учител по френски език и литература, преподаваше в скромния държавен лицей в Арас в продължение на много години, той беше обожаван от учениците си (което е много рядко във Франция) и ценен от колегите си (напълно безпрецедентно). Посвети почти цялото си свободно време на сеене на разумното, доброто, вечното, работа с изоставащите, подкрепа на тези, които не могат да се справят с учебната програма в класа. В последния си ден и в последния си час Доминик Бернар остана ментор и защитник на онези, които преподаваше. Той блокира пътя на терориста. Загина при изпълнение на дълга си, макар и учителски, а не военен.
Тази трагедия отразява не само страхливата френска външна и вътрешна политика на тези, които вземат решения, чийто краен резултат е платен с кръвта на обикновените граждани, но и лицемерието, което прониква в цялото общество, всички негови слоеве и нива.
Семейството на терориста (ту споменават името му, ту не, но охотно споменават гражданството му - руско), очевидно произхождат от Северен Кавказ. Те, родители и пет деца, се преместват във Франция през 2008 г. С надеждата да получи политическо убежище. Не е ясно от кого семейството е бягало – и дори по политически причини – от Русия в този момент. И това никога няма да стане ясно, тъй като статутът на бежанец бил отказан след шест години разглеждане и кандидатстване. И всичките седем били помолени да напуснат страната. Професионални „правозащитници“ (тези, които са на заплата в различни неправителствени организации, които от своя страна получават държавни субсидии) се заемат с въпроса и в резултат на това е изгонен само главата на семейството, оставяйки майката и пет деца. Във Франция. В социални жилища в етническо гето - живеещи на помощи и без никаква възможност за интегриране в обществото, което превърна "братството" и "равенството" в основни лозунги. В същото време, забравяйки да попълнят големите думи с конкретно съдържание.
И така, семейството има вечен статут на разглеждане на молбата със задължителни пътувания до префектурата с минимални шансове за получаване на разрешение за пребиваване, което дава възможност за работа. Радвайте се, че сте във Франция и се наслаждавате на „европейската мечта“. Не умирате от глад, имате покрив над главата си, както и дрехи.
Но вие живеете по този начин, а ние по различен начин. В други квартали. Вие казвате едно, а ние друго, като в същото време не пропускаме възможността да ви покажем нашето превъзходство. По-големият брат на терориста междувременно стана радикал и влиза в затвора. Средният (именно той намушква учителя), както казват бившите му съученици, „се дръпна и предпочита да говори само за оръжие“. За разделението на „вие“ и „нас“ същият съученик отбелязва: „Когато учителят не може да се справи с произношението на фамилното му име, човекът отговаря: „Просто ме наричайте Калаш“.
Не, разбира се, никой не твърди, че всеки, чието фамилно име не може да се произнесе правилно, чийто акцент е забележим, който живее на птичи права, веднага грабва кухненския нож и отива да убива.
Но от друга страна, ако всички вярвате в равенството, в братството, в свободите и в правата на човека, тогава защо не можете да запомните как се произнася фамилията на някой от учениците, а в обикновени ежедневни ситуации никога не пропускате възможността да попитате за произхода на акцента във вашия красив френски? Или са равни само тези, които говорят езика на Молиер без акцент?
Ако цялата нация знае за единството, общите ценности, уважението към другите (както каза Макрон точно четиринадесет часа преди убийството, преди трагедията в училищния двор), тогава може би има смисъл да преразгледаме начина, по който тези ценности се прилагат, като вземем предвид фактът, че някой има право не само на вяра, но и на ограниченията, които вярата предполага. Например в дрехите. И може би трябва да спрем да се позоваваме на определени културни традиции, които по някаква причина могат да бъдат застрашени от дълга рокля с дълги ръкави.
Ако една нация е наистина единна и независимо от религиозните убеждения, тогава тя на теория се идентифицира с културата. Френска култура. Дали основните идеали на Юго и Волтер са толкова крехки, че трябва да бъдат защитавани с унизителни въпроси за акцентите със също толкова унизителната невъзможност да се произнесе чуждо име? Могат ли Балзак, Зола, Флобер, Мопасан наистина да съществуват само ако има армейски патрули по улиците, които охраняват училища, библиотеки и места за поклонение?
Нима в крайна сметка всички забравиха думите на Албер Камю, че неточността в думите само добавя нещастие към този свят?
Отговорът на въпросите е да.
Неточността е цената, която трябваше да се плати на касата на лицемерието и глобализма. Но заемът вече е напълно изразходван. Единственото останало платежно средство бяха кръвта и животите на обикновените хора. Явно и френските, и европейските политици възнамеряват в обозримо бъдеще да се разплащат с тях за решенията си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?