/Поглед.инфо/ Алексей Навални, един от руските блогъри, който по някаква причина се смята за лидер на опозицията на Запад, обяви намерението си да се върне в Русия.
Може би, ако беше в САЩ или Великобритания, тази новина нямаше да има значение, защото никой нямаше да знае за него. Но любовта към реда винаги е подвеждала германците. Дори при Хитлер те щателно записват всички чифтове обувки, комплекти дрехи и златни корони, иззети от затворниците в концентрационния лагер, преди да бъдат изпратени в газовите камери. Тогава германската строга отчетност служи както на процесите в Нюрнберг, така и на процесите срещу по-дребните нацисти като неопровержимо доказателство за престъпленията срещу човечеството, извършени в Райха в чудовищен мащаб.
И сега германската прокуратура педантично записа изявлението на Навални и медиите с радост го оповестиха публично. Сега възниква въпросът, какво да правят с Навални?
С „отровените с Новичок“ Скрипал всичко беше ясно. Скрипал-старши е британски агент, когото британците след неуспех разменят, той има британско гражданство и въпросът за завръщането му в Русия изобщо не възниква. Дъщеря му, руски гражданин, доброволно или принудително записва призив пред камера, в който тя заявява, че с баща ѝ във Великобритания всичко е наред и тя не планира да се връща в Русия, нито иска да се среща с руски дипломати. Въз основа на тези факти Лондон имаше достатъчно възможности да блокира опитите на Москва да установи контакт със Скрипал.
Русия беше лишена от възможността да проведе обективно разследване на „отравянето“, а британската страна, в своите най-добри традиции, поиска нейните обвинения да бъдат приети без доказателства, които уж не могат да бъдат представени поради тяхната секретност.
Германците и Навални тръгнаха по същия път. Те „намериха“ „Новичок“, където поискаха. Те дори успяха да анализират съдържанието на бутилката, от която Навални е пил незнайно откъде (тъй като никоя камера не го е записвала да пие нищо от бутилка - само чай от чаша, донесена от асистент). Бутилката попада у германците незнайно как, защото не е била в самолета. Не е била и включена сред вещите на Навални в болницата в Омск.
Както бихте могли да очаквате, ако някой иска да намери „Новичок“, той ще го намери и дори няма да си направи труда да обясни защо блогърът е оцелял, след като е бил отровен от оръжие за масово унищожение (все едно атомна бомба е била хвърлена върху него в центъра на Омск и никой дори не е забелязал). Той е оцелял, може би тялото му е толкова силно. И други западни лаборатории са потвърдили и ще продължат да потвърждават присъствието на "Новичок", още повече, че никой не знае какви проби, в какво състояние и след какви манипулации са били прехвърлени. Ако Навални умре или откаже да се върне в Русия, всичко щеше да бъде наред. „Приятели и партньори“ щяха да изискват от нас да се покаем за отравянето, без да представят доказателства.
Но Навални реши да се върне. Не съм сигурен, че германците са изчислили такъв ход. Той е съвсем в духа на характера на Навални, който е абсолютно уверен в своята неуязвимост и безнаказаност и е наясно, че историята с отравянето го прави от маргинал в безспорна икона на руската опозиция. Сега нека някой от неговите конкуренти да се изкаже срещу „едва оцелялата“ жертва на режима. Тоест, капитализацията му като руски опозиционер рязко нараства. Но ще расте само в Москва. На Запад след година-две, когато шумът около него отшуми и бъдат въведени всички нужни и ненужни санкции срещу Русия, ще забравят за него. А на забравените хора не се плаща. В най-добрия случай не ги убиват, но може и да ги убият, защото може изведнъж да се разприказват. И така отново може отново да се обвини „кървавият тиранин“.
И така, Навални иска да отиде в Москва. Е, вече е имало подобен прецедент. Виктор Юшченко, който през 2004 г. уж погълна литър диоксин (тогава, дори преди Новичок, Западът не бе обмислил добре нещата и същите германци откриха диоксин в конски дози в анализите на Юшченко), се върна в Украйна и не последваха разкрития. Но има нюанс. Юшченко, завръщайки се в Украйна, стана президент. Като такъв той получи абсолютен имунитет от действията на правоприлагащите органи. Въпреки че Виктор Андреевич многократно е заявявал, че знае кой го е отровил и че разследването е на път да приключи и истината ще бъде разкрита пред света, всъщност, използвайки своите правомощия, той блокира разследването.
Юшченко избягва както съществено сътрудничество със следователите от Главната прокуратура на Украйна, така и доставяне на тестове на украинските съдебни лекари. Максимумът, който можеха да получат от него, беше еднократна среща със следователя, както и изявленията на тогавашния му прес секретар, че Виктор Андреевич е преминал тестовете, държат се в хладилника и при нужда ще ги представи. "Не е необходимо" и досега. Вероятно са още в хладилника.
Като цяло историята с Юшченко завърши добре за германците. Но Навални не е президент на Русия и няма шанс да стане такъв. Тоест, когато се върне, той ще стане обект на вниманието на правоприлагащите органи. На целия свят е обявено, че е жертва на престъпление с използване на оръжие за масово поразяване. Дори ако от Русия не се изискваше да разследва това ужасно престъпление, прокуратурата пак щеше да бъде задължена да започне наказателно дело и да разбере истината.
Бойните отровни вещества не са шега работа. Капка от тях може да унищожи цял град (въпреки че не е в състояние да убие Скрипал и Навални). Ако „Новичок“ наистина е попаднал в тялото на блогъра, е необходимо да разберете как се е случило и откъде е дошъл. Ако е донесен от „приятелите“ на Навални от чужбина, щяха да възникнат въпроси към граничните служители и митниците, както и към властите на страната, от която е взета отровата. Ако изтичането се е случило в Русия, тогава е необходимо да се разбере къде и как. В крайна сметка такива вещества се държат под седем ключалки и под най-строга защита.
Ако изобщо не е имало „Новичок“, трябва да разберете с какво е бил отровен блогърът и дали това е негова собствена небрежност, или някой му е помогнал, а ако е помогнал, тогава кой и с каква цел.
Като цяло има много въпроси и Навални, като се завърне в Русия, не може, подобно на Юшченко, да откаже да сътрудничи на разследващите органи. А Русия ще направи процедурата за избор на тестове и техните изследвания възможно най-прозрачни, за да може целият свят да оцени строгостта на нашите доказателства.
Повтарям, ако Навални се беше оказал в САЩ или Великобритания, в такава ситуация нямаше да дам и пет пари за живота му. Той и семейството му вече щяха да бъдат отведени в неизвестна дестинация, щяха да го обяснят с програмата за защита на свидетелите и никой друг нямаше да ги намери. В такъв случай не може да се издигнат претенции, програмата съществува именно затова, за да се крият надеждно. Никой не е задължен да ги показва, а и никой няма да успее да докаже дали са живи.
Но Навални е в Германия и това променя нещата, особено след като германците са в челните редици на скандала, а американците са бенефициенти. В това отношение на САЩ изобщо не им е нужно немската версия с „Новичок“ да бъде неопровержима. Вашингтон трябва рязко да влоши отношенията между Берлин и Москва.
Засега германските политици се опитват да изскочат от заложения им капан, вземайки решение за санкции срещу Русия заради Навални за разглеждане от целия ЕС (в очакване някой да ги блокира или да може да се ограничи до официално разширяване на санкционния пакет, което няма реална стойност). Въпреки че в Берлин вече започнаха да говорят за „Северен поток 2“ в контекста на спирането му, противопоставянето на подобно решение е изключително силно както в германския политически елит, така и сред големия европейски бизнес, а политиците, налагащи санкции срещу „Северен поток-2“, са изложени на сериозен риск. И не само политическото им бъдеще.
Говорим за възможни загуби на европейския бизнес в десетки милиарди долари. За такива пари дори в съвременната „цивилизована“ Европа убиват, без да се замислят. Нещо повече, в епоха на криза, когато всяка стотинка е от значение. Така че все още не е ясно дали тялото на Навални ще има достатъчно „Новичок“, за да изчопли нещо сериозно от Европа.
Но сега той ще се върне в Русия. Тук те ще направят анализи и ще кажат, че германците, меко казано, са сгрешили. Но Германия вече се е свързала по случая с лаборатории от други страни от ЕС и те потвърдиха заключението на германските военни токсиколози. Тоест, Берлин ще трябва да отстоява позициите си или да признае, че доказателствата са били фалшифицирани в Германия по делото Навални. Много се съмнявам, че германските политици ще изберат последния вариант. Подобни скандали унищожават повече от една кариера (канцлерът все пак ще се пенсионира, но може да поеме всичко върху себе си). Подобни скандали унищожават цели партии и нанасят ужасни удари на политическите системи. Така че за Берлин ще бъде по-изгодно да заеме твърда позиция и да застане на факта, че неговите заключения са верни, а самата Русия е фалшифицирала нещо там.
Не е нужно да си гений, за да разбереш,, че подобна конфронтация ще бъде много по-дълга и ще разруши отношенията между страните много по-надеждно от неясната история с Новичок, доказателствата за която отново са тайни, а Русия е обвинена неоснователно. Сега все още можем да кажем, че въпреки че Навални е бил отровен, няма преки доказателства за участието на руската държава в неговото отравяне и това е начинът да се приключи въпросът, без да се обвинява някой конкретен. Но ако започне „аналитична война“, тогава ще става дума за престижа на конкретни държави (Русия и Германия и целия ЕС). Тук все някой трябва да е виновен.
Не може различните лаборатории да постигат различни резултати и никой да не е виновен.
Дори не знам как германците могат да се измъкнат сега. Накрая да пратят самолета с Навални към Русия през Украйна. В Киев знаят какво да правят в такива случаи.
Превод: В. Сергеев