/Поглед.инфо/ Съвременна Европа е разобщена и това се дължи на липсата на единен език за междуетническа комуникация, пише на страниците на Die Welt професорът по романистика и сравнителна литература Йоахим Кюпер. По неговото мнение ЕС прилича на библейския Вавилон и ако сега нищо не бъде направено, той ще бъде сполетян от същата съдба. Но експертът се съмнява, че разглезената Европа ще се реши да предприеме драстични мерки без външен натиск.
Европейският съюз има неоспорими предимства, пише професорът по романистика и сравнителна литература Йоахим Кюпер на страниците на Die Welt. Свободното движение на стоки и услуги, повишен просперитет, отворени граници, единна валута и много други.
Въпреки това европейците са много недоволни от начина, по който се правят нещата в Брюксел. Десните партии във Франция, Белгия, Холандия, а сега и в Германия дори настояват да напуснат съюза, а наскоро реално го напусна една от най-старите демокрации - Великобритания.
Причините за недоволство са много, но според автора на статията две са най-важните. Отклонението от повече или по-малко балансираната конфигурация на четири държави начело на съюза (Франция, Великобритания, Италия и Германия) към изкривената картина в полза на ФРГ, както и липсата на външен натиск. С главата на Кремъл Владимир Путин, разбира се, „шегите са опасни“, признава Кюпер, но няма такъв натиск върху Европа, както преди 1990 г., а китайските и иранските ракети са твърде далеч.
„Накратко, впечатлението е, че една просперираща Европа, без да се сблъсква с реални заплахи, поради няколко вътрешни конфликта, изпада в пристъп на недоволство, за да унищожи онова, което бащите-основатели на ЕС са успели да създадат с неимоверни трудности“, пише Купър . Но не е толкова просто.
Причината за случващото се, е и в „институционалните дефицити“ на съюза, които ясно се проявиха в борбата срещу пандемията на коронавируса. Европейската комисия избра грешната стратегия за централизирано снабдяване с ваксини, което доведе до смъртта на много повече хора и до повече икономически щети.
В демократичните страни е обичайно да се призовават отговорните за подобни грешки в парламента, да се искат обяснения от тях, да се спори и след това да се гласува недоверие и, съответно, да се отстранят от постовете им. Но в Брюксел не се случва нищо подобно. Изобщо нищо не се случва. На този фон не е изненадващо, че недоволството сред хората нараства, отбелязва авторът.
Факт е, че Европейската комисия не е правителство, а хибриден наднационален орган на изпълнителната власт. ЕС не е държава и не е организиран според принципите на западните демокрации. Това е непрозрачна формация, в която никой не носи политическа отговорност. Напротив, понякога човек получава усещането, че основната цел на тази структура е безкрайното прехвърляне на отговорността от едно рамо към друго или просто нейното прикриване.
Авторът вижда основната причина за тези институционални дефицити в Европейския съюз в липсата на един и разбираем език за междуетническа комуникация. Днес Европа прилича на „библейския Вавилон“, отбелязва Купър.
В Брюксел има цели „отряди“ от квалифицирани преводачи, а самите политици общуват на pidgin, опростена версия на английския език. Но всичко това работи само в границите на столицата на Белгия. При това не се осъществява прехвърляне на смисъла на дискусиите, които се провеждат там, към широката общественост.
Поради липсата на един-единствен език в Европа, няма място за обществена дискусия, включително политическа, няма европейски медии. Това води до горчиви последици. Всеки остава в своята национална, дефинирана от езика сфера и с недоволство възприема неразбираемите решения на Брюксел.
Когато възникват спорни въпроси в Берлин, немците казват: „Няма какво да се направи, французите са блокирали всичко“. Ала на следващия ден отивате в Париж и там чувате: „За всичко е виновна Германия“.
„Възможно ли е да се промени нещо в това?“ - пита авторът. Ако подходим към решението на въпроса от практическа гледна точка, тогава би било възможно да изберем един-единствен език за комуникация. И това не е толкова трудно да се направи.
Това може да бъде английският като едно неутрално, „наднационално“ решение или френският, който е езикът на образованите слоеве от 200 години, испанският и дори немският, който се говори широко и се разбира в Източна Европа.
Но този „счупен“ английски, френски, испански или немски няма да е достатъчен, продължава Купър. Важно е този език да придобие статут на задължителен заизучаване в образователната система и да се стимулира употребатаму в цяла Европа: в училищата, по телевизията, във вестниците, в държавната администрация, в предприятията, съдилищата и др.
Това е единственият начин да се гарантира необходимото ниво на усвояване на езика, което ще даде възможност на всички граждани на ЕС да изразяват своите политически възгледи и съответно да участват в политическия процес. Националните езици могат да се използват в личната и битовата сфера, може би дори в културата и литературата.
В същото време езикът не може да бъде налаган, както беше с руския в рамките на Съветския съюз, подчертава авторът. Но дори ако държавите-членки на ЕС се съгласят доброволно да участват в този експеримент, такъв исторически скок ще изисква сериозна смелост.
"И е много съмнително, че разглезената Европа ще бъде готова да предприеме такава стъпка без външен натиск." От реалистична гледна точка европейците остават само с "вечното недоволство", но рано или късно ЕС ще се разпадне тъкмо поради него.
Промяната изисква политици, които могат да предложат нещо повече от безсмисленото „Продължавайте в този дух“. През септември ще се проведат избори в Германия, най-влиятелната държава от ЕС, припомня Кюпер: "Може би капризната съдба най-накрая отново ще се усмихне на своята митична сестра Европа."
Превод: ЕС