/Поглед.инфо/ Валтер Холщайн е третият „Баща основател на Обединена Европа“. Бил е дори председател на първата Европейска комисия. Филип дьо Вилие се спира на неговата биография в раздела, озаглавен „Неудобният баща“. За Холщайн, Кув дьо Мюрвил казва, че като председател на ЕК, се държал като „европейски премиер министър“. Без да има мандат, заминал на държавно посещение във Вашингтон, където президентът на САЩ Джон Кенеди му разпънал червен килим. А пък Холщайн акредитирал посланиците като истински държавен глава.

Де Гол поискал кожата му за това своеволие. Обаче през 50-те години списание „Тайм“ го нарича „Мистър Европа“, а комисар Рошеро споделя пред Филип дьо Вилие, че именно Холщайн е истинският баща на Европа, понеже съставял и редактирал текстовете на всички договори и всички те били излезли изпод неговото перо. Рошеро го описва още като германски професор с висок статус, голям европеец, като Моне, страшно интелигентен, спокоен, строг до пунктуалност и дори скучен човек, който живее само за работата си. Носел едни и същи, овехтели с годините, обуща и Аденауер му ги скрил, докато пътували в кораба за САЩ. Своите двустранни срещи той завършил по чорапи.

Същият този педант обаче позволил на белгийското правителство да срине един манастир за милосърдни сестри, за да се построи на мястото му огромната кръстовидна и цялата в стъкло сграда – за седалище на Европейската комисия. При Аденауер той става държавен секретар по външните работи и шеф на германската делегация на всички преговори за СЕСА (Европейска общност за въглища и стомана), чак до конференцията в Месина. Но какво е правил този „Баща основател“ преди и по време на войната?

Оказва се, че през 1944 г. е бил пленен от американците в Шербург заедно със своята част и прехвърлен в лагер за германски военнопленници на остров Род Айлънд, където още през 1900 г. е бил построен форт Гети. В края на войната, както свидетелства Филип дьо Вилие, в САЩ водели на отчет към 380 000 германски военнопленници, разпределени в 150 лагера, далеч от всяко око и заобиколени с мрежи от бодлива тел. Между военнопленниците имало лекари, преподаватели, адвокати, съдии, бизнесмени и учени. През април 1943 г. помощник-военния секретар Джон МакКлой написва меморандум, предлагащ програма за превъзпитание на военнопленниците, които били прехвърляни в САЩ. Целта на тази програма съвсем не била филантропична, а военна и политическа. „Не ставаше реч да се доставя удоволствие на пленниците, или да се преследва апробация на добронамерените, а единствено да се гарантира сигурността на САЩ в следвоенния свят, пише Дьо Вилие. Силите от Оста бяха разгромени от СССР при Сталинград и занапред краят на Райха бе написан. Много германци, взети в плен, бяха разглеждани като хора от високо ниво и поправими, годни да изиграят ключова роля в германските дела в бъдеще. Трябваше, значи, от тях да се направят съюзници и те да се убедят в достойнствата на демокрацията и на американския начин на живот...“

В окупирана Германия, където МакКлой - след едно преминаване през президентството на Световната банка, - щеше да стане върховен комисар на съюзните сили и да наблюдава разпределянето на 1 млрд. долара по програмата за денацификация. САЩ щяха да дебаркират във Френска Северна Африка и от Вашингтон визионерът Джон МакКлой подготвяше удара за след това.

„Имах пълномощията на диктатор, но на доброжелателен диктатор“, хвалеше се в края на своя живот адвокатът, дипломатът, банкерът, бизнесменът МакКлой, който бе на служба при седем американски президенти. „Денацификацията и превъзпитаването на германския народ започнаха тук, в САЩ, в лагерите за военнопленници през 1944 и 1945 г., където трябваше да се формира елитът на бъдещето за Европа и да се гарантира сигурността на САЩ в следвоенния свят...“

Германия беше на първия ред. Но Женевската конвенция забранява индоктринирането на пленниците, следователно трябваше да се действа умело и тайно. Хора от американското разузнаване отиваха в лагерите за военнопленници, разсеяни по цялата страна, за да съставят с помощта на германци, смятани за благонадеждни, списък с кандидати, предназначени за един вид „школа“ извън лагера. Избраните военнопленници трябваше да подпишат документ, в който заявяваха тържествено, че отхвърлят национал-социализма. След подписването, те продължаваха по една секретна програма за превъзпитание и щяха да бъдат освободени за една или две години от принудителен труд при завръщането си в Европа. Скоро Америка щеше да има нужда от тях.

Видният професор Валтер Холщайн беше избран измежду десетината пленници, от хилядата в неговия лагер. Освен своите квалификации, кандидатите трябваше като минимум да са си отворили очите в момента на разгрома на Третия Райх. Америка е млада нация, която гледа в бъдещето. Нова Германия щеше да го направи, колкото и малко средства да й дадат за нейното възстановяване, чрез своята реинтеграция в европейския комплекс, обединен икономически и военно. Нямаше да се отварят наново досиетата от миналото, нито да се изследва подсъзнанието с детектор на лъжата. Императивът беше прост: да се затвори страницата. В Гети психологическото съвземане и преподаването на историята на Америка щяха да хвърлят малко светлина в техните души, размътени от национал-социалистическата  идеология. Щяха да им покажат и как се ражда една демокрация; и, как хора, произлизащи от различни раси, могат да формират една нация. Демокрацията не беше режимът на един слаб народ и Гети трябваше да им го докаже.

„Пансионерите“ от Гети са тези, които щяха да нарекат мястото „Фабриката“. Форт Гети беше „школата по администрация“ за някои германци, грижливо подбрани, денацифицирани, превъзпитани и формирани през 8-те месеца школовка за бъдещи служители в администрацията и американското военно управление в Германия…

 Един професор ентусиаст от Харвард щеше да сравни съществуващия във Форт Гети порядък с Републиката на Платон, пледирайки безуспешно да бъдат отрязани телените заграждения край лагера. Професорът, както в лагера наричаха Холщайн, дистанциран и сив, беше се заровил в библиотеката в книгите, доставени във Форт Гети. Щеше да преоткрие либералното мислене на Хайек, четенето на когото в известен смисъл му беше отворило очите. „Фабриката“ щеше да денацифицира – днес биха казали „дерадикализира“, тези германци, объркани от националсоциализма, за да изфабрикува бъдещия елит, който щеше да помогне на САЩ в тяхната задача като окупатор на победена Германия и лидер на свободния свят…

Никой никога не разбра дали Холщайн е бил, както много други германци, смутен от комплекса на колаборацията. За тях бяха превеждани книги, прожектираха им се филми, показващи газови камери, морги, погребални кортежи от хора, обезумели жени и деца, излизащи от концлагерите. Не се знае какво наистина е мислел Професорът, за какво е мечтаел, дали сърцето му бие, нито за кого или за какво… Получавайки дипломата си в Гети в присъствието на генерал Блекшиър М. Брайън, Холщайн произнася една реч, в която отдава почит на „силата, единството и неделимостта на западната култура“, която му се беше разкрила по време на пребиваването в Америка. Преди да се върнат у дома, много „дипломанти“ от Гети ще славословят публично своята „трансформация“ в лоното на „Фабриката“. Няколко години по-късно, силният човек, какъвто щеше да стане Холщайн в Брюксел, щеше да приветства този успех, пледирайки за „перманентна трансформация на съзнанията“, посредством супранационалната интеграция.

Професор Холщайн ще се върне от плен през ноември 1946 г. и слисан, ще намери Франкфурт изцяло сринат от бомбардировките. Назначен на следващата година за ректор на университета на града, той ще внесе там американските методи на обучение от Гети. Поканен да преподава в университета на Джорджтаун (1948-1949), той се сприятелява с бъдещия помощник държавен-секретар Джордж Бол – и той приятел на Моне, който ще направи така, че Конрад Аденауер да разбере, че ще е добре един специалист по международно право да представлява Германия. Името му е препоръчано на канцлера от икономиста Вилхелм Рьопке, основател на ордолиберализма (от немското "орднунг либерализъм"), чийто дух е просмукал европейските договори. Тогава Аденауер ще го представи на Жан Моне, който ще го хареса да води преговорите по плана Шуман от името на Германия.

Бившият военнопленник се стреми твърде скоро да ги успокои: „Победоносните сили трябва да имат доверие в Германия. Тук, където са посети кълновете, тръгвайки от САЩ - единствената страна, която чрез школата от Форд Гети подготви работите за бъдещето, те ще дадат плод“. Професор Холщайн не е неблагодарник. Залавянето му в Шербург на 26 юни 1944 г. става ретроспективно подарък от Провидението за бившия декан от Рощок. Наистина, след своето завръщане от Гети, той никога не припомня, че е членувал в политическото бреме. Не постави под съмнение и своите различия с нацисткия режим. Истина е, че неговото научно издигане вече беше осъществено до появата на Третия Райх. Кариерата на Холщайн не дължеше нищо на нацистите. В хода на процеса на денацификацията през 1946 г. той твърдеше, че няма никаква връзка с националсоциалистическата партия. И, че „още от първия ден“ осъзнал опасностите от нея…

Той не беше доктринер, а техник, не беше мислител, а инженер, юрист. Освен това, Холщайн нямаше темперамента на боец. Беше един учен, над партиите и историческите случайности. Онова, в което вярваше, беше единението: на Германия, на Европа и по-късно на Запада. Това, което приветстваше, беше механичната сила на наднационалните, имперски зъбчати механизми. Към останалото човекът ще се адаптира...

В неговата наднационална парадигма, режимът, законите и лозунгите можеха да варират до безкрайност: един добър юрист от ерата на Ваймар, той се представяше за аполитичен и щеше да остане винаги такъв. Професор Холщайн имаше, така да се каже, съвършения профил за разработки и един ден самият той да ръководи една наднационална технокрация в една пост политическа ера.

И ето, че на 25 март 1957 г. в Рим, край масата около която са събрани шефове на правителства и министри, готвещи се да подпишат договора, който учредява Общността, не всички са белязани от войната като Холщайн. Там е французинът Кристиан Пино, бивш участник в Съпротивата, депортиран в Бухенвалд. Там е люксембургчанинът Беш, който е бил член на полското правителство в Лондон. Там е и Конрад Аденауер, когото нацистите бяха хвърлили в затвора. Валтер Холщайн е друга бира.

Продължава в следващия брой

Свързан текст с: https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa.107212 ;

https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa-padenieto-prodalzhenie.107260 ;

https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa.107613

https://pogled.info/svetoven/evropa/golyamata-lazha-za-evropa-prodalzhenie.107649

Превод от френски Петко Петков


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели