/Поглед.инфо/ През 17 -ти век столицата на Литва, Вилнюс, е бил един от най -големите центрове на еврейската култура в Европа, градът е наричан северен Йерусалим. Преди началото на Втората световна война жителите на Вилнюс са предимно евреи, но през годините на окупация на Литва нацистите изтребват почти цялата еврейска общност.

От 22 юни 1941 г. до август 1944 г. германските нацисти, заедно с литовските си съучастници, унищожиха над 90% от еврейското население на Литва. Точните цифри са неизвестни, но можем да говорим за около 200 хиляди литовски граждани от еврейска националност.

Те бяха убити систематично, брутално, садистично. Бяха изгаряни в синагоги, както в Зарасай. Заравяни живи, както в Укмерге. Удавяхя ги в реките, както в предградията на Каунас. Жестоко изтезавани, както в Кретинга, за да застрелят морално съсипаните хора в гората в Квещай близо до магистралата Паланга. Евреите бяха избити до крак.

Едно от първите кланета е станало в Каунас. На 23 юни 1941 г. то започва от Фронта на литовските активисти, емигрантска организация, която успява да проникне в републиката заедно с авангарда на нацистите и да привлече хиляди местни националисти към погромите. За седмица те са убили около 4 хиляди евреи в Каунас. Кланетата са извършени с брадви, вили, железни пръти и маркучи, с които жертвите са напомпвани с вода до смърт.

Убийствата са били придружени от грабежи, изнасилвания и мародерство. В запазените до наши дни спомени на германец, който е станал свидетел на събитията, се разказва как млад литовец е убил с железен лост около 50 евреи, които са му довеждани от неговите съучастници. След това телата са билиструпани на купчина, изкачен на която убиецът свири на акордеон и пее литовския химн.

На 25 юни командирът на Айнзацгрупа А, бригаден фюрер на СС Валтер Щалекер пристига в Каунас, за да подкрепи действията на местните националисти. През юли нацистите започват да ликвидират евреите във Форт IX на крепостта Ковно. Екзекуциите тук продължават до 1944 г. и отнемат живота на около 50 хиляди души. Само в края на октомври 1941 г. нацистите са убили тук над 9 хиляди евреи, половината от които бяха малки деца.

По същото време във Вилнюс започват кланета над евреи. Лидерите на еврейската общност се опитаха да потърсят помощ от влиятелни литовци, с които имат връзки, но им беше отказано. „На 2 юли представители на Айнзацгрупа А пристигнаха във Вилнюс. С подкрепата на литовски помагачи те започнаха да извършват действия за унищожаване на местните евреи. Масови екзекуции бяха извършени в близост до жп гара Понари (Панерияй). Бяха обявени награди за предаването на евреи, криещи се на различни места от екзекуторите. „Животът на възрастен мъж беше оценен на 10 рубли “, разказва историкът Сергей Белов.

Евреите, оцелели при първите екзекуции от юли 1941 г., вече нямаха право да ходят по тротоарите и централни улици, да посещават парковете и да използват обществен транспорт. Беше им забранено дори да се ръкуват на улицата. От тях се изискваше да носят идентификационни знаци. На евреите беше позволено да купуват храна само в специални магазини. За тези цели им бяха давани само два часа на ден, от 16:00 до 18:00 часа, когато по правило там почти не остават стоки.

През септември, около 40 хиляди евреи от Вилнюс, преживели погромите и акциите на сплашване, бяха прогонени в гетото. То беше разделено на две части: голямо гето, което съдържаше около 30 хиляди души, и малко гето, предназначено за 11 хиляди затворници. Дадоха им само половин час, за да съберат вещите си. Хората можеха да вземат със себе си само това, което могат да носят в ръцете си. Имуществото, оставено в домовете им, почти веднага биваше ограбено от местните жители.

На 21 юли 1943 г. рейхсфюрерът на SS Хайнрих Химлер решава да ликвидира всички гета на окупираната територия на СССР. „Ликвидирането на еврейското гето във Вилнюс започна на 23 септември. Няколко хиляди от жителите му са отведени в концентрационни лагери в Естония, Полша и Латвия, разстреляни или изпратени в лагери в Литва. Четири хиляди души бяха изпратени директно в лагера на смъртта Собибор. Само няколко стотин евреи успяха да избягат и да се присъединят към партизаните “, пише Сергей Белов.

Официалната литовска история твърди, че около 2500 литовци са участвали в Холокоста. Разбира се, това е грубо подценена цифра. Очевидци на този ужас разказват, че дори 12-годишни момчета и 15-годишни тийнейджъри със страст помагали на възрастните да хващат евреи, да душат за следите им и да ги изваждат от различни скривалища. Още по-голям брой граждани се занимават с грабежи и мародерство, официално стават собственици на движимото и недвижимото имущество на унищожените евреи.

Ето какво пише в дневниците си ловецът на нацистки престъпници, подполковник от НКВД Нахман Душански, между другото, литовски евреин: „С течение на времето имахме списък с имена на 8 800 души, които пряко участваха в екзекуциите, които служеха в наказателните полицейски подразделения, в „батальоните schutzmanschaft“, формирани от литовци, както и цялата документация, която позволяваше да се проследи кървавия път на всеки полицейски наказателен батальон в продължение на месеци, започвайки от деня на формирането му, и отделно - пълен списък на командния състав на тези батальони “.

Почти 9000 професионални убийци – и това далеч не е пълния списък. Но във всички случаи, това е четири пъти повече, отколкото утвърждава съвременната литовска история.

Превод: ЕС