/Поглед.инфо/ Във Франция се разгаря скандал около президента Еманюел Макрон и един от неговите сътрудници. Макар и настоящата криза да стана най-сериозната за Макрон откакто е президент, още по-важно е това, че тя разкрива тайна, която е ахилесова пета за френския президент. И това е пряко свързано със сексуалната му ориентация.
Вече втора седмица във Франция бушуват страсти около случая „Бенала“. Всичко започна с публикувано от вестник „Льо Монд“ видео, на което се вижда как цивилен в полицейски шлем по време на първомайски митинг бие демонстранти в Париж. Неизвестният се оказва съветника по сигурност на президента (а на 1 май той е заместник-директор на администрацията на президента на Франция) Александър Бенала – 26-годишен французин от марокански произход, отговарящ за осигуряването на сигурността на държавния глава.
Макрон още след два дни пое отговорност за случилото се, но, както се изясни, преди това той е покривал сътрудника си. Нали за побоя стана известно още на следващия ден след митинга, а Бенала само бе отстранен за две седмици от работата си и след това бе назначен за съветник на държавния глава. При това неговите функции не се промениха, той както и преди отговаря за сигурността на президента. Но и не само – всъщност Бенала е приятел и фаворит на президент. И получава за това явно не съответстваща на формалното му положение заплата, сирена на колата, квартира и звание подполковник от гражданския резерв на жандармерията.
Сега Бенала е вече уволнен от Елисейския дворец, но с разследването на случая му паралелно се занимават прокуратурата и специална комисия в парламента. Опозицията нарича случая Бенала „държавен“, защото президентът на Франция знае за побоя, но се ограничил с временно отстраняване на извършителя от длъжност и не е предал информацията в прокуратурата. Във вторник на гласуване в парламента поставиха резолюции за вот на недоверие към правителството, по понеже партията на Макрон има мнозинство в Националното събрание, кабинетът оцеля.
Но случаят Бенала не може просто да се замете, той още ще къса нервите на Макрон. Работата не е там, че му е паднал рейтинга, а френската преса говори за разочарованието от Макрон:
„Днес вече не остават съмнения: самият стил на президента на републиката, неговият маниер да управлява и да общува – това, което често се възприема като високомерие или като пренебрежение, все по-малко се харесва. Той искаше да укрепи вертикала на властта, да укрепи президентството. Но този вертикал може да стане неговата ахилесова пета. Той имаше намерение да предаде голямо значение на президентската функция. Но той може да си навреди сам на себе си, бъркайки процеса на изпълнението на властта с авторитаризма в стил властта на цезаря“
Така пише „Льо Фигаро“.
Но истинската ахилесова пета на Макрон е известна на целия френски елит и тя изобщо не е тази, която вестникът сочи.
Самата поява на Макрон на политическия небосклон е толкова стремителна и изкуствена, че неговата биография е и негов основен проблем. По-точно детайла с предполагаемия хомосексуализъм. Разговорите за него текат и във връзка със случая „Бенала“ (наричат го президентски любовник), което накара Макрон да излезе с публично опровержение:
„Александър Бенала никога не е имал достъп до кодовете за пускане на ядрените ракети. Александър Бенала никога не е живял в апартамент от 300 квадрата в района на моста Алма. Той никога не е получавал 10 000 евро и не ми е бил любовник“.
Макрон не за първи път отрича, че има „бойфренд“ – в периода на предизборната кампания пресата писа за връзката му с директора на Radio France Матие Хале и тогава Макрон заяви, че „ако по време на клюкаренето на маса или в частно писмо ми кажат, че водя двоен живот и се срещам с Матие Хале или с някой друг, то това е моята холограма, а не аз“.
Но проблемът е там, че на Макрон не му вярват. Казват, че за неговото отричане на очевидното го презират дори и в „хомо-кръговете“ на Париж. Проблемът не е в това дали Макрон е хомо или не – Франция отдавна е приучена на политиката с „нетрадиционната ориентация. Открит гей например е кметът на Париж. Проблемът е, че Макрон нямаше да бъде избран за президент, ако бе открит хомосексуалист – повечето французи засега са привързани, ако не към семейните ценности, то поне към естественото разделение на половете. Затова и Макрон отиде да изборите като примерен семеен човек. Освен това историята на неговия брак стана немаловажна част от неговата популярност сред женския електорат.
Бриджит Тонье е по-стара от съпруга си с четвърт век – и това умиляваше мнозина. Разказът за романса, който възниква у Еманюел още като ученик с учителката си по литература , а след години довел до брак – всичко това подейства на мнозина. Двойката се жени едва през 2008 г., когато Бриджит вече има три деца и внуци от първия брак. И ако се изясни, че семейната живот е само част от реалния живот на Макрон, това ще стане страшен удар по неговата репутация.
Защото ще се изясни, че той е лъгал своите избиратели – първо по повод Матие Хале, а след това заради Александър Бенала. Лъжата на президента е край на неговата кариера. И тогава Макрон няма да бъде преизбран през 2022 г, ако изобщо остане президент. Въпросът е само в това дали ще последва реално разобличение с доказателства, или на кукловодите ще им е изгодно просто да използват тайната на Макрон за манипулацията и управлението му. При всеки случай Макрон седи на бомба с часовников механизъм, чийто таймер не му е в ръцете.
Впрочем, той има шанс за спасение - разобличението може да последва след излизането му от Елисейския дворец, когато „взривът на бомбата“ вече няма да има толкова разрушителни не само за него , но и за републиката последствия. Защо може да се случи това? Защото различните кланове на френската политическа система разбират, че разобличаването на Макрон ще стане мощен удар по целия елит и ще приближи победата на Марин льо Пен. В това и се крие основната гаранция за запазването на „тайната на Макрон“.
Превод: Поглед.инфо