/Поглед.инфо/ „Най-добрият нацистки пилот разказва как е унищожил бронираното чудовищае на Сталин по време на Втората световна война“ - статия с такова заглавие беше публикувана онзи ден в испанската преса и се препечатва активно от други чуждестранни медии. Автор на материала за „подвизите“ на нацисткия пилот Ханс Улрих Рудел е журналистът Мануел Вилаторо. Той е написал и няколко други хвалебни публикации за нацистите от Втората световна война.

Вилаторо не крие възхищението си, цитирайки мемоарите на Рудел, които описват потъването на линейния кораб на Балтийския флот „Марат“ преди блокадата на Ленинград. По това време линейният кораб е в бойна позиция в Морския канал, а огънят на неговата артилерия, провеждан на местата на натрупвания на тежка бронирана техника и вражеска пехота, значително затруднява атаките на нацистите. Тогава германското командване разработва план за унищожаването му, в който основното място е отредено на авиацията.

Пикиращите бомбардировачи на Луфтвафе извършват атаки на няколко пъти, последната от които е на 23 септември 1941 година. Корабът е бомбардиран с 1000-килограмови бомби. Рудел си спомня: „Ние летяхме надолу, право към него и корабът растеше неконтролируемо, превръщайки се в огромен гигант. Изглеждаше, че всичките му оръдия са насочени директно към нас. Моряците тичаха по палубата ... Попадение! ... Гигантски облак дим висок 350 метра се издигна над Марат...".

В резултат на атаката линейният кораб е потопен, като моментално загиват над 300 моряци. Това изигра голяма роля за блокадата на Ленинград. Възхищението на журналиста от умението на аса, който има пръст в смъртта от глад и нечовешките условия на живот на милион и половина души в обсадения град, предизвиква най-малко недоумение. Вилаторо цитира и други данни за „подвизите“ на Рудел: например пилотът, пише журналистът, разрушава повече от 500 танка, както и „огромен брой унищожен личен състав на съветската армия“.

След като Съветският съюз спечелва войната, асът се предава на американците и впоследствие бяга в Аржентина. Тук той живееше тихо, до края на живота си, без да се усъмнява в правотата на нацистките си вярвания. От време на време той пише по вестници, призовавайки в статиите си да се продължи борбата на своята нация за „жизнено пространство“ на Изток.

Рудел далеч не е единственият поддръжник на идеите на Адолф Хитлер, който доживява края на дните си в Южна Америка. По-известни нацисти също се укриват в Аржентина, така че неговият случай не е изненадващ. Парадоксално е, че днес, повече от седем десетилетия след като целият свят е признал, че нацизмът е абсолютно зло, в пресата се появяват публикации, прославящи личностите, които са се борили на негова страна.

По отношение на военната наука Рудел може да е бил един от най-добрите асове в Луфтвафе. Потомците обаче трябва да го оценяват не само и не толкова по броя на целите, ударени от бомбардировача му. В противен случай съществува риск в близко бъдеще да се стигне до публикации, възхваляващи „иновацията“ в експериментите на д-р Менгеле.

Превод: В. Сергеев