/Поглед.инфо/ „Поддръжниците на независимостта на Шотландия спечелиха историческа победа“ – това са някои от заглавията, които се появиха на първите страници на неделните вестници в този северен регион на Великобритания. Пресата, излизаща в Лондон, предпочете по-различен тон, като на първо място съобщава, че Шотландската национална партия (ШНП), която се застъпва за отделяне от Обединеното кралство, не успя да получи мнозинство в регионалния парламент. Както се вижда, оценката на резултатите от изборите е доста различна! В същото време нито едните, нито другите не лъжат.

Самото гласуване се проведе в четвъртък, но под предлог на пандемичната ситуация, преброяването на бюлетините започна едва в петък, а предварителните резултати бяха обявени едва в неделя вечерта. Под същия предлог екзит-пол анкети дори не се предвиждаха (това по повод стенанията на руските либерали, че у нас процесът на обработка на изборните резултати е дълъг и непрозрачен, за разлика от ситуацията " на Запад").

Първоначално малцина се съмняваха, че ШНП ще заеме уверено първо място. Въпросът беше дали тази сила ще успее да получи абсолютно еднопартийно мнозинство. Веднъж (през 2011 г.) тя вече успя да направи това, в резултат на което, три години по-късно, се проведе първият референдум за независимост, в който привържениците на съхранението на обединена Великобритания получиха 55 процента от гласовете.

Още тогава сепаратистите обявиха, че ще си запазят правото да проведат втори референдум в случай на „значителна промяна в политическите обстоятелства“. И такава промяна, според лидерите на ШНП, се е случила миналата година, когато Великобритания окончателно напусна Европейския съюз (по-голямата част от жителите на Шотландия гласуваха срещу Brexit). Следователно сепаратистите отидоха на тези избори с обещание след победата си да организират ново всеобщо допитване най-късно до 2023 г.

В крайна сметка ШНП получи 64 места в холируда (неофициалното наименование на местния парламент), като за самостоятелно мнозинство липсва само едно депутатско място. Регионалната преса обаче веднага започна популярно да „разобличава черната магия“ на своите колеги от Лондон, като конкретно обяснява, че опитът да се скрие значителната победа на сепаратистите е манипулация.

И тук са напълно прави. Факт е, че осем депутати от Шотландската партия на зелените също влязоха в регионалния парламент (за тях това е рекорд), който също официално се застъпва за референдум и за оттегляне от Великобритания. Така сепаратистите получиха уверено мнозинство: 72 от 129 места. Ако съберем гласовете, подадени от гласоподавателите за поддръжници и противници на независима Шотландия, тогава първите са получилинад 50 процента, а вторите - 48.

Екстраполирайки този резултат до възможен вот за напускане на Великобритания, можем да приемем, че в в случай на повторен референдум, този път сепаратистите ще спечелят ... И това съвпада с последните проучвания на общественото мнение.

Дали обаче лидерите на ШНП ще успеят да организират такъв референдум е голям въпрос.

Британският премиер Борис Джонсън многократно е заявявал, че допитването през 2014 г. е "избор за цяло поколение" и обеща, ако трябва, да положи костите си на пътя срещу ново допитване. Още в деня след затварянето на избирателните секции в Шотландия той даде обширно интервю за The Daily Telegraph, в което нарече идеята за провеждане на референдум "безотговорна и безразсъдна".

Никола Стърджън, лидерът на ШНП и първи министър на Шотландия, отговори с остър и недвусмислен отговор: референдум ще се проведе „независимо от времето“. Коментирайки победата на своята партия, тя предупреди Джонсън, че ако бъде блокирана организацията на общо допитване, той няма да се противопостави на нейната партия, а ще бъде „против волята на шотландския народ“.

Политическият експерт от ШНП Олаф Стандо, който отговаря за дигиталната кампания в партията, напомни на консерваторите, че бившият британски премиер Дейвид Камерън организира референдум за Брекзит с 37 процента от гласовете, а настоящият премиер Борис Джонсън сметна, че има мандат да напусне ЕС с резултат от малко повече от 43 процента. Съответно, според експерта, шотландските сепаратисти вече имат много повече право да организират своето допитване.

Не случайно Великобритания отдавна обсъжда възможността за втори референдум за независимостта по сценария на Каталуния, където през 2017 г. решиха да проведат допитване, въпреки категоричната забрана от Мадрид.

Самата Стърджън многократно е заявявала, че не е привърженик на подобен сценарий, но е готова да допусне всякакви опции, за да принуди Лондон да признае легитимността на бъдещия шотландски вот. Тя също така призна, че в случай на блокиране от страна на британските тори, спорът по този въпрос ще приключи в съда.

В събота, когато резултатите от гласуването в Шотландия станаха ясни, Джонсън реши да се прояви като миротворец, размахвайки маслинова клонка на своите опоненти. Той покани лидерите на трите съставни образувания на държавата (Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) да се съберат за „Среща на върха на единството“, която той вече нарече „Екип Великобритания“ (Team UK).

В характерния си помпозен маниер британският министър-председател се обърна към Стърджън с призив да се справят съвместно с общите „предизвикателства, безпрецедентни в нашата история“. И нито дума за факта, че едно от тези предизвикателства е желанието на шотландците за независимост, потвърдено със свежото последно гласуване.

Съдейки по последните действия на Джонсън, той, въпреки категоричното си отхвърляне на възможността за провеждане на шотландски референдум, вече започна активно да се подготвя за него. В крайна сметка дори абсолютното мнозинство от жителите на Англия (да не говорим за други субекти на кралството) в навечерието на регионалните избори признаха правото на шотландците на втори референдум в случай на победа на сепаратистите.

Според редица британски вестници миналата седмица Джонсън се е консултирал с членовете на своето правителство по въпроса за инжектиране на бюджетни милиарди в изграждането и ремонта на магистрали и железопътни линии в Шотландия, за да демонстрира на местното население ползите от обединената държава.

Освен това на правителствено ниво се обсъжда въпросът за подпомагане на студентски обмен, както в чужбина, така и между регионите на Великобритания. Това е важно от юнионистката гледна точка. Основното нещастие на поддръжниците на запазването на една държава е, че главно възрастни хора се противопоставят на независимостта на Шотландия.

Избирателната база на сепаратистите се състои от млади хора. Това гарантира постоянно увеличаване на рейтинга на ШНП. Неслучайно, дори след първия референдум за независимост, медийният магнат Рупърт Мърдок, който е много добре запознат с всички тънкости на политическата структура на Великобритания, предположи, че самоуправлението в Шотландия „изглежда неизбежно през следващите няколко години“.

Неотдавнашно проучване сред шотландската младеж /от 16 до 35 години/ установи 62% подкрепа за независимостта от Великобритания в тази възрастова група. Но юнионистите са щастливи да видят, че делът им веднага ще спадне до 31%, ако младите хора бъдат убедени, че ще загубят жизнения си стандарт в независима Шотландия. От това става ясно каква тактика ще избере Лондон, за да промени тревожните тенденции за себе си: младите шотландци ще започнат да бъдат плашени с перспективата за рязко обедняване, ако напуснат Обединеното кралство.

В тази връзка поддръжниците на британското единство проследиха много внимателно резултатите от гласуването в двата най-отдалечени района на Шотландия - Шетланд и Оркни. Факт е, че всички икономически аргументи и изчисления на ШНП за бъдещия просперитет на независимия регион се основават на „шотландския петрол“, за който се твърди, че се прибира от Лондон (а именно, от шелфа на тези острови Великобритания произвежда до 90 процента от своите нефт и газ). Но островите най-малко искат да станат част от независима Шотландия и предпочитат да си останат във Великобритания.

И сега, за радост на юнионистите, островитяните гласуваха за представителите на Либерално-демократическата партия, която яростно подкрепя запазването на общата британска държава. Но и тук се появиха опасни за Лондон тенденции. Ако преди две години говорителят на ЛДП Беатрис Уишард спечели предсрочните избори на Шетландските острови с комфортно предимство пред кандидата на ШНП (почти 20 процента), то тази година шотландските националисти намалиха разликата до само седем.

Ако сравним с резултатите от предходните избори преди пет години, ШНП е почти удвоила показателите си. Ако тези тенденции продължат, поддръжниците на цялостността на британската държава ще започнат да губят на северните острови, лишавайки Лондон от възможността да използва маневрата с подкрепа на "сепаратизъм в рамките на сепаратизма".

Може спокойно да се каже, че последните избори са нов етап в борбата на Шотландия за придобиване на независимост. Съдейки по реториката на основните играчи, тази борба ще бъде тежка. И независимо от крайния резултат, дълготрайна конституционна криза в Кралството без конституция е гарантирана.

Превод: ЕС