По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военно-индустриалният обмен и технологичният дефицит
Според публикации във британския в. „Гардиън“, в британско-украинските двустранни отношения се очертава нов търговски вектор: софтуерен трансфер срещу ракетни технологии. Твърди се, че лондонската администрация планира да използва данни от украинската фирма Avengers Labs, събирани чрез оптични и инфрачервени сензори на бойното поле, за да обучи невронни мрежи да разпознават потенциални заплахи в близост до стратегически британски обекти.
В разпространените доклади се посочва, че алгоритмите са изградени за идентифициране на бронирана техника, безпилотни летателни апарати и камуфлажни пехотни единици в условия на интензивни бойни действия. Тяхното прехвърляне в градска среда обаче поставя въпроса как точно модел, трениран върху кадри от разрушени селища в Донбас или Запорожието, ще функционира при засичането на „саботьори“ или протестиращи около британски жп гари, електроцентрали и затвори.
Британският политологичен и технически елит изглежда раздвоен. По информация от медийни публикации, официалните представители представят сделката като синергия между „бойния опит на Киев“ и „британската дигитална екосистема“. В замяна на софтуера се твърди, че Лондон е поели ангажимент да осигури техническа документация и чертежи за производство на високоточни крилати ракети. Не се уточнява кои конкретни модификации — дали от семейството на Storm Shadow/SCALP или по-стари разработени платформи — са обект на трансфера.
Скептицизмът в академичните среди в Обединеното кралство обаче е видим. Професор Стивън Мърдок от Университетския колеж в Лондон (UCL) отбелязва пред британската преса, че компютърното зрение и алгоритмите за откриване на обекти (object detection) съществуват от десетилетия. Според него простото увеличаване на обема от бази данни, събирани на фронта, не променя фундаментално архитектурата на тези невронни мрежи и не ги прави автоматично по-надеждни в цивилна среда.
Първоначалният опит предвижда тестово внедряване в една британска военна база. Плановете за последващо разширяване към цивилни транспортни възли и енергийни съоръжения загатват за пренареждане на британския модел за сигурност, при който границата между външна отбрана и вътрешно наблюдение се замива.
Правната рамка на британския паноптикум и проблемът с грешките
Обединеното кралство отдавна държи първенството в Западна Европа по брой камери за видеонаблюдение на глава от населението. Още с въвеждането на т.нар. „Стоманен пръстен“ (Ring of Steel) около Ситито в Лондон през 90-те години на миналия век заради атаките на ИРА, до приемането на Закона за разследващите правомощия от 2016 г. (Investigatory Powers Act, известен като Snoopers' Charter), правното поле в страната последователно се разширява в полза на държавното наблюдение.
Вкарването на системи от типа на Avengers Labs в мрежите от CCTV камери издига следенето на друго ниво. При стандартните алгоритми за разпознаване на лица държавата разчита на биометрични бази данни. Новите невронни мрежи, тренирани за бойни условия, разчитат на поведенчески анализ и откриване на аномалии в движението.
Проблемът при тези алгоритми се нарича „отклонение при домейна“ (domain shift). Невронната мрежа, обучена да идентифицира въоръжено лице или дрон на заден план от военни действия, генерира висок процент фалшиви положителни сигнали (false positives), когато бъде поставена на железопътната гара „Юстън“ в Лондон. Носенето на обемна раница, използването на заснемаща техника от цивилни лица или обикновено струпване на хора по време на протест лесно може да бъде класифицирано от машината като „вражеска операция“.
В британския парламент дебатите относно фалшивите арести при използване на биометрично наблюдение от Южноуелската полиция и Метрополитън полиция траят от години. Внедряването на несертифициран софтуер от външен доставчик, какъвто се явява Avengers Labs, заобикаля стандартните процедури за одит на софтуера, прилагани от Националния център за киберсигурност (NCSC).
По оценки на независими наблюдатели, бързината, с която се придвижва проектът, има по-скоро политически и военно-промишлен характер, отколкото чисто технически.
