/Поглед.инфо/ Ситуацията с мигрантите на границата на Беларус и страните от ЕС може да стане бедствена. Нежеланието на Брюксел да седне на масата за преговори с Минск и решимостта на белоруските власти да достигнат до край в конфронтацията вече доведоха до там, че хиляди мигранти са взети за заложници. В ЕС все повече се чуват обвинения за „хибридна агресия“ не само от Беларус, но и от Русия. Проблемът се е превърнал от хуманитарен в политически.
Миграционната криза започна с решението на белоруските власти да спрат да ограничават потока от нелегални мигранти към ЕС. Това беше отговор на санкциите, които ЕС наложи срещу Беларус след президентските избори през 2020 г. Минск не скри, че отказът от предишната миграционна политика е опит да се накажат самонадеяните европейци и преди всичко Полша, Литва и Латвия. В същото време официален Минск няма сериозни инструменти за влияние върху европейската политика. Освен за борбата срещу нелегалната миграция и наркотиците, можем да говорим само за транзита на белоруския износ през балтийските страни. Останалата част от ЕС по никакъв начин не зависи от Беларус.
Въпреки това белоруските власти не останаха със скръстени ръце да наблюдават враждебната политика на ЕС и решиха да нанесат удар в няколко посоки едновременно. Беларус започна да премества износа си от пристанищата на Литва и Латвия към морските пристанища на Русия и прекрати участието си в инициативата „Източно партньорство“. Там също си затвориха очи пред потока от бежанци към Европейския съюз. И ако първите две стъпки на Минск не предизвикаха особена тревога в ЕС, то въпросът за мигрантите се превърна в главоболие не само за съседните страни.
Първо Литва започна да говори за увеличения поток от нелегални имигранти, след това Латвия, след това Полша. На границата с Беларус започнаха да се регистрират рекордни ежедневни опити за незаконно преминаване през нея на бежанци от азиатски и африкански страни. Всички опити за спиране на потока бяха неуспешни. Варшава, Вилнюс и Рига въведоха извънредна ситуация в граничните райони, обявиха началото на изграждането на ограда на границата с Беларус, поискаха финансова помощ от ЕС и въведоха по-строги мерки за натиск върху Беларус. Днес те призовават за допълнителни санкции срещу Минск, предимно срещу авиокомпания “Белавия”. ЕС смята, че белоруският въздушен превозвач, заедно с туроператорите, улеснява незаконната миграция, като транспортира бежанци до Беларус за щурмуване на границата на ЕС със съдействието на белоруските гранични служби. На 18 октомври латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс каза по време на Съвета на ЕС: „Лукашенко е не друг, а ръководител на държавната мрежа от превозвачи на нелегални мигранти“.
Нежеланието на европейските партньори да търсят общ език принуди Минск да отиде още по-далеч. Републиката прие закон за спиране на споразумението с ЕС, според който Беларус трябваше да приема обратно своите граждани, ако те нямат право да останат в Европейския съюз, или граждани на трети страни, които незаконно са влезли в ЕС от републиката. Минск разбра, че няма смисъл да се съобразява със споразуменията с Брюксел, който сам е спрял да прави това.
В ЕС обаче няма обща позиция относно по-нататъшните действия. Според Жозеп Борел, Брюксел е готов да накаже Минск за създаването на миграционната криза, но не се вземат решения, тъй като няма разбирателство в Европейския съюз. Единственото, което обединява повечето европейски политици, е признаването на "хибридната агресия" на Лукашенко, зад която уж стои Русия. Балтийските страни и Полша упорито настояват за руската следа в миграционната криза.
Последиците от миграционната криза са видими и в останалата част на Европа. В средата на октомври германската федерална полиция съобщи, че от началото на август над 4300 нелегални имигранти от Ирак, Сирия и Иран са пристигнали в Германия през територията на Беларус и Полша. А Вилнюс и Варшава започнаха безсрамно да притискат бежанците обратно в Беларус. Полша прие закон за изграждане на ограда на границата и легализира експулсирането на бежанци. От октомври мигрантите, които незаконно преминават границата, задържани на място, трябва да напуснат полската територия. Това предизвика вълна от протести в света.
В края на септември ПАСЕ осъди тенденцията за ограничаване на правото на търсене на убежище и „практиката на изтласкване на мигранти и лица, търсещи убежище, в трети страни“, и също така припомни задължението на държавите-членки на ЕС да спазват принципа на забрана за връщане и забраната за колективно експулсиране на чужденци. Рига, Вилнюс и Варшава бяха задължени „да предоставят необходимата помощ на хората, нуждаещи се от закрила, като обърнат специално внимание на семейства с малки деца, непълнолетните без придружител и хората с увреждания“. Всъщност това изявление беше победа за Беларус на международната арена.
Нито резолюциите на ПАСЕ, нито изявленията на ООН, нито митингите в страните от ЕС могат да повлияят на общото положение на ЕС по отношение на Беларус. Мигрантите за някои западни страни се превърнаха в инструмент на политически игри и попълване на бюджета за сметка на паневропейската касичка. При такива условия не може да се очаква бърз край на миграционната криза.
Ситуацията може да излезе извън контрол. Въпреки че ЕС постигна прекратяване на въздушните полети от Ирак до Минск, това не повлия на потока от мигранти, пристигащи в републиката. В столицата на Беларус има все повече хора от Азия и Африка, които са готови да щурмуват европейската граница. Те не просто се разхождат из Минск или чакат „водачи“ на летището. Те се шляят по улиците, нощуват в подлези, на автобусни спирки. Беларуските власти вече спряха да издават визи на летището в Минск на граждани на Афганистан, Египет, Иран, Йемен, Нигерия, Пакистан и Сирия. Миграционната криза, която трябваше да бъде „наказание“ за Европейския съюз, започва да се отразява негативно на самия Беларус.
Превод: В. Сергеев