/Поглед.инфо/ На 9 май Беларус заедно с Руската федерация празнуват Деня на победата. Беларус е една от малкото постсъветски републики, където Денят на победата остава сред основните дати на празничния календар.
Белоруска ССР беше първата, която понесе удара на агресията на Хитлер и нейните последици за републиката се оказаха едни от най-тежките. Беларуската земя е била под окупация през 1941-1944. Всеки четвърти (днес все повече хора говорят за всеки трети) жител на Беларус загива, икономиката и градовете падат в руини.
В борбата срещу окупаторите в Беларус се развива широко партизанско движение. Всички знаят за белоруските партизани.
За разлика от Украйна или балтийските държави, в Беларус не е имало масова колаборация и нищо подобно на УПА. Това до голяма степен се дължи на общата слабост на белоруския национализъм.
Същият украински национализъм пусна дълбоки корени в западните райони на Украйна, дълго време под контрола на Австрийската империя, и е силно повлиян от германския етнически романтизъм, от който в крайна сметка израства нацизмът. Идеите за етническа и расова чистота съответстваха на манталитета на украинските националисти, които мечтаят за украинска държава, очистена от „чужди елементи“. Украински националисти лесно се интегрираха в „новия световен ред“, създаден под егидата на Третия райх, с надеждата да заемат не последното място в него. А нацистите използват украинските и други националисти за свои цели, възлагайки им най-мръсните операции, играейки с противоречията между различните националистически движения. Така противоречията между украинци и поляци водят до кървави ексцесии (Волинското клане например).
Беларуските националисти „нямат късмет“. Те не са имали своя Галиция, която да се превърне в инкубатор на украинския национализъм под управлението на австрийците. Белоруският национализъм е бледо копие на украинския национализъм, с подкрепа само в тесен кръг на интелигенцията. Следователно белоруският колаборационизъм остава маргинален, следователно масово антисъветско движение като УПА не се формира в Белоруска ССР.
Слабостта на белоруския национализъм означаве, че беларусите не са склонни да се противопоставят на Съветска Русия и руснаците. Участието на жителите на Беларус в борбата срещу нашествениците е част от борбата за общото Отечество. Белоруското партизанско движение изкова ново поколение от белоруския елит, което определя лицето на следвоенна Беларус.
Тези черти на белоруското общество определят траекторията на неговото развитие след 1991 г., което контрастира с развитието на постсъветска Украйна. В Украйна, след разпадането на СССР, започва националистически реванш, което се отразява в политиката на възпоменание на Великата отечествена война. Съветският наратив за войната е в контраст с мита за "национално-освободителната" борба на украинците, които уж са се биели на два фронта - срещу фашистите и срещу комунистите. Бойци от УПА и други националистически формации стават "героите" на тази митична борба.
В Беларус в началото на 90-те години националистическата интелигенция, групирана около Белоруския народен фронт (БНФ), също се опитва да въведе подобна митология. През 1993 г. Йосиф Сажич, който е един от лидерите на колаборационисткото движение по време на войната и оглавява така наречената Рада на БНР в изгнание, посещава Беларус. Сажич участва в събития, посветени на 75-годишнината от създаването на БНР - фантомна формация, провъзгласена от група белоруски националисти през 1918 г. в условията на окупацията на белоруските земи от Кайзерова Германия.
Реваншът на белоруския национализъм обаче е краткотраен. Предизвиква масово отхвърляне. През 1995 г. бяло-червено-бялото знаме и гербът „Пагон“ престават да бъдат държавните символи на Беларус. Основният аргумент в полза на изоставянето им е използването на тази символика от белоруските колаборационисти.
През 1996 г. Денят на независимостта на Беларус е преместен на 3 юли - този ден се чества като Ден на освобождението на Минск от нацистките нашественици.
Спорът за Великата отечествена война и нейната роля в беларуската история обаче не спира дотук. Националистическите медии и блогъри ежегодно приучават шумни информационни кампании на 9 май, смисълът на които се свежда до искания Денят на победата да се превърне в ден на траур, да се посвети на излагането на „съветските митове за войната“, да се търси „свои истина " в защита на колаборационистите.
Официалният образ на Великата отечествена война в Беларус също претърпява трансформация.
Въпреки че войната продължава да се разглежда като едно от централните събития в белоруската история на ХХ век, самият наратив е все по-различен както от съветския, така и от съвременния руски. Налице е „суверенизация“ на белоруския военен мит, концентрацията му върху събития, свързани само с територията на Беларус.
На алеята до новия музей на Великата отечествена война в Минск 1944 г. е посочена като година на неговия край. Символите на Деня на победата в Беларус също са свои - лентата на „Свети Георги“ вече е под негласна забрана. Шествието "Безсмъртният полк" е заменено от друго събитие ("Беларус помни").
И по време на кризата, избухнала в републиката след президентските избори през август 2020 г., темата за Великата отечествена война в белоруското политическо пространство получи неочаквано развитие: беларуската опозиция започна да използва паметта за войната като инструмент на борба срещу Лукашенко. Започват да се разпространяват сравнения на управляващия режим с фашисткия, лозунги като „Победихме фашизма - ще победим Лукашизма“. Един от опозиционните лидери Павел Латушко призова гражданите на Беларус да излязат на 9 май на акции в знак на протест. Подобно използване на Деня на победата от белоруската опозиция е още по-забележително, тъй като мнозинството от опозиционните лидери са националисти, за които тази тема по принцип е чужда.
Като цяло паметта за Великата отечествена война остава важен елемент от самосъзнанието на Беларус, но с измирането на хората, за които войната е част от личната им история, тази памет претърпява промени и е увредена. За новите поколения войната преминава в сферата на „дълбоката античност“ и има място за манипулация и спекулации. Преодоляването на раздробяването на историческата памет на едно от най-великите събития на ХХ век не е лесно.