/Поглед.инфо/ Европейските медии наричат ​​отмяната на посещението на германския външен министър в Китай не по-малко от „катастрофа във външната политика“. Освен това беше разкрито, че китайският лидер Си Дзинпин е отказал да се срещне с германския канцлер. Към какво възнамерява Европа да „икономически принуди“ Китай и каква контраатака вече предприема Пекин?

Европа не се бори само с Русия – напоследък европейските власти са преследвани от въпроса какво да правят с Китай, който ЕС все повече възприема като геополитически противник. Нещо повече, той вече не е съперник, а враг, срещу когото всички средства са оправдани.

Така, на срещата на върха на ЕС, френският президент Еманюел Макрон заяви, че тъй като Китай е наложил ограничения върху доставките на редкоземни метали, това „заплашва достъпа на европейските компании до критични суровини и следователно изисква решителен отговор“.

Редкоземните метали са основни компоненти за множество авангардни индустрии, от електрониката до военно-промишления комплекс. Проблемът е, че добивът на тези минерали е изпълнен със сложни процеси и като цяло е скъп. Дълго време Китай беше практически сам в тяхното разработване и сега контролира приблизително 90% от световния пазар.

За известно време това не притесняваше никого, но когато Америка започна търговска война с мита, а Китай отговори с налагането на строги ограничения върху износа на редкоземни метали, изведнъж стана ясно, че решението му може да застраши спиране на производството и нарушаване на договори. Просто защото реално няма с какво да се заместят китайските редкоземни метали в обемите, в които се доставяха.

Усещайки заплаха за интересите си, Европа, вместо да търси компромис или да постигне споразумение, веднага започна да заплашва със санкции. Макрон призова за прибягване до сравнително наскоро създаден инструмент на ЕС – т.нар. пакет от мерки за борба с „икономическата принуда“.

По мнението на Bloomberg, в случая с Китай това може да означава повишаване на тарифите върху износните стоки, ограничения върху инвестициите в ЕС, въвеждане на нови данъци за китайските технологични компании, ограничаване на достъпа до европейските пазари и т.н.

Някои наричат мерките за антиикономическа принуда „еквивалент на смъртоносна базука“, защото „тези разпоредби са толкова потенциално вредни за търговски партньор, че самата заплаха от използването им кара държавите да се замислят два пъти преди да използват търговията като дипломатическо оръжие“.

Решението за прилагането им може да бъде взето с гласуване с т. нар. квалифицирано мнозинство – когато поне 55% от държавите - членки на ЕС, представляващи поне 65% от населението, гласуват „за“. Последната точка означава, че европейските „тежкоатлети“ Франция и Германия ще имат решаващия глас.

Според германския канцлер Фридрих Мерц, мерки за борба с икономическата принуда наистина са били обсъждани на срещата на върха, но окончателно решение все още не е било взето.

Скоро след това обаче се появи новината за внезапното отменяне на посещението на германския външен министър Йохан Вадефул в Китай, което вестник „Велт“ нарече „катастрофа във външната политика“. Канцлер Мерц също трябваше да лети до Китай, но натовареният график на Си Дзинпин неочаквано не остави място за германския гост.

Спорът произтича не само от ситуацията с редкоземните метали и европейските заплахи за налагане на икономически санкции срещу Китай. Германия току-що изпрати дипломатическа нота до Пекин, протестирайки срещу забраната за износ на микрочипове за Европа, която силно засегна германската индустрия.

Факт е, че холандското правителство сметна за оправдано национализирането на Nexperia, компания, собственост на китайската Wingtech Technology Co., под прикритието на загриженост за сигурността на страната и необходимостта от контрол върху критични технологии. Има обаче една уловка: холандските власти са подкрепени от Съединените щати, които са ги притиснали да лишат Китай от този ценен актив.

В отговор Китай забрани на Nexperia да изнася чипове, произведени във фабрики, разположени в Китай.

Това е критичен компонент, без който производството на автомобили е невъзможно. Паникьосаният немски концерн Volkswagen започна преговори с нов доставчик на чипове, но дори и сделката да е успешна, установяването на вериги за доставки ще отнеме време. В момента ръководството обсъжда със служителите въвеждането на по-кратко работно време.

Както отбелязва белгийската преса, която следи отблизо случая с Nexperia у своите холандски съседи , проблемът с чиповете за индустрията е създаден от нищото и „това не е структурен проблем, а по-скоро дипломатическо напрежение от двете страни“. Или дори три, ако вземете предвид участието на САЩ.

Що се отнася до Франция, тя все още не е експроприирала големи китайски предприятия, но въпреки това е заела антикитайска позиция повсеместно, включително чрез вътрешна пропаганда. Медиите гъмжат от истории за „чистките“, които Си Дзинпин провежда в страната си, а бившият началник на Генералния щаб генерал Буркхард твърди , че Китай е заплаха за Франция, защото „провежда операции за дестабилизиране на френската отбранителна промишленост“.

Стига се до абсурд - малки пратки с китайски дрехи, закупени онлайн, се облагат с допълнителни мита, а китайският гигант в ултраевтината мода Shein вероятно вече неведнъж е съжалявал, че се е опитал да се наложи в най-големите супермаркети в различни части на Франция.

Човек може само да се възхищава на упоритостта, с която се опитват да бойкотират магазините Shein във Франция, въпреки че те просто искат да работят и да продават дрехи. Стигна се дотам, че рекламодателите отказват да сътрудничат с универсалния магазин BHV, където китайската компания откри клон, а Дисниленд обяви, че вече няма да украсява витрините на този известен парижки търговски център, въпреки че всички го очакваха за новогодишните празници.

Междувременно, докато национализират чуждестранни предприятия, налагат мита върху китайски автомобили или публично и открито обявяват страната за враг, европейците винаги са искрено изненадани, когато Китай отвръща на удара.

Струваше ли си да се изграждат сложни вериги за доставки в продължение на десетилетия, за да се разрушат отношенията с ключов партньор, особено такъв с многобройни възможности за отмъщение. И Китай отмъщава (включително с френския коняк, чиито продажби в крайна сметка спаднаха с 40% и достигнаха 15-годишно дъно).

Но европейските власти разбират съпротивата само в смисъл на още по-голямо повишаване на залозите и тогава врагът със сигурност ще се предаде. Мита, ограничения, санкции – всичко това са добри средства и няма значение, че местните предприятия търпят загуби, а европейските потребители остават сами да носят тежестта.

Основното е да наложат волята си, а цената е без значение. Особено след като властите на ЕС са искрено уверени, че както винаги, другите ще платят сметката.

Превод: ЕС