/Поглед.инфо/ Историята на откриването на автобусна спирка на секретни документи от британското министерство на отбраната за планове за преминаване на британския разрушител през териториалните води на Русия продължава да расте, обрасла със странни подробности. Повечето от тях посочват, че това е било умишлено изтичане. Кой го е направил и защо?
Ветеранът от съветското и руското разузнаване Юрий Кобаладзе веднъж го питат в интервю кое е било най-ужасният му случай като разузнавач. В отговор Юрий Георгиевич разказа следната история.
Едно горещо лято той работи с документи в кабинета си в разузнавателния комплекс в Ясенево. Там още няма климатици, така че прозорците са широко отворени. Изведнъж някой влиза, вратата се отваря и се образува течение. И всички документи, лежащи на масата, политат като пеперуди в двора. Последва комично преследване на документи, така че те, водени от вятъра, да не прелетят над оградата на улицата. Където всеки може да ги вземе.
Това е най-лошото нещо, което може да се случи на разузнавач. Не загубата на агент, не експулсиране, а загубата на секретни документи. За това по съветско време е възможно да загубиш не просто кариера, но като цяло по-нататъшната си биография.
Но във Великобритания това се разминава. Никой не е отменил традиционното британско нехайство.
Така наскоро служител на британското разузнаване е бил на път да докладва за Афганистан в резиденцията на премиера на Даунинг Стрийт. И всичко щеше да е наред, но в ръцете си той е държал папка с строго секретни материали за агенти в Афганистан. И по някаква причина папката бе била отворена на страницата, където бяха изброени личните данни на агентите. Журналистите на Даунинг Стрийт, просто са я снимали, след което се разкриват всички имена и пароли.
А бившият министър-председател Джеймс Камерън веднъж се качил на високоскоростен влак от Лондон до Глазгоу на сватба на роднина. По някое време той станал и отишъл до вагон-ресторанта. Там той е разпознат от прост поданик на Нейно Величество, който остава много изненадан и отива до вагона, където пътуваше министър-председателят. На масата му лежи червена кутия - прочутото червено кожено куфарче, в което членовете на правителството носят секретни документи, включително кодовете за ядрените оръжия. На куфарчето с позлатени букви пише „Премиер“, а ключът беше вкаран в ключалката.
Мъжът спокойно снима всичко това и след това коментира, че е можел просто да вземе червения куфар и да го отнесе. Службата за сигурност се оправда, че е наблюдава червения куфар и не би го отдала, но вкусът остана.
Добре, Камерън е друга история. Един ден той забрави осемгодишната си дъщеря в кръчма. Но с този инцидент завърши евтиният популизъм на британското правителство. На политиците е забранено да пътуват до работа с велосипеди, автобуси и метрото. Популизмът е популизъм („Ние сме с обикновените хора“), но държавните тайни все пак са по-важни. И сега вече е обичайно да се маскират червените куфарчета. Те се поставят в обикновено сакче.
Това не отмени поредица от загуби на секретни документи от британски служители с малко по-нисък ранг все в градски влакове (в същия Кент, където живеят много от аристократите, които пътуват с влакове в Лондон). Документи за Афганистан и Сирия редовно се губят по спирки и вагони. Мнозина кимват че във Великобритания на служителите на реда и разузнаването е позволено да пият на работното място (добре, няколко халби бира, кой ти следи) или по време на обяд в кръчмата или в клуб, като част от националната култура. Но резултатът е очевиден. И не са нужни Петров или Боширов.
Въпреки това, в конкретния случай, свързан със загубата на документите относно преминаването на разрушителя "Дефендър" край бреговете на Крим, все пак има повече реална политика от подобни истории.
Първо, поразително е, че точно тези документи бяха изгубени и мистично открити, които трябваше да бъдат показани в този конкретен момент от времето. Не нещо за ядрените оръжия, а за разрушителя в Черно море. И тези документи бяха изгубени два дни преди самото събитие. На подобни съвпадения е трудно да се повярва.
Обикновено средният спазващ закона британски протестант, намерил нещо чуждо на автобусна спирка, ще го пренесе обратно на собственика. Или полицията. А в този случай човекът отиде в Би-Би-Си. Разбира се, хората са различни. Може би той е искал пари от медията или нещо идеологическо го е накарало. Но като цяло странно. Имало е случай, когато гардовете на американския президент Барак Обама, пияни, забравят в бар във Франция документите, свързани с посещението на Обама в Марсилия за срещата на Г-20, включително графика на пътуването на президента и вътрешните схеми на хотел Карлтън с разполагането на пазачи. Това са хората, които пристигат предварително и са длъжни да осигурят защита на първия човек.
Френският сервитьор, който намира тези документи, получава специален медал от ФБР и парична награда. Той не занася тези документи във вестника, а се обажда в полицията.
Второ, важно е да се разбере какво точно е имало в документите, намерени в Кент. От тях изглежда, че в Министерството на отбраната на Великобритания работят велики стратези и анализатори, които предварително са изчислили всички плюсове и минуси на преминаването на разрушителя през руската граница при нос Фиолент и са стигнали до извода, че за имиджа на Великобритания е по-добре да се изложат на опасност, отколкото да избягват и „да проявявате слабост“. Освен това при този анализ отговорността е възложена предварително на руската страна и са изчислени рисковете от възможен отговор.
Между другото, предварително е ясно, че разрушителят няма да се движи по руските води повече от двадесет минути, което значи, че няма да бъде потопен. Просто мирните преговори с такива нарушители отнемат поне половин час. И така – минават, където е опасно и изглеждат като герои. Това предполага, че подобно гениално изтичане е можело да бъде организирано в недрата на самото министерство на отбраната на Великобритания. Ясно е, че за да се издигне престижът. Но само за тази цел ли?
Не е тайна, че офисът на Борис Джонсън е разнороден и непрекъснато е разтърсен от вътрешни скандали. Конфликтът между министъра на отбраната Бен Уолас и ръководителя на Министерството на външните работи Доминик Рааб е един от най-сложните въпроси в рамките на настоящото правителство на Кралството. Според други течове Бен Уолъс е настоявал за преминаването на кораба през руските териториални води при нос Фиолент, докато Рааб се е противопоставял.
Двете кули на Уестминстърския дворец имат спорове. Британското министерство на отбраната вярва, че е възможно да се удари един по носа на руската мечка в името на политическите интереси на ръководителя на този отдел. Министерството на външните работи казва, че човек не трябва да се държи така, защото мечката все пак е опасна. Да, според принципа „кой се облагодетелства“, именно Бен Уолъс се интересуваше най-много от това.
Да, те обясниха случая с небрежно боравене с класифицирани материали. Но, първо, те просто казват „тайна“, тоест нивото на достъп е доста ниско. Някои имат надпис „Строго за британски очи“ който е малко по-високо от „тайна“, но тези документи са свързани с Афганистан, а не с разрушител в Черно море. Но като цяло това изтичане (или пълнене) не е причинило щети на отбранителната способност на Великобритания. Можете да бъдете сигурни, че никога няма да видим резултатите от разследването на този теч, въпреки че Министерството на отбраната на Великобритания вече е потвърдило, че определен „високопоставен служител“ на министерството може би е загубил документите. Освен това самоличността на лицето, намерило документите, също не се разкрива.
Така, ако изтичането е било организирано от недрата на Министерството на отбраната, за да се изобразят британските моряци като герои, а самото Министерство като крепост на стратегическото мислене и анализи, това не е въпрос на световната политика. И дори не става въпрос за конфронтацията между Великобритания и Русия. Просто вътре в британското правителство са готови да рискуват не само живота на моряците, но и световната стабилност в името на изясняване на личните отношения и на личните политически дивиденти.