/Поглед.инфо/ Най-накрая излегда, че една продължила четири години и половина сага, а именно Брекзит, е на път към своя позорен край.

Британският министър-председател Борис Джонсън разпозна финалния блъф на некомпетентните бюрократи от Брюксел, напускайки търговските преговори, но оставяйки вратата отворена.

Но тази врата е отворена, само ако Европейският съюз е готов да пълзи на коленете си и да даде на Обединеното кралство това, което то иска - минимално споразумение за свободна търговия по модела на Канада, каквото бе предложено от президента на Европейския съвет, г-н Доналд Туск.

Европейският съюз се правеше на твърд и корав, неотстъпвайки никакво пространство в продължение на четири години, докато подкопаваше Обединеното кралство отвътре със собствените му политически и бюрократични структури.

Това беше толкова ясно, колкото беше и цинично, но все пак не доведе до желания резултат да промени мнението на британските граждани. Това от своя страна даде на Борис Джонсън политическата воля просто да каже "не".

И именно този подход на твърда позиция за преговорите, който в миналото работеше, най-сетне се прекърши като вълна в скалите на Довър.

Причината, поради която той се провали беше, че арогантността му се подхранваше от могъщи сили, които вярваха в силата на принуждаването. Според тях, тя е по-силна от волята на британските граждани.

Грешаха. Адски много грешаха.

Много бързо, миналата седмица, цялата фасада на неизбежността на Европейския съюз се стопи, когато премиерът Борис Джонсън излезе по телевизията и каза на света, че е готов за Брекзит без сделка, независимо дали това е най-добрата опция, или не.

Това сигнализира на останалата част от Европа, че не е нужно повече да приемаш диктатите на една банда некадърни и неизбрани технократи, ако не го искаш.

И именно този провал да получат подчинението на британците, ще има неизбежни последствия по време на следващия изборен цикъл в Европейския съюз.

Ето защо фикцията с втората вълна на коронапокалипсиса се бута навсякъде из континента.

Германия, Франция, Испания и други страни прилагат възможно най-лошите и драконовски карантини над хората, крепейки се чрез заплахи, докато тези в Брюксел правят интрижки относно това как най-добре да прокарат плановете си.

А плановете са за едно бъдеще, при което хората са в плен на неофеодализма на корпоратокрацията, наречена Европейски съюз.

Тези карантини нямат нищо общо с общественото здраве и благополучие. Всичко, с което те имат общо, е поддържането на политическото здраве на настоящата политическа класа.

Ни повече, ни по-малко.

И тук включвам и Обединеното кралство, макар и по други причини. Убеждението ми е, че макар и премиерът Джонсън да показа "специалния пръст" на Европейския съюз, от Брюксел и тези, които стоят зад него, не са свършили все още с британците.

Да напуснеш нарцисисти винаги и неизбежно провокира гняв.

Има твърде много заложено на масата от гледна точка на Европейския проект, за да оставят британците да го напуснат просто ей така, давайки погрешната идея на други.

И така, чувствам много силно, че трябва да наблюдаваме за сигнали типа на същите цветни революции, които виждаме на показ в Съединените щати, които имат за цел да свалят президента Доналд Тръмп.

Не изключвам тези цветни революции да се появят във Великобритания и срещу министър-председателя Джонсън да има опит за преврат в следващите седем седмици.

Eто защо смятам, че Борис Джонсън налага подобни карантини и затваряния в Обединеното кралство, за да се справи с неизбежните действия на "наземните сили", веднъж щом положението опре до употребата им по-късно тази година.

Брекзит разкри една цяла лъжлива нижка от неистини, погрешни линии и недоверие вътре в самия Европейски съюз, най-вече между двете сили - Германия и Франция.

И премиерът Джонсън, въпреки цялото си лошо организиране, разбира перфектно това, разигравайки канцлера Ангела Меркел срещу президента Еманюел Макрон, като по този начин пречи на целите им, за да могат да са парализирани те от бездействие, когато дойде времето за такова нещо.

Подмолните лисици и от двете страни на Ламанша отказват да приемат вота на гражданите по ред причини, но няма значение.

Обединеното кралство винаги е било в по-силната позиция при тази ситуация, когато е отстоявало позициите си и е правело исканията си известни, а преговорите като провеждани между равни, а не като срещу наказано дете.

Дори и родителят насилник - Европейският съвет и главният му преговарящ продължават да третират британците, както третираха Гърция през 2015 година.

И на фона на това, сега те са ядосани, че никой не ги взима насериозно.

Но защо някой би взимал насериозно Брюксел, освен, че го подкрепят разпадащите се и склеротични институции, създадени след Втората световна война, за които се разкри, че са съучастници в цялостното унищожаване на Западната култура и икономическа виталност?!

Институции, които натискат за Големия рестарт върху хората, независимо дали те го искат или не.

Човек не трябва да се оглежда много за глупостите им. Нужно е само да видим как Ангела Меркел се "справи" с очевидната разузнавателна работа около руския опозиционен блогър Алексей Навални.

"Дисидентът" Навални е точно никой извън стените и залите на ЦРУ и МИ-6, които чрез медиите го продават на Запада като голям трън в обувката на руския президент Владимир Путин.

Но Навални не е нищо такова. На неговите мероприятие се появяват по-малко хора, дори отколкото на тези на американския кандидат-президент Джо Байдън.

И така, идеята, че Владимир Путин ще се занимава да трови тази незначителна личност, е абсолютно смешна. И все пак, в Европейския съюз и по-точно в Германия, толкова са уплашени да не разгневят Съединените щати, че хващат фантазьорщината, надявайки се, че руснаците ще лапнат въдицата и ще доразиграят фикцията, публично заплашвайки дострояването и завършването на газопровода Северен поток - 2.

Владимир Путин каза на Ангела Меркел да си гледа работата. И защо не? Тя ще е извън картинката следващата година.

И така, в момента Ангела Меркел лично успя да изгуби Русия като потенциален съюзник за Германия. Вместо най-накрая да избере страна, Меркел - винаги лоялен войник, продължи да настройва Съединените щати и Русия една срещу друга.

По този начин тя се отчужди и от двете.

Германия няма да получи помощ от Русия, когато един отмъстителен втори мандат на Доналд Тръмп затегне оковите й дори повече, отколкото сега.

Спрете да гледате анкетите, които имат за цел да ви заблуждават с димки и вижте какво става в Съединените щати. Хората ще вървят по счупени стъкла, за да гласуват за Тръмп.

Най-голямото притеснение за демократа Джо Байдън е дали ще успее да изцапа и тези, от които зависи.

Ангела Меркел що-годе успешно успяваше да играе за известно време, надявайки се да печели време, играейки както срещу Доналд Тръмп, така и срещу борис Джонсън.

Това ще струва на Германия всичко в дългосрочен план. Меркел има шанс след изборите да изглади нещата с Владимир Путин, но това едва ли ще се случи.

Веднъж щом Меркел загуби Русия, тя ще загуби и нациите от Вишеградската четворка, докато Съединените щати изоставят Европа, а 21-ви век се превърне в най-тежък за двуличния и лицемерен европейски елит.

Ако ръководството на Европейския съюз иска да бъде взето насериозно, те ще трябва да действат като световни лидери, а не като банда бесни гимназисти, които се борят кой да е лидер на класа.

Това, че тези некомпетентни хора ръководят някои от най-силните страни в света, би трябвало да ви плаши.

Те също така се справят много зле със задачите, които им поставят хората зад тях, които обичам да наричам Давоската тълпа, и чиито политики европейските лидери бяха избрани за да налагат.

Сега, когато най-добрата от всички опции за Брекзит е на лице, останалата част от Европа ще получи един обективен урок, а именно колко точно струва да се държат на власт тези хора, докато Обединеното кралство процъфтява в света след напускането на Евросъюза, както и защо не трябва да се страхуват от Брюксел.

Превод: СМ